Журналисти 2010

[Търговецът на кристал]

Щом питате, да ви кажа - ние (някога) кандидатствахме с изпит по литература, есе и устен. Без глезотии от сорта на предварителни и прочее. Напрежението беше в пъти по-голямо, но вярвам, че се отсяваха наистина добрите кандидати.
Окей, нека има предварителни изпити, всичко се случва, може да се паникьосаш и да се издъниш. Но да махнат устния изпит, където наистина проверяват способността ти да мислиш в условия на стрес (както ще ви се случва един ден), журналистическото ви мислене (информираност, мнение по актуалните проблеми, способност да го артикулирате адекватно) - е, на мен това ми е в повече. ТРЯБВАШЕ да го оставят поне него, пък нека правят по 10 предварителни писмени изпита.

Колкото до ника ми - май ще трябва да обясня подробно, да не излезе, че харесвам Коелю (пази Боже, честно). Имам си един любим актьор, който се казва Жоро Спасов. Следя всичките му изяви. Играеше в "Алхимикът" на Т199 в столицата. Гледах го, героят много ми хареса. Заради него прочетох и книгата, в която Търговецът се появява в не повече от 10 страници. И да, много ми харесва философията му, затова и бих препоръчала книгата. Само заради въпросните 10 страници - останалото е... (чак се чудя Коелю как го е измислил тоя образ!). И не, не плюя, за да съм в тон с останалите, просто не ме кефи псевдомесианската му позиция и "компетентното" му мнение по всевъзможни човешки въпроси и житейски терзания.
Но да, Търговецът е вдъхновен от негова книга и е един от литературните герои, които чувствах/чувствам най-близки до себе си.
Айде стига толкова.

[mravke]

Определено трябваше да ни оставят устния изпит - намирам го за доста по-значим от писмения и до голяма степен по-обективен. На писмения може винаги нещо да ти стане, да не ти е ден за писане (на мен например не ми беше, за съжаление), но щях да бъда в пъти по-спокойна, ако знаех, че имаме и устен изпит. Най-малкото там щяха да отсеят тези, които не успяват да свържат едно смислено изречение, които нямат бързи рефлекси и които не им се разбира като говорят....а такива хора с лопата да ги ринеш.

[ivvv]

Аз се опитвам да намеря логика и смисъл в премахването на този изпит и НЕ МОГА да открия такива! Споделям предходните две мнения изцяло. Дори по някакъв начин проверяващите да са преценили, че няма файда от него, то поне той носеше едни не малки приходи на университета за нищо и никаква работа. Още по-странното е, че явлението е масово за всички университети. Самата специалност, колкото и намаляващо да е всяко следващо поколение, колкото и по-ограничено да е то, винаги има много кандидати, които трябва да имат едно добро сито за качествени кадри. Уви! Висшето образование е търганло да се "развива" в една низходяща градация и това е твърде тъжно.

[mina_k]

аз ви попитах,затова е редно да си кажа мнението.преди няколко месеца,когато разбрах,че ще имаме само един изпит си казах "няма логика",това е журналистика,не можеш да изризаш всичко в едно есе,просто някои хора са по-добри в говоренето,а и прекият контакт ,според мен, е най-важен.чудесно е да притежаваш умение за писане,но журналистиката и особено пиарът не се състои само от това!не знам дали ще бъда част от този факултет наесен,но имам усещането,че ще бъдат приети хора,които са писатели,но не и потенциални журналисти.

п.п. въобще не ми се ходи в УНСС и мнението ми за този ВУЗ не е особено добро,но считам решението да запазят устния за правилен.друг е въпросът, как ще проверят есетата за пет дни (на 20 юли е писменият,а на 25-устният).не може всички да отидат на устен!

[Borisg]

И не, не плюя, за да съм в тон с останалите, просто не ме кефи псевдомесианската му позиция и "компетентното" му мнение по всевъзможни човешки въпроси и житейски терзания.
Но да, Търговецът е вдъхновен от негова книга и е един от литературните герои, които чувствах/чувствам най-близки до себе си.

Имаш пълното право да не се съгласиш с мен, но искам да ти споделя едно мое прозрение
Според мен тврочеството на Коелю е просто съвременната философска литература Псевдомесианската му позиция е проста - тя е авангардното философско послание, което се вижда в истинските му мотиви при написването на всяка една негова книга. Дори и в преписването на "Алхимикът"
Дори Дан Браун, когото не харесвах заради енциклопедичния характер на книгите му, в които има повече препис отколкото творчество, също го оцених, когато след време се замислих, че той просто е човек срещу догмите и пропагандира основанията за позицията си също по авангарден начин. Но авангардното се оценява след години - както е било с Гео Милев например
При виждането на един такъв мотив зад всеки автор, наистина си склонен да си промениш мнението за него

[Търговецът на кристал]

Бе то всичко, така написано от теб, звучи окей - но ми е малко трудно да разбера какво имаш предвид под "авангард" в творчеството му. Понеже мен така яко са ме напънали с авангарда в магистратурата, в която уча, че насън ми се привиждат манифести и виенски акционисти, но не виждам нищо подобно в творчеството на Коелю (поне не и в тази книга и малко, която съм чела). Онова, което аз виждам в текстовете му, са опити едва ли не да се преведе Библията, някаква езотерика for dummies.
А тя, както се оказва, продава. И как само продава!!! Дори и само този факт (комерсиалността на работите му) следва да отведе всеки далеч от мисълта за авангард. Нито шокира, нито смущава - да, дразни, но дразни с елементарността на посланието, с позата.
Дори ако приемем, че използваш авангард в широкия, придобил гражданственост, смисъл, пак не съм съгласна (чест ти прави, че ми остави това право и, изобщо, начина, по който си формулирал онова, което искаш да кажеш, ми харесва ) - звучи ми като търсене на теле под вола. Търсене на нещо като оправдание за плиткоумието на посланията му, един вид (да, съгласна съм, че те вероятно са валидни за всеки един - аз самата съм стигала до разни заключения в живота си, които по-късно прочетох в "Алхимика". Но когато имаш претенцията да ги превърнеш в общовалидни, е нормално да срещнеш отпор - тъй като всеки е уникален. Както се вижда от продажбите му обаче, явно не са малко хората, които му се връзват и които предпочитат някой да им сдъвче житейската храна, а те да захранват житейската си философия с езотерика и Коелю).

Ако ти звуча несвързано, да знаеш, че току що съм се събудила. И ей затова не трябва да махат устния изпит - наживо мога да го обясня много по-артикулирано, без да се налага да изпиша една кола думи.
Относно Дан Браун - 4 негови книги съм прочела, двамата са ми на една нога. Бесни пари, спечелени от човешката нужда от общуване с мистичното, с непознатото. Като цяло - литературна чалга, поне в моите очи. И пак - един много любим герой, колкото и предвидим да бе той (шамбеланът в "Шестото клеймо")

[Borisg]

Под "авангард" имам предвид цялостното явление "Коелю". Под явление имам предвид масовата зомбираност на хората по него. Съгласен съм, че хората са "зомбирани" заради комерсиалността му, но допусни, че освен комерсиалния характер на творчеството му, хората се докосват до него, защото просто по някакъв начин отговаря на нуждите на обществото. И то общество в огромен мащаб, имащо нуждо от житейска философия отвъд рамките на ежедневните афоризми от гръцки мислители, римски философи и пр. За мен читателите на един автор са свързани именно от нуждите им от нещо различно, в случая на Коелю от житейска философия, но не представена като сборник от цитати и философски синтез с примери за движещите сили в света днес и в древността, оповавайки се на историята, което е омръзнало и доскучало на всеки, а чрез комерсиалния сюжет на 21 век (доколкото може да ви прозвучи логично този израз).
Аз лично станах фен на Коелю след като прочетох "Veronika decide morrer". (Вероника решава да умре). Тази книга ме и убеди, че той не "сдъфква" философията, а просто я излага като труп, шокиращ аудиторията и който излъчва множеството послания. Всеки индивидуално избира кои послания да възприеме, според диктуващите нужди, както вече споменах
Ако се замислиш посланията са един недостатък на нашата журналистика Повечето ни български журналисти страшно много обичат да натрапват посланията на работата си (предаване, статия, или каквото и да е ефирно присъствие), вместо да оставят самата аудитория да си ги извлече Най-яркият ми пример е Витомир Съраиванов, когото не възприемам като професионалист.

За Дан браун вече споменах, но пак ще се повторя. Комерсиален е - да. Има повече препис при него, отколкото творчество - да. Но не мислиш ли, че заслужава уважението като писател, защото той все пак е открил начина, по който да изрази отричането на догмите, в които обществото днес живее. Нещото, което свързва чиатетлите му, освен комерсиалното

[Търговецът на кристал]

Бе то има неща, които свързват и читателите на "Уикенд" и "Шок", нали? Но това не ги прави качествени медии.
Аз не вярвам, че Дан Браун има за цел да си играе с догмите изобщо. Онова, което съм видяла в книгите е мисленето: "А! Леонардо! Ееееей! И Иисус! Две личности, които вълнуват хората през вековете. Я да ги обединя и да засуча една история, като междувременно препиша "Орденът на тамплиерите и масонската ложа"
После "Ехааааа... пък илуминатите, ЦЕРН и прочее колко има да се купуват...." И така. Той пише за онова, което продава. Всичко останало са странични ефекти.
Все едно да се опитваш да ме убедиш, че авторите на книги за българските мутри имат някаква висша цел. Просто видяха, че това продава и стана "юруш на доматито". Същата работа - просто мислят в по-малки мащаби.

[Borisg]

Виж сега, мога да приема примера ти за медиите до толкова, до колкото доказва, че качеството не винаги стои зад интереса. По принцип в медиите трябва да има една двупосочна връзка между ефект и истина. В жълтите медии, които ти изброи, елементът на истината го няма И се продават, разбира се, българинът обича ефекта, а не истината.
Но в литературата... тя на първо място е изкуство - абстракният начин на твореца да представи позицията си (не, че смятам, че не го знаеш, но го подчертавам, за да се изразя по-ясно). Едно изкуство не може да бъде ограничено от истината Въпреки че такова ограничение, в момента се сещам, е наложено върху романа "Тютюн". Но мисълта ми е, че ако в медиите се цели зависимост на първо място с истината, то литературата е независима от нея (истината на действителността имам предвид).
Авторите на книгите за българските мутри са чиста доза публицистика, а тя, ако не се бъркам, е зависима също от истината
Това, което искам да ти кажа с този пост е, че паралелно сравнение между медии и литература е малко невъзможно, макар че и двете явления правят отражение едно на друго в развитието
А за Дан Браун, въпреки че не го харесваш заради комерсиалността на сюжета за илюминатите, НАСА, Ийсус и пр., мисля, че трябва да се съгласиш с мен, че той успява да внуши отричането на догмите А това заслужава уважение.
Разбра ли ме защо сравнението на литература с медии е неуместно най-вече?

[Търговецът на кристал]

И се продават, разбира се, българинът обича ефекта, а не истината.

Явно не само българинът, щом книгите на Дан Браун се продават толкова добре.
Ти, разбира се, си прав в онова, което пишеш за медиите и литературата по принцип. Но когато си играеш с реално съществували личности и организации и имаш претенцията да използваш исторически източници, тогава границите на литературата напират към претенция за известна достоверност. Която - поне в книгите на Дан Браун - е точно толкова съмнителна, колкото и истинността на написаното в жълтите вестници. Предизвиква също доволно голяма сензация и също толкова голям интерес => продава също толкова добре.
Ето защо вярвам, че е съвсем резонно да ги сравнявам (и разликите не са големи).

И отново - как си продаде Дан Браун "Шифърът"? Като преписа "Орденът на тамплиерите" и забърка Леонардо, учен и готина мадама. Това не е отношение към догмите - отношението към догмите го има в оригиналния текст (който е наистина интересен и поставя редица въпроси, препоръчвам ти го, щом се интересуваш от подобни четива). В романа на Дан Браун залитането е към евтино търсене на комерсиалната страна и максимално издояване на нездравия човешки интерес.
Ако за Коелю мога да разбера какво му харесват (в условията на аномия и т.н.т.), то Дан Браун ми е абсолютно равнопоставен с жълтенията наоколо.
Ама изкарал си ги е парите човекът, да си ги харчи със здраве.

[sunshine_song]

най-накрая нещо интересно да се случи като дискусия в тази тема Простете за намесата ,но ми се искаше да споделя моето мнение,което не претендира за кой знае каква компетентност, но все пак ми се струва ,че искам да отбележа една малко незначителна подробност .Не казвам ,че харесвам Коелю на 100% ,но все пак това ,което ми допада в комерсиалността на книгите му ,е че все пак е по-добре да чете човек прости истини,но все пак истини,отколкото да предпочита бутафорни утешния и забавления.Или по друг начин- по добре да четеш ,отколкото да не четеш,по-добре да четеш Коелю,отколкото любовен блудкав роман (визирам точно този специфичен тип на любовните романи).Така че няма нищо лошо в това,че манекенките четат Коелю, например.... А да не говорим ,че понякога в простите неща се открива решението на най-сложните проблеми.Нима можем да се опитаме да избягаме от заложеното в природата например и в нейния естествен ред.Именно отклоненията от нея водят до нарушения... Та така и с истината..... Ако не знаем основите на устройството на битието и най-протите смисли ,които се откриват в него..... за къде сме тръгнали....

[Borisg]

И се продават, разбира се, българинът обича ефекта, а не истината.

Явно не само българинът, щом книгите на Дан Браун се продават толкова добре.
Ти, разбира се, си прав в онова, което пишеш за медиите и литературата по принцип. Но когато си играеш с реално съществували личности и организации и имаш претенцията да използваш исторически източници, тогава границите на литературата напират към претенция за известна достоверност. Която - поне в книгите на Дан Браун - е точно толкова съмнителна, колкото и истинността на написаното в жълтите вестници. Предизвиква също доволно голяма сензация и също толкова голям интерес => продава също толкова добре.
Ето защо вярвам, че е съвсем резонно да ги сравнявам (и разликите не са големи).

И отново - как си продаде Дан Браун "Шифърът"? Като преписа "Орденът на тамплиерите" и забърка Леонардо, учен и готина мадама. Това не е отношение към догмите - отношението към догмите го има в оригиналния текст (който е наистина интересен и поставя редица въпроси, препоръчвам ти го, щом се интересуваш от подобни четива). В романа на Дан Браун залитането е към евтино търсене на комерсиалната страна и максимално издояване на нездравия човешки интерес.
Ако за Коелю мога да разбера какво му харесват (в условията на аномия и т.н.т.), то Дан Браун ми е абсолютно равнопоставен с жълтенията наоколо.
Ама изкарал си ги е парите човекът, да си ги харчи със здраве.

Връзката с действителни личности според мен не претендира за достоверие, а обвързаността й с художествената измислица, вярвам, не мислиш, че е табу?. Все едно Сергей Минаев да бъде набеден за "жълт" автор, като 'Дан Браун', понеже се оповава на действителни факти и личности и ги обвързва с измислиците си? И дори пише в публицистичен стил, но твори литература, което още по-обективна причина, според твоята логика, да не бъде признат.
А относно отношението на догмите на Браун, което не признаваш. Точно това е авангардното, за което говоря. И е напълно нормално да мислиш така, защото, както вече казах, авангардното се оценява и разбира след години

Както и да е, станаха много писанията ни, но да обобщя:
- Дан Браун и подобните му "съпреписвачи" заслужават оценка като литературни явления, защото в действителност те творят (претворяват) и се стремят към изпращане на някакво послание. И не можем да ги сравняваме с жълтите медии, тоест с каквито и да е медии;
- И толкова много ти опонирам, защото искам да приемеш, че когато се говори за литература наистина не трябва да се ограничаваме от шока(макар и на някои да им прозвучи пресилено), който е предизвикал авангардното с нарушаването на някои граници
- Не се заблуждавай, че четивата на Браун и Коелю са моите четива. Моите четива са тези на Сергей Минаев и Габриел Гарсия Маркез. Колкото и несъвместими да изглеждат един до друг. Но се стремя да си разграничавам, или просто да храня,възприятията си с Коелю, Браун, Турски/Руски/Български народни приказки, дори и с Уикенд ( да чета го понякога).

[Abiii]

Препоръчай нещо от Маркез

[SeeKnDestroY]

Само едно вмъкване в спора ви (ако давате ) ...
Според мен "Търговецът на кристал" е права, че съпоставя тази литература с пресата. Разликата е само в подвързията. Грешно е да се изхожда от това, че преса=достоверност, литература=въображение. И двете неща понякога се пресичат...

Но мисълта ми е, че ако в медиите се цели зависимост на първо място с истината, то литературата е независима от нея (истината на действителността имам предвид).

Това го мислиш, защото така е прието, но не значи, че непременно трябва (винаги) да е така (говоря за литературата). И точно щото така уж е прието... някои хора избират ЧРЕЗ няк'во литературно произведение да кажат някоя истина... или поне като я кажат отсреща (читателите) да не могат да атакуват написаното. Много хора точно чрез литературата са "говорили" истини.. дали заради наложена цензура, дали заради нещо друго, но са я я "ползвали", за да кажат свободно/закодирано/ каквото искат. Всеки го знае...

[Insane]

Borisg,споделям мнението ти на 100 процента.И все ми се струва,че не сме прави в оценката си за книгите и по този начин за тяхната аудитория.Аз съм чела книгите на Коелю и не, не съм манекенка нито почитателка на фолк музиката, ако това е показателно дори имам интереси в сферата на философията и литература,които не се ограничават единствено с гореспоменатия писател .Почти не съм чула позитивни мнения за този автор както и за други отбелязани в дискусията,обаче все си мисля ,че популяризацията е изиграла своята роля тук.Вярно е ,че всеки има своят литературен вкус,но съм чувала мнения на хора,които дори не са прочели страница от творчеството на автора,станал мишена на техни напдаки.В този смисъл, ако дадени автори не бяха така всеизвестни,малцината,които имат понятие от тяхното творчество щяха да са създали една положителна представа за написаното.В крайна сметка всеки има право на свой собствен избор,който се влияе от развитието на отделния индивид и от призмата, през която той самият е избрал да вижда света..