Пътешествия :)
Модератори: FloWersOfEviL, Smoking Mirror, Мила, thegirl
-
O|OeHukc
- Легендарен флуудър
- Мнения: 5017
- Регистриран на: 11 Мар 2009, 18:02
- Специалност: Минало и съвремие на Югоизточна Европа
- Пол: Мъж
- Курс: трети
- Skype: machiaveli14
- Местоположение: Студентски град, улица "Елитарност", блок 51
- Обратна връзка:
Re: Пътешествия :)
дам, единственият мъничък, не винаги отсъстващ проблемники написа:Ей, така ми се пътува на някъде. Само да събера малко парички
- Zahariev
- Легендарен флуудър
- Мнения: 2476
- Регистриран на: 25 Сеп 2009, 13:17
- Специалност: Лазерна фотолингвистика
- Пол: Мъж
- Местоположение: Варна/София.
- Обратна връзка:
Re: Пътешествия :)
Аз седнах да напиша нещо .... и стигнах до началото, иначе снимки бол на колкото си искаш държави и места.
The names of the future are stamping of impatience.
Re: Пътешествия :)
Аз ще се пробвам
31 март, 6 сутринта. Телефонът ми звъни - обажда се обожаемата ми баба, за да е сигурна, че няма да се успя за полета. Добре де, аз, че съм заспала, съм, ама как може да пропусна най-...якото нещо в живота си?
Ставам, оправям се, проверявам си багажа за 4ти път, поглеждам списъка "да не забрав", всичко е в мен. Будя Соня и Иринка, които ми пожелават приятен път, Иринка ми полива вода, и ей ме на, на път. Засега - само към хотел Плиска, където имам среща. Вървя си и се опитвам да преглътна купения предната вечер кроасан, обаче не става, всичко ми е свито. Плиска. Чакам Вал и Сливи, които ще ме изпратят на летището, за да не изперкам сама. Намираме се (Силвия, провери ли си лога? Аз ти казах
).
Терминал 1 не е толкова внушителен, нито толкова модерен и европейски изглеждащ, колкото Терминал 2. Прилича повече на банка, отколкото на летище. Както и да е, мотаем се и става време да минавам през чекинга и проверката. Окей, хайде, Милено стягай се. Чекинга е окей, идва ред на паспортната проверка. Всичко ми е запечатано, обаче на опашката се сещам, че имам кламери по подгъва на дънките. Свалям ги, оставям багажа на лентата и трябва да мина през детектора за метал. Тия неща винаги са ме плашили. Окей, минавам, не пищи, никой не ме гледа подозрително.
Един час до полета, а мен изобщо не ме свърта. Гледам самолетите, другите пътници... Минава и този един час. Качвам се на смолета и дори успях да седна до прозореца. Струваше си, София от всисоко е невероятна гледка. Поне така си мислех, до момента, в който се издигнахме над облаците. Защо за бога, хората живеят на земята, когато там горе го има това?!
После малко заспах и се събудих на Лондон. Беше… уоу. Просто неуписуемо. Окей, време е за кацане. Е, те това не е моята част от полета. Стана ми лошо. На летището беше първият ми сбълсък с индийския английски… Добре бе човек, аз откъде да знам, че странните звуци, които издаваш означават European Union?
Излизам на летището и там ме чакат. Какво точно става тук не ви интересува.
Качваме се на автобус до Лондон. След около 45-50 минути сме на Бейкър стрийт, където е домът на Шерлок Холмс. Въпреки проливния дъжд и отвратителния вятър отпред има опашка от японци, които искат да влязат в къщата. Подминаваме и влизаме в Beatles shop. Всичко свързано с Бийтълс – няма толкова яки фен-неща.
Продължаваме по Бейкър, към метростанцията и стигаме до паметника на Шерлок. Той обграден от цяла тълпа врещящи дечурлига и някакъв чичко, които се опитва да ги усмири. Снимаме се и отиваме да ядем Аз вече умирам за храна и на въпроса какво ми се яде казвам – каквото и да е. Водят ме в типичен английски пъб, където за първи път ям fish & chips. Няма толкова вкусно нещо. Не знам защо хората се оплакват от английската кухня. Аз по – вкусна риба преж живота си не съм яла. Окей, време е за разходка.
Взимаме метрото за няколко спирки и сме на гара Виктория, откъдето ще се разходим до Бъкингамския дворец. По пътя минахме край нещо, наречено The Royal Mews. Супер много се чудехме какво ли ще е… е, не беше нещо свързано с котенца, оказа се, че това е автопарка, включително карети и коне на кралицата.
Бъкинагмския дворец изобщо не е толкова впечатляващ, колкото на картинка. А и има толкова много тълпи от туристи пред него, че и достолепието му отива на кино. Виж огромния фонтан пред него е друга работа. Красив е. Много.
Решаваме, че ще отиваме към парламента и Уестминистър. И в тоя момент ОМГ, ама това е Писобела. Какъв беше шанса, да срещна някой познат в Лондон? Хахах, невъзможна работа.
Уестминистър. УОУ. Ама Уоу на квадрат. Огромно, внушително и с опашка, която стигаше до на майната си. И някакви хора, които протесираха срещу какво ли не – бяха си направили палатков лагер. Парламентът е… просто невероятен. Най-впечатляващото нещо, което някога съм виждала. Ограден е и не ти позволяват да се доближиш съвсем, но все пак.
Влязохме в една малка книжарничка, точно срещу него – The parliamentary bookshop, която е специализирана за политическа и историческа наука. Имаха си раздел, където се излагат всекидневните разработки по разни закони и политически дебати.
След това, решихме, че искаме да видим Тауър. Аз, като една болна фенка на Тюдорите, умирам да видя затвора, където Хенри VIII е обезглавил две от жените си, най-добрия си приятел и един куп политически противници. Разхождахме се по северния бряг на Темза – този, който е с историческите сгради. Минахме и покрай някакъв мономуент, който изобразява The battle of England. Приличаше много на релефите на Альошата в Бургас, само дето е по-нов. Нацистите пак са лошите. Минахме покрай един пристън. Следващото корабче в нашата посока беше след по-малко от 10 минути, а и понеже сме студенти ни направиха отстъпка. Качихме се, но въпреки целия ми ентусиазъм, беше твърде студено, за да се возим на открито. Та си седяхме вътре на топло и аз лично се радвах на всяка секунда.
Слязохме малко преди Тауър. О, боже, беше просто… сбъдната мечта. Тауър Бридж, портата на предателя… всичко, всичко. Неописуемо е просто, колкото и да се опитвам.
Докато обиколим и разгледаме стана тъмно, т.е. време да се насочим към хотела. Така че, ден първи over
31 март, 6 сутринта. Телефонът ми звъни - обажда се обожаемата ми баба, за да е сигурна, че няма да се успя за полета. Добре де, аз, че съм заспала, съм, ама как може да пропусна най-...якото нещо в живота си?
Ставам, оправям се, проверявам си багажа за 4ти път, поглеждам списъка "да не забрав", всичко е в мен. Будя Соня и Иринка, които ми пожелават приятен път, Иринка ми полива вода, и ей ме на, на път. Засега - само към хотел Плиска, където имам среща. Вървя си и се опитвам да преглътна купения предната вечер кроасан, обаче не става, всичко ми е свито. Плиска. Чакам Вал и Сливи, които ще ме изпратят на летището, за да не изперкам сама. Намираме се (Силвия, провери ли си лога? Аз ти казах
Терминал 1 не е толкова внушителен, нито толкова модерен и европейски изглеждащ, колкото Терминал 2. Прилича повече на банка, отколкото на летище. Както и да е, мотаем се и става време да минавам през чекинга и проверката. Окей, хайде, Милено стягай се. Чекинга е окей, идва ред на паспортната проверка. Всичко ми е запечатано, обаче на опашката се сещам, че имам кламери по подгъва на дънките. Свалям ги, оставям багажа на лентата и трябва да мина през детектора за метал. Тия неща винаги са ме плашили. Окей, минавам, не пищи, никой не ме гледа подозрително.
Един час до полета, а мен изобщо не ме свърта. Гледам самолетите, другите пътници... Минава и този един час. Качвам се на смолета и дори успях да седна до прозореца. Струваше си, София от всисоко е невероятна гледка. Поне така си мислех, до момента, в който се издигнахме над облаците. Защо за бога, хората живеят на земята, когато там горе го има това?!
После малко заспах и се събудих на Лондон. Беше… уоу. Просто неуписуемо. Окей, време е за кацане. Е, те това не е моята част от полета. Стана ми лошо. На летището беше първият ми сбълсък с индийския английски… Добре бе човек, аз откъде да знам, че странните звуци, които издаваш означават European Union?
Излизам на летището и там ме чакат. Какво точно става тук не ви интересува.
Качваме се на автобус до Лондон. След около 45-50 минути сме на Бейкър стрийт, където е домът на Шерлок Холмс. Въпреки проливния дъжд и отвратителния вятър отпред има опашка от японци, които искат да влязат в къщата. Подминаваме и влизаме в Beatles shop. Всичко свързано с Бийтълс – няма толкова яки фен-неща.
Продължаваме по Бейкър, към метростанцията и стигаме до паметника на Шерлок. Той обграден от цяла тълпа врещящи дечурлига и някакъв чичко, които се опитва да ги усмири. Снимаме се и отиваме да ядем Аз вече умирам за храна и на въпроса какво ми се яде казвам – каквото и да е. Водят ме в типичен английски пъб, където за първи път ям fish & chips. Няма толкова вкусно нещо. Не знам защо хората се оплакват от английската кухня. Аз по – вкусна риба преж живота си не съм яла. Окей, време е за разходка.
Взимаме метрото за няколко спирки и сме на гара Виктория, откъдето ще се разходим до Бъкингамския дворец. По пътя минахме край нещо, наречено The Royal Mews. Супер много се чудехме какво ли ще е… е, не беше нещо свързано с котенца, оказа се, че това е автопарка, включително карети и коне на кралицата.
Бъкинагмския дворец изобщо не е толкова впечатляващ, колкото на картинка. А и има толкова много тълпи от туристи пред него, че и достолепието му отива на кино. Виж огромния фонтан пред него е друга работа. Красив е. Много.
Решаваме, че ще отиваме към парламента и Уестминистър. И в тоя момент ОМГ, ама това е Писобела. Какъв беше шанса, да срещна някой познат в Лондон? Хахах, невъзможна работа.
Уестминистър. УОУ. Ама Уоу на квадрат. Огромно, внушително и с опашка, която стигаше до на майната си. И някакви хора, които протесираха срещу какво ли не – бяха си направили палатков лагер. Парламентът е… просто невероятен. Най-впечатляващото нещо, което някога съм виждала. Ограден е и не ти позволяват да се доближиш съвсем, но все пак.
Влязохме в една малка книжарничка, точно срещу него – The parliamentary bookshop, която е специализирана за политическа и историческа наука. Имаха си раздел, където се излагат всекидневните разработки по разни закони и политически дебати.
След това, решихме, че искаме да видим Тауър. Аз, като една болна фенка на Тюдорите, умирам да видя затвора, където Хенри VIII е обезглавил две от жените си, най-добрия си приятел и един куп политически противници. Разхождахме се по северния бряг на Темза – този, който е с историческите сгради. Минахме и покрай някакъв мономуент, който изобразява The battle of England. Приличаше много на релефите на Альошата в Бургас, само дето е по-нов. Нацистите пак са лошите. Минахме покрай един пристън. Следващото корабче в нашата посока беше след по-малко от 10 минути, а и понеже сме студенти ни направиха отстъпка. Качихме се, но въпреки целия ми ентусиазъм, беше твърде студено, за да се возим на открито. Та си седяхме вътре на топло и аз лично се радвах на всяка секунда.
Слязохме малко преди Тауър. О, боже, беше просто… сбъдната мечта. Тауър Бридж, портата на предателя… всичко, всичко. Неописуемо е просто, колкото и да се опитвам.
Докато обиколим и разгледаме стана тъмно, т.е. време да се насочим към хотела. Така че, ден първи over
you have to keep
breaking your heart
until it opens
breaking your heart
until it opens
-
Jamesmagno
- Легендарен флуудър
- Мнения: 9522
- Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
- Пол: Мъж
- Адрес в галерията на СУ: http://gallery.uni-sofia.bg/index.php?cat=10094
- Обратна връзка:
Re: Пътешествия :)
Хахахаха, Милш, обърни на български, вкъщи си си!Мила написа:Минахме покрай един пристън.
- Methuselah
- Легендарен флуудър
- Мнения: 4079
- Регистриран на: 21 Май 2007, 10:36
Re: Пътешествия :)
упиши, моля те xDМила написа:Точно в момента някои неща са ми като в мъгла, обаче най-важното:
бях в книжарница на 4 етажа... беше... абе неуписуемо.
После ще разказвам още
Бeтон написа:Нормалните хора сме малко.
- britdamage
- Пишеща машина
- Мнения: 866
- Регистриран на: 03 Юли 2009, 16:23
- Специалност: Английска филология
- Пол: Жена
- Курс: трети
- Местоположение: Porch Dweller
Re: Пътешествия :)
От вълнение както си говоря, така си и пиша...
Издребнявате
Издребнявате
Водата също би могла да се измие.
- Gormoth
- Танцуващия с клавиатури
- Мнения: 545
- Регистриран на: 03 Авг 2009, 16:09
- Специалност: Медицина
- Пол: Мъж
- Курс: втори
- Skype: gargadark
Re: Пътешествия :)
Ходи ми се в Прага!
Quietly these colors will fade
but soon they will be as one.
For a moment i will stare
into this deep saddened sea
and will suffer the death's fright.
Under these waves emotions lay,
still never they'll return
as they are laid to rest.
Into this one lonely life,
which is growing painfully.
but soon they will be as one.
For a moment i will stare
into this deep saddened sea
and will suffer the death's fright.
Under these waves emotions lay,
still never they'll return
as they are laid to rest.
Into this one lonely life,
which is growing painfully.
- fluffy cloud
- Легендарен флуудър
- Мнения: 2144
- Регистриран на: 14 Дек 2007, 20:55
- Пол: Жена
Re: Пътешествия :)
На мен в Дубровник... Но в добрия случай ще остане за догодина
Засега в пътешественическия си опит имам само Охрид и Скопие. Не съм стигнала особено далече...
I wanna fall from the stars straight into your arms
- Gormoth
- Танцуващия с клавиатури
- Мнения: 545
- Регистриран на: 03 Авг 2009, 16:09
- Специалност: Медицина
- Пол: Мъж
- Курс: втори
- Skype: gargadark
Re: Пътешествия :)
Бил съм в Дубровник. Крепостта е с приятна архитектура, но не е кой знае какво.
Quietly these colors will fade
but soon they will be as one.
For a moment i will stare
into this deep saddened sea
and will suffer the death's fright.
Under these waves emotions lay,
still never they'll return
as they are laid to rest.
Into this one lonely life,
which is growing painfully.
but soon they will be as one.
For a moment i will stare
into this deep saddened sea
and will suffer the death's fright.
Under these waves emotions lay,
still never they'll return
as they are laid to rest.
Into this one lonely life,
which is growing painfully.
- chaplata
- Танцуващия с клавиатури
- Мнения: 565
- Регистриран на: 19 Фев 2009, 22:56
- Пол: Мъж
- Курс: втори
Re: Пътешествия :)
Аз съм бил в Лондон така най-сериозно да се каже
Е страхотен град е майка му стара. Нищо, че в първите 30 минути от престоя ми там, в метрото от Хийтроу до хотела, пиян негър повърна на седалката до мене
Иначе съм бил няколко пъти в Гърция по различни курорти, но никога не на туристически забележителности. И то винаги е било извън летния сезон. Бил съм и в Мюнхен, Амстердам, Брюксел, Рим и Флоренция, но Лондон си ми остава любим по ред причини и спомени
Иначе съм бил няколко пъти в Гърция по различни курорти, но никога не на туристически забележителности. И то винаги е било извън летния сезон. Бил съм и в Мюнхен, Амстердам, Брюксел, Рим и Флоренция, но Лондон си ми остава любим по ред причини и спомени
- Gormoth
- Танцуващия с клавиатури
- Мнения: 545
- Регистриран на: 03 Авг 2009, 16:09
- Специалност: Медицина
- Пол: Мъж
- Курс: втори
- Skype: gargadark
Re: Пътешествия :)
Като посетих Сърбия, се зарадвах, че съм българин!
Всъщност, където и да отида, нямам търпение да се върна на родна земя. Страшно нещо е носталгията. То нашето си е простотия, но си е нашата простотия.
Всъщност, където и да отида, нямам търпение да се върна на родна земя. Страшно нещо е носталгията. То нашето си е простотия, но си е нашата простотия.
Quietly these colors will fade
but soon they will be as one.
For a moment i will stare
into this deep saddened sea
and will suffer the death's fright.
Under these waves emotions lay,
still never they'll return
as they are laid to rest.
Into this one lonely life,
which is growing painfully.
but soon they will be as one.
For a moment i will stare
into this deep saddened sea
and will suffer the death's fright.
Under these waves emotions lay,
still never they'll return
as they are laid to rest.
Into this one lonely life,
which is growing painfully.
- Smoking Mirror
- Легендарен флуудър
- Мнения: 6854
- Регистриран на: 03 Окт 2006, 23:00
- Специалност: Право
- Пол: Мъж
- Местоположение: Tartarian Depths of Carceri
- Обратна връзка:
Re: Пътешествия :)
Бе Прага не е много яка. Има един-два яки бара и много курви. И малко интересна архитектура. А този техния часовник дето толкова се гордеят с него не е нищо особено. Прага е може би най-неприятното място от всички на които съм ходил.
Peace is a lie. There is only passion.
Through passion, I gain strength.
Through strength, I gain power.
Through power, I gain victory.
Through victory, my chains are broken.
Through passion, I gain strength.
Through strength, I gain power.
Through power, I gain victory.
Through victory, my chains are broken.
Into the endless we ride... 