В началото се опитах да въведа с едно изречение какво ще разкажа и то гласеше: "Бих искала да ви разкажа история за едно момиче и едни дупки
" Всъщност опитах се да направя разказ. Пиша за едно красиво момиче, чиито очи са две бездънни дупки ,красотата му била неземна.То живеело със родителите си и те не давали и прашинка да падне на главата му .Дълбоките му очи издавали загадачност и мистериозност ,но един ден на родителите се налага да заминат за 1 ден и оставят детето при съседка.Тя не харесвала малки деца,дори завиждала на красотата ,но се съгласила да я пази .След това проклина момичето да онемее докато не зе запълнят всички дупки (без да конкретизирам) .По пътя за дома бащата,по лошите пътища разбива колата си от дупките и във всяка дупка вижда очите на дъщеря си молещи за помощ.Прибира я вкъщи и разбира ,че тя е онемяла.След време в записки на детето майката прочита истината и разбира,че в тази държавна обстановка тя никога няма да проговори.Но упоритостта на момичето я кара да се бори и да покаже каква е мисията и.И като заключение всъщност казвам ,че това момиче съм аз и моите родители биха били най-щастливите ,ако тяхната дъщеря проговори някога .И също така,че с тази професия искам да изкопая дупка над ямата, в коята управляващите са закопали обществото .И се надявам някой от държавниците да ме погледне в двете дупки (очите) и да развали магията на нямото общество . Надявам се на 3,колкото и да бягах от дупките ,може би пак влязох в клишетата
(набързичко го написах ,малко неразбираемо ,но дано се схваща смисълът )
