Какъв отговор очакваш? Сериозен или саркастичен?phoebe написа:Нормално е, да си със "силните" на деня. И по-лесно
Всъщност, ако имаше възможност, би ли емигрирал? Или просто като отиваш следващия път да продаваш в някой магазин, да не се върнеш?
Саркастичен - съдейки от състоянието на държавата, препълнена с толкова много американски хейтъри, смея да заявя, че хич не е по-лесно да съм със силните.
Сериозен - както казах и преди съм с тях, защото вярвам, че те ще успеят там, където много други държави се провалиха и не заслужават втори шанс.
Вторият ти въпрос е интересен. И мога да ти отговоря по два начина.
Все пак всичко не става с пари, нали? Ти много добре го знаеш, още повече съдейки от интереса ти към мюсюлманските държави. Обаче въпросът не се изключва само с парите. Говорим и за отношение. А то в САЩ е в пъти по -добро, отколкото тук. С други думи - там умните хора ги ценят, а тук ги гонят. Не само поради малките заплати. А поради факта, че за да успееш в България не трябва да си умен, а да си скандален. Когато казах на една американка, че един учител в България взима 400 лева на месец, а един строител 3 пъти повече тя направи една физиономия, която трудно може да се опише.
Защо го казвам всичко това. Ами защото по тоя въпрос съм КРАЙНО раздвоен.
И чистосърдечно си признавам, че не мога да отговоря сега и веднага. Като цяло не отричам, че БИХ искал да живея в САЩ, да си направя семейство, да живея безгрижно, да се опитам да създам нещо без непрекъснато да ми пречат някои олигофрени, да се почувствам наистина обичан и уважаван, да помагам на майка ми с каквото мога, както прави един друг българин и мой приятел в САЩ.
Ще ви дам пример за отношение. Имаше един музикален фестивал, където нашата работа беше да паркираме коли. И така всеки ден идват хора и ние паркираме коли. Един ден (както си стояхме в една кола, понеже валеше), на вратата почука една възрастна жена, усмихна ни се и каза "we got you a breakfast, guys". Аз се ухилих и казах "да, бе", обаче в следващия момент видях огромния плик, съдържащ всичко необходимо, за една обилна закуска за трима. Тази жена я бях виждал 2 пъти и дори не знаех името и. Жестът и ме остави без думи. В следващите 2 дена на фестивала тя ни донесе закуска още 2 пъти!!!
От друга страна обаче Родината е една и ако успея да постигна всичко това в нея, при това с МНОГО борба - по-голямо щастие няма да има.
Иначе ако въпросът ти цели да ме изкара антипатриот...много жалко. Познавам те - пичага си, мисля, че не целиш това. Иначе ще трябва да го кажеш на стотиците хиляди българи в САЩ, а и не само. За тях е вярно следното: обичам Родината, мразя държавата.



Into the endless we ride... 