Любима лирика

[Gormoth]

Материя
На чувствата в отчаяния лов,
додето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов,
макар че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да й простят,
макар че от любов не се прощава.

В света, от реализъм опростен,
все контрастите избира
и от любов умира всеки ден,
макар че от любов не се умира.

Авторът е Калин Донков. Ако съм объркал, ще ме извините - възпроизвеждам го по памет.

[Boleyn]

Много е хубаво

[Мила]

Сянката, която хвърля,
има форма на жена.
Силуетът й е бронзов,
мит в египетска ръка.

Тя се казва Безнадеждност,
но има вид на фотомодел.
Еротична до метежност,
истинска като море.

Тя стъпва, тя стъпва,
тя стъпва пред мене само,
тя плаче, тя плаче,
тя плаче нощем с мен.

С вид на френска пеперуда
тя разсича моя ден
и запалила колата
ме превръща в нож пленен.

Но не мога да я съдя,
пратиха ми я в нощта,
в която аз със детски крясък
влезнах във света игра.

Ти се казваш Безнадеждност,
скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,
татуиран с теб ще умра.

[gogigagagagigo]

емовско, но става, но е емовско, много

[Мила]

Хах, все едно да наречеш The Cure емота. Воев е писъл, когато емотата са били само в еротичните сънища на родителите си Чуй песента

[gogigagagagigo]

коеъо не пречи да е емовско и от много, че чак повече
преисторическо емо тогава

[Nattevandrer]

Хах, все едно да наречеш The Cure емота. Воев е писъл, когато емотата са били само в еротичните сънища на родителите си Чуй песента

Поздрави. ( :

[Zahariev]

We never know how high we are
Till we are called to rise;
And then, if we are true to plan,
Our statures touch the skies.

The heroism we recite
Would be a daily thing,
Did not ourselves the cubits warp
For fear to be a king.

[Boris]

По принцип Вапцаров. Иначе сега прочетох "Дни на проверка" от П.Пенев и, както се казва, останах без дъх.

[allshallperish]

Добре, само аз ли не харесвам лириката.

[Boleyn]

Добре, само аз ли не харесвам лириката.

Май да Освен ако няма някой,който не си е признал.

[allshallperish]

Ми то аз май принципно мразя стихове. Особено, заради фактът, че ми е ясна схемата на стихоплетството и не е никак сложно. Мога да ви направя една поема, която да ви изглежда гениална, но... какъв е смисълът.

Единственият, който си заслужава е Дебелянов. Никакъв Шекспир, никакъв Пушкин, никакъв Жуковски. Никой. Дебелянов. Точка. Единственият, който е успявал да ме трогне, но стиховете му са прости.

[Boleyn]

То си е талант - или го можеш,или не го можеш.Не се учи.

Не съм съгласна с теб,но и да го дъвчем,и да го сучем,все до кривата круша ще стигнем.

Писмо

Бих ти изпратил писмо без адрес.
И аз знам, че ще получиш писмото.
То ще стигне при тебе нощес
или днес, но ще стигне, защото
този вятър, ту тих ту свиреп,
тези птици, с лъчи по крилата
са приятели с мен и с теб,
и по тях, и по тях ще го пратя.
Ако вятърът се умори,
ако птиците хвърлят писмото,
от ръцете на хора добри
то ще стигне до теб - не защото
сме единствени хора в света,
не защото света ни познава,
а защото приел любовта
от сърце на сърце я предава!

Дамян Дамянов

[Мила]

Това тук май не съм го споделяла

Индийска серенада

От сънища нежни за теб
аз тръгвам среднощ, заслепен;
ветрецът повява без глас,
припламват звездите над мен.
Аз тръгвам среднощ, заслепен,
и някаква сила незрима
не зная как води ме пак
към твоя прозорец, любима!

Сред черния, тихия мрак
замира последният лъх,
и както се стапя сънят,
тъй стапя се горският дъх.
А славеят мре от копнеж
до тази, която обича.
Така ще умирам и аз,
когато пред теб коленича!

Аз падам! Любима, ела!
До себе си ти ме вдигни!
И дъжд от целувки излей
над моите бледни страни!
Сърцето ми бързо тупти
и сякаш навън ще се блъсне!
О, силно притискай го ти,
додето най-после се пръсне!

1820
Пърси Биш Шели

[Norwegian Wood]

Ми то аз май принципно мразя стихове. Особено, заради фактът, че ми е ясна схемата на стихоплетството и не е никак сложно. Мога да ви направя една поема, която да ви изглежда гениална, но... какъв е смисълът.

Единственият, който си заслужава е Дебелянов. Никакъв Шекспир, никакъв Пушкин, никакъв Жуковски. Никой. Дебелянов. Точка. Единственият, който е успявал да ме трогне, но стиховете му са прости.

Човек, не мога да се сдържа...
къртиш.

Протест

Стоил Рошкев


- Ти бил ли си студент?
- Бил съм! И пак ша бием!
Градски фолклор

I.

понеже времето
да се превържат
пътните артерии с барикади
за да спре изтичането на кръвта
по разранения асфалт
зад граница
дойде
сега който
не стачкува е робот без
потник и без анатомия

II.

Ченгетата в студа
се втренчват вкочанени
как от цветна изрезка
на известен вестник рязко изскача
студентско шествие
обикаля
балкана европа
и космоса по сателит
развявайки надеждите си гръмко
знамената му са върху въдици
улавящи
от разстояние интересите
в човешкото море

III.

преди подпухналите духом
никому ненужни плужеци
в л а с т т а
съвсем да са обърнали
на челна стойка атмосферата
от недоволни
хората
са станали необуздани
боздугани годни
да очукат начаса
чугуненета им чувствителност


IV.


сега който
не стачкува е робот без
потник и без анатомия


болейн - донякъде съм несъгласен с мнението ти, но определено в писането на стихове талантът играе много по-голяма роля, отколкото почти навсякъде другаде.
Наскоро един познат ми даде пример с Далчев - той на 19 е бил толкова добър, че като го четеш какво е писал на 60 - никакъв напредък.

ed: айде, още едно любимо

Един сън в Дианополис

Георги Господинов

Не съм го търсил беше съвпадение
на поглед и прозорец
следобеда във който
аз я зърнах гола
по-късно чак научих името
една от многото Диани
на дремещия град

сега се крия по поляните
втвърдяват се рогата ми
нозете ми се окопитват
растат ми кучешките зъби
и ме подгонват с лай
навътре
хрътки в мен
елен и псе елен и псе елен
и псе съм