НЯМА да ви дадат тема, формулирана по подобен начин. Върнете се пак из темите, които са се падали - има ли поне една която да не дава възможност за многостранно тълкуване?
Вижте... как да ви го обясня... преподавателите, формулирали темата, хващат нещо (обект, социален факт, просто думичка) и го поставят в центъра на една стая. Вие сте отвън и единственото, което можете да направите, е да надничате през ключалката. Само че стаята е такава, че има ужасно много ключалки, през които "нещото" се вижда под съвършено различен ъгъл и по съвършено различен начин.
Изпитващите са наясно, че няма как да видите "нещото" в целия му обем, защото надничате през ключалката, все пак (а големината на ключалката се определя от житейския ви опит и общата ви култура) - но им е интересно да видят кой ъгъл сте си избрали и как "описвате" видяното.
Точно затова и са сложили многото ключалки, никога няма да ви ограничат до само една, през която да гледате, както би станало с евентуална тема, въртяща се около импийчмънта. Щото 18-19-годишните мозъци директно ще отпрашат към Първанов (евентуално някой може да се сети и за Клинтън). И нали не мислите, че можете да оцените адекватно действията на президента? Щото ако на тези години имате подобно самочувствие, се пробвайте за пиари.
Сериозно. Кажете ми по колко различни начина можете да подходите към тема, наречена "Стенограма", да речем. Защото за "Топло", примерно, мога да тръгна от дакела в едноименния филм, да мина през Вальо Топлото и да стигна до несправедливо ненормалната зима и глобалното затопляне. Мога да се заиграя и с налучкването в игрите някога: "Топло" vs. "Студено". Мога да си философствам и върху наградите ИКАР преди 2 години и неадекватността на журито, оценило незаслужено високо спектакъл, наречен "Студено" (оттам - адекватността на театралните награди у нас, кукленият театър за възрастни като неподозирано голяма и неизследвана ниша в изкуството в България, световни практики в това отношение... ох, котьо!).
И съвсем не е нужно да включвам всичко това - спокойно мога да "издоя" цяла тема от видяното през всяка една от въпросните "ключалки". Ако се замисля още малко, със сигурност ще се сетя и за още.
А аз сънувах по-глобални неща.. Нещо от сорта на "Трус" и т.н. пък каквото сабя покаже другата Неделя.. Не смятам да анализирам родната мафия, политика и etc.. Ще го изместя сигурно в тотално друга посока?
Подобни стратегии?
. Миналата година направих един експеримент на писмения редовен ими донесе 4.88 оценка , бях щастлив . проблем са ми пунктуациите и разни други паразитни дреболии , иначе в рецензията пишеше че има наситина оригинален подход, но уви 
. Действам на момента, докато чуя темата си стоя най спокойно все едно чакам за кило портокали на пазара и тва е . Когато кажат темата мисля,мисля, мисля и пак мисля докато най накрая усетя че това към което съм се насочил ще ми се лее от междучерепното пространство с лекота и ще мога така да го довърша че и на мен да ми хареса , това е деца пазете се от зли квестори и добри подсказвачи 
Всички просто предполагаме. Кой знае? Може да ни обърнат тотално представите. 
По принцип е по-добре да ни дадат някаква тема за по-глобално събитие. И нямам предвид за целия свят, може и от България, но да не се ограничава само в ''импийчмънт'' или пък ''стенограмата'' и т.н. 
Наскоро в едно от упражненията които имахме(тъй като и там ни карат да правим кратки есета и да ги обсъждаме-нещо в стил редакция на вестник), та там стана на въпрос дали трябва това което пише журналиста непременно да се хареса на читателя- за мен лично това е абсурд( да се съобразяваш постоянно с прищевките на читателите означава да загубиш себе си като личност...). Та те хората са толкова различни и всеки желае нещо, което от своя страна не съвпада с вижданията на друг човек- на редактора или журналиста например...... 
От София съм и мн бих се радвала да се запознаем предварително, винаги се чувствам по-спокойна, когато в залата виждам познати лица 