Леле, колко съм щастливаааааааааа! Не мога да не се похваля и тук - не знам дали съм споменавала, но има едно парче (класическо), което издирвам от малко по-малко от 8 години и 4 месеца - помня датата, на която го чух за пръв път, после пък почнаха да го въртят по Радио 1 в минутите за класика: не, и не. В чудо се бях видяла - и почти се бях отказала. И кво - намерих го абсолютно случайно преди няколко минути, направо не повярвах на ушите си.
Забавното е, че и първият път, когато го слушах, и после по Радио 1, беше във вариант за пиано - и бях решила, че е Шопен, та се рових основно в неговото творчество. На', оказа се Чайковски.
Или иначе казано, когато ме питат кое е любимото ми класическо произведение, няма да отговарям с: "оф, едно дето съм го слушала сто пъти и така не разбрах кое е", а ще си знам:
http://www.youtube.com/watch?v=rUuusqy50yk Смейте ми се - знам някакви забутани етюди, ама това го издирвах повече от 8 години.
Ето пиано-версията:
http://www.youtube.com/watch?v=SDKvtZsg1Xc 
Макар че звучи доста нервно, ама по-добро изпълнение не мога да намеря в тюба.
Into the endless we ride... 
.
