Още не мога да разбера кое ме дразни повече - некадърни актьори, които съсипват чудесен текст, или чудесни актьори, които се давят в бездарни думички. И тъй като везните ми клонят към първото, може да се каже, че спектакълът ми хареса. По-точно е да се каже, че съм гледала и много по-слаби неща - просто тук един чудесен актьорски състав се бори с много, много слаб текст. А най-лошото е, че идеите, заложени в него, всъщност са добри - само че самите думички бяха много.... плоски и недостатъчни.
Да, смешните моменти си бяха смешни (много, при това - но то с Неве и Маца от "Аламинут" не може да бъде другояче), но да ми изказват американски поуки на финала на следач... мерси, викам аз. И благодаря. Не щем.
Трите мадами изнесоха спектакъла на гърба си, а Асен Блатечки им събра публиката, пред която да го сторят. С други думи - идеално разделение на труда.
...
В заключение - ако много сте закъсали и сте изгледали всички наистина добри неща (пък те не са и много, така че не е трудно), вижте и това. Актьорите са добри, идеите - също. Обаче текстът къса нишката лошо.

