Тази дискусия ми напомня на един откъс от култовото Вазово произведение:
Учител Гатю се изкикоти яката.
— Красота на граматиката? Браво! Например?
— Например — подзе Иванчо, като се озърташе, пиши например: Хаджи Атанасия с иже — няма никакъв вкус, не стои хубаво; ако ли го пишеш с йота, по си има прилика, гаче си е родено така.
Мусикословесний Хаджи Атанасия. цял почервеня от самодоволство, като видя, че името му послужи за доказателство необоримо.
— Без йотата не се може, какво си играйте — каза той, — аз ви харизвам най-после x и Th и, но за i-то умирам !. .. Рекох.
— Аз жертвувам Ы-то, но i-то да си остане — каза Пощянката.
— И аз на поврага пращам титлите на гърбата, но i-то не давам, анатема, който го бутне, то ни е вярата! — каза гръмогласно поп Ставри, увлечен от либерализма на съюзниците си.
— Нафиле, не отбирате нищо — отговори безнадеждно дядо Йоси.
Иванчо тържествуваше. Той намери горещо подкрепление в своите съюзници, когато учител Гатю още от рано се умори, защото не видя някаква облага от своите. Той беше генерал без войска. Дядо Нистор даже му измени: той само надуваше чибука и клюмаше на поп Ставря одобрително; Мирончо не внимаваше твърде, защото презираше всичко освен възточния въпрос; кафеджият бе седнал с Ивана Капзамалина да играе на табла, и то в разгара на борбата; а господин Фратю се плезеше в огледалото и се мъчеше да се огледа зад ушите. Головратът пък беше впил очи в белите тебеширени драски на вратата и когато учител Гатю се обърна към него и поиска с поглед одобрението му на думите си, той отговори сериозно:
— Тъкмо седемдесет и осем кафета.
Оставаше един верен съюзник—Хаджи Смион, който беше къс в граматиката — друго нещо, ако се касаеше за политически въпрос, — а подидаскал Мироновски стоеше неутрален.
Но на връх триумфа на Иванча му скимна да извика победоносно:
— Долу Волтер! Долу гръцкия патрик!
— Мълчи там! — извика свирепо дядо Нистор, като замахна с чибука си да го удари.
Това внезапно застъпване за Волтера ободри учителя.
— Да живее Волтер! Йотата долу! — извика той пламнал и се закани да го наплеще в една дописка, задето беше увил в един школски вестник червен пипер.
— Долу антихрист! — извика пак дядо Нистор, като махаше с чибука сърдито на Иванча; после, като се извърна към Хаджи Атанасия и поп Ставря, издума сопнато:
— А? Тия кратуни нищо не отбират, аз само седя, та ги слушам!
— Няма старото учение, няма — каза Хаджи Атанасия, като отваряше вратата.
— Нафиле, нафиле — продума дядо Йоси съкрушено, като излазяше.
)
Цял свят на латиница, ние заради некви изкуфели братя отпреди много векове се мъчим на тая тъпа кирилица.
Аман!
