Сериозно. Имах желание да гледам "Детски игри" ("Jeux d'еnfants" / "Love Me If You Dare") още преди меееееесеци, но той така и не благоволи да се свали. И едва тази вечер видях - съвсем случайно, при това - че всъщност го имало и другаде.
И... ами... дадох си сметка за 2 неща - първо, очевидно любимото ми кино всъщност е френското, а италианското остава назад, защото от него, колкото и да обожавам Торнаторе, май е единственият (окей, де, и Бенини). А французите правят много безумни и абсолютно очарователни филми. И стигаме до второто - разбрах защо не понасям американски филми на ужасите. И изобщо филмите с етикет "хорър". Просто са изкуствени, а и защо ми е да гледам зомбита, когато хората са онези, които причиняват истинския ужас - който ужас може да бъде видян като съвършено изтънчен, неуловим, почти несъществуващ.... като закачка, като любов, като детска игра... Да направиш филм на ужасите по добрата стара рецепта не е трудно - но не е и кой знае какво постижение. Да оставиш впечатление за пълна психария от една невинна детска игра - е, признавам им го.
Да, този филм си е филм на ужасите. Но в него няма зомбита, отрязани крайници или реки от кръв. Просто... една кутия и две деца, започнали игра, която не могат да спрат. Прекрасно кадриране, филмът е сниман брилянтно, цветовете са невероятно "френски" и всичко е наистина красиво. А аз просто настръхнах. Макар че ако гледаш внимателно, краят ти е известен почти от началото.
Ето ви трейлър, за да видите за какво иде реч и да не се разочаровате, ако очаквате писъци и т.н.т. Филмът не е такъв - психото в него е префинено, сякаш остава на едно подсъзнателно ниво. Абееее... различен филм. Ако си падате по екшъни/хоръри и американско кино като цяло, не си губете времето. Ако не - препоръчвам го горещо!!!
http://www.youtube.com/watch?v=MtzjUjVQe9Q
For better, for worse, for now and forever...
А, да - и никога не съм мислела, че ще чуя толкова версии на La vie en rose, събрани на едно място.
Не може без хорър, сега ще разчупим с някакви крайници и много кръв. 
