Има известна промяна в становището ми по темата. С предната бивша за дълго време се избягвахме и в последствие нещата се изгладиха и сега сме със статут на познати в добри отношения. Но с нея се разделихме без много драми, макар че и тя постъпи бая курвенски
Ама тогава бяхме малки и аз също бях прилично нагъл и глупав. С друга приятека с раздялата прекратихме всички отношения, защото просто това си беше грешка, която и двамата гледахме да оставим в миналото. Видяхме се преди около 2 месеца и аз гледах да се държа както подобава на едно възпитано момче, а тя милата беше пропаднала толкова ниско, че чак се отвратих.
Сега обаче нещата са коренно различни. Вече не гледам от позицията на ученик, който не мисли за нищо. Ако със бившата ми вече приятелка не останем приятели, нещата няма да са добре с оглед на това, че учим в един университет и в една група. Голяма част от приятелите ни са общи и просто е наложително да останем поне приятели. От друга страна в момента, премислил и осъзнал някои работи, се чудя възможно ли е изобщо да останеш приятел с човек, който те е наранил толкова много? Смятах, че това няма да ми е особено голям проблем, но днес като поговорихме малко и просто самият разговор ме кара да се чувствам толкова жалък, толкова излъган, толкова дори засрамен. В никакъв случай не я мразя и ми се ще нашата раздяла да не й повлияе толкова, но вътрешно един глас ми казва "върни й го" и усещам как с всяка дума се опитвам да я провокирам. Би било хубаво наистиан да останем приятели, но това ще означава, че трябва да приема и да забравя начинът, по който тя постъпи с мен. Ако само привидно се държа приятелски, това означава да загърбя достойнството си. Не мога да прекратя всичко контакти ей така, защото за мен тази връзка наистина значеше много. От друга страна, колкото и да е странно, аз все още искам нещата да се развият по такъв начин, че тя да е максимално щастлива.
ПП: Съжалявам, че в още една тема мъча форумците с проблемите си, но просто тия дни си останах вкъщи и разговорите с приятели не бяха достатъчни, за да задоволя огромната си нужда от социални контакти точно сега. А и пишейки всичко това във форум чувствам, че съм го споделил с много хора и това определено ме кара да се чувствам по-добре. Така че се извинявам на всички, които съм затормозил с проблемите особено в университетски форум, където не му е съвсем мястото
