Страх ме е от себе си, защото не мога да предвидя кога човекът просто ще ми омръзне и ще го презра или по-лошо - ще започна да го съжалявам. Това е първата ми мисъл, когато започвам връзка или когато (повечето пъти) се отказвам да започна каквото и да било, защото обикновено подлъгвам хората и ги разочаровам, зощото съм непоправим сноб, фанатично самовлюбена и нищо не ми задържа вниманието
Затова избягвам да започвам връзки - в началото аз се измъчвам от мисълта как ли и кога ли ще го разочаровам и нараня този и как ще успея да съсипя поредната връзка .. Когатотози момент дойде се измъчвам 10 пъти повече, защото преживявам чувствата на другия, т.е. дори аз да нямам такива, изживявам всичко през погледа на другия, и не стига че ми е гадно заради това, ами изпитвам и чувство на вина.
Явно любовта е единственото нещо, в което колкото и хитър, неуязвим, препатил, мъдър и прочие да си, няма как да не повтаряш някакви стари грешки .......
За всички, които сме наранили - поне това заслужават .... 
Да не повярва човек,че толкова си приличаме с теб 
