Размисли и страсти: Pink Floyd

Модератори: FloWersOfEviL, Smoking Mirror, Мила, thegirl

Аватар
ники
Легендарен флуудър
Мнения: 7045
Регистриран на: 19 Юни 2008, 20:06
Специалност: Право
Пол: Мъж
Курс: пети

Re: Размисли и страсти: Pink Floyd

Мнение от ники »

Здравей и от мен. Първо да кажа, че силно подкрепям промяната на имидца ти от миналата година. Разбира се, говоря за косата ;) Също така силно подкрепям казаното от теб за ходенето на някои определени лекции. Аз също ходя на Конституционно за удоволствие и за да слушам наистина интересни разсъждения на интелигентен и ерудиран човек.

1. И все пак как успяваш да посещаваш всички лекции?
2. А самият университет не прави ли програмата по такъв начин, че да подкани студентите към пропускане на занятията. Пример в тая посока е сряда. От 9 до 21 лекции без почивка. Поне един час за обяд бе!
3. И последен за ходенето на лекции: кое смяташ за по-важен фактор за посещаемостта на дадена лекция - качествата на преподавателя или важността на предмета. На мен лично изобщо не ми се ходи на гражданско при Матеева.
4. Как прекарваш свободното си време?
5. Предпочиташ активна или мързелива почивка?
6. Смяташ ли, че форумът представя СУ в негативни светлина?
7. Какво точно не е наред с българския футбол?
8. А защо волейболистите ни подържат високо ниво горе-долу постоянно, без да се наливат големи пари във волейбола?

За сега толкова, че скоро нашите излизат срещу Базел.
Аватар
pink floyd
Пишеща машина
Мнения: 886
Регистриран на: 02 Юни 2008, 13:40
Специалност: право
Пол: Мъж

Re: Размисли и страсти: Pink Floyd

Мнение от pink floyd »

MidwinterSun написа:Споко, за 8-и аз правя организация на хората, на които им се остава в София. Ще си спретнем нещо прилично.
Мисля че групата ми се насочи все пак към Пловдив; трябва да ги разведа тук-там на осми и засега се отписвам от софийския списък.

Какво е за теб понятието дом?
Домът за мен е един адрес. Ако се върна на онова с асоциациите, в първия момент се сещам за соцтабелките "Образцов дом" - бели, със сини букви. Не съм се привързал много към някакво семейно гнездо, не и към конкретно място. Домът са четирите стени, които са си само мои, между тях се чувствам свободен. Може би именно заради честото ми пътуване и смяна (напоследък) на жилища, съм загубил усещането за персонифициране на "моето място". Домът ми е там, където се намирам в момента, ако все пак съм взел най-значимите си вещи. Не мисли, че не съм домошар - напротив, но бързо се приспособявам и един дом бързо измества друг в съзнанието ми. Създавам своя атмосфера вкъщи (където и да е това), но не я свързвам с обзавеждане и мебели, а ми стига да си наредя книгите, инструментите, да посгъна няколко спортни екипа и като затворя вратата, да се почувствам сам. В Студентски ще ми е трудно - едно на ръка, че нищо не мога да взема със себе си, а и чувството, че винаги като се прибереш, ще делиш мястото си с някой почти непознат, е малко мъчително. Там живях 10 дни... Май любимите ми вещи правят дома. И личното пространство, било то и 5 кв.м. Сега като се замисля, не е толкова просто: дали живея на тази улица или през две пресечки не е от значение, но ако говорим за нещо извън рамките на населеното място, нещата стават различни. Домът е и обкръжението, с което си привикнал, не битово, но професионално, културно (здравей...). В центъра на Ню Йорк ще се чувствам като муха в таратор, поне докато не опозная един малко по-широк свят около себе си. В Пловдив и София обстановката ми е достатъчно позната, за да се чувствам добре и на двете места. Все пак столицата я усещам по-далчна, защото, ако махнем връзките покрай университета, градът ми е малко чужд. Доката родното място е друга работа - виждаш същите улици, по които си израснал, навсякъде виждаш нещо вече виждано, даже и да е построена напълно нова сграда, просто носиш впечатления от всеки ъгъл. Пък и родният град винаги е база за сравнение.
Къде е твоят дом в момента? Липсва ли ти, когато си далеч от него?
Този път конкретно: софийското ми жилище е много хубаво и в него харесвам онзи общоприет модел за домашен уют - спретната кухня, топли цветове и вази тук-там. Под тепетата пък стаята ми сякаш обхваща цялата махала и близките паркове - всичко го познавам, сякаш е собствения ми хол. Случвало ми се е даже да седна на някой бордюр (в спокоен квартал съм) и да пия една бира или да омета някой сладолед - все едно го правя вкъщи.
Иначе не ми се е налагало да се откъсвам за толкова дълго, за да усещам разстоянието; един ден като се случи, може би ще ми липсва някое от местата, където съм живял...
Изобщо, кои са нещата, които ти липсват?
Понякога се поддавам на материални желания и решавам, че трябва да си купя каквото е там на всяка цена. И обикновено покупките са достатъчно мащабни, за да мине дотогава достатъчно време, през което съвсем нормално да загубя интерес към вещта. Става ми обаче маниакална идея и това ме мотивира да събирам дълго пари, иначе ако в даден момент бъда честен със себе си, това, за което събирам, далеч не ми е толкова необходимо. Обаче не съм усещал тези лелеяни материални неща да ми липсват. Просто си преследвам фиксидеята и нетърпеливо чакам; не се чувствам обаче потиснат, че все още не го притежавам.
Имам някакъв идеализъм, който на някой може да му се вижда наивен, но мен напълно ме устройва: нещата, които търся, зависят от мен. Нематериални са, ок - това всеки го разправя, но ако нещо ми липсва, просто се захващам с въпроса - прочитам книга, обаждам се някому, правя фотографски проект, уча нов етюд...За всичко това естествено трябва и "икономическа база" (по Маркс) - фототехника, музикални инструменти и тн. , но щом нашите (да сте живи и здрави!) са ми я осигурили, вече от мен зависи да се възпозвам от възможностите. Никога не ми е липсвала яхтата на Абрамович (Едно малко отклонение: тъкмо беше стегнал стабилен студ в София, времето беше мрачно и влажно. Покрай нас има едни големи ламаринени халета, а вътре в тях е още по-студено и тъмно. В едно такова обаче някакъв работник със син гащеризон беше седнал на метална касетка, запалил огън пред себе си, грееше дланите си и отхапваше час по час комат хляб. Точно тогава си помислих какъв нещастник е Абрамович и колко "айляк" - това е думата просто, не мога да я заместя, - е нашият работник). Глупаво е да се търси и само знание, изкуство и все възвишени работи. Не ми липсва и това да полежа на тревата, да пропилея няколко часа. Мярата, за която говори Аристотел.
С други не усещам нещо да ми лиспва.
Искам понякога да споделя радост или тъга, но... както казах на Нора, има въпроси, за които бих пасувал.
Има ли такова нещо, без което мислиш, че не би могъл да живееш?
Мисля, че не.
Имаш ли някоя голяма цел в живота си, която искаш да постигнеш? Нещо, с чието достигане смяташ, че ще се реализираш като пълноценен човек?
Според мен много хора рискуват след 20 години да зациклят на въпроса защо са живели, тъй като си поставят цел и се ограничават във всяко отношение с оглед нея, следвайки я сляпо. Става нещо като моето спесятяване за скъпи вещи, но тук залогът е по-голям. Ротшилд не слагал всички яйца в една кошница. Ако нещо застане на пътя в преследването на измисления идеалистичен образ, ще се наложи да почнеш пак от нулата с нещо ново, а шансът да се ограничиш с вайкането по пропуснатите възможности не е малък. Много е хубаво да се преследва висока идея, но гледам да не губя реална представа за нещата и често спирам, отдалечавам се и поглеждам в едър план това каква ценност има за живота ми. Пазя се от излишно филмиране. И много ми е интересно какво ще стане ако цял живот съм мечтал да стана министър и един ден стана? Може да звучи адски банално, обаче тогава слагаш черта на всичко предишно и си задаваш въпроса: "Хубаво, ами сега какво?".
Лично аз имам много, големи, и почти непостижими цели в живота, но като ударя какмък с една, временно се концентрирам върху друга, от което мисля, се развивам всестранно. Затова и казах, че може би няма нещо, без което не мога да живея - не си създавам божества.
Аватар
pink floyd
Пишеща машина
Мнения: 886
Регистриран на: 02 Юни 2008, 13:40
Специалност: право
Пол: Мъж

Re: Размисли и страсти: Pink Floyd

Мнение от pink floyd »

Здрасти, Ники!
ники написа: Първо да кажа, че силно подкрепям промяната на имидца ти от миналата година. Разбира се, говоря за косата ;)
За непредубедения наблюдател, тва беше гейска работа. Според мен "травеститска" е по-точната дума. Бил съм с и коса като Джими Хендрикс, така че миналата година беше бял кахър :lol: Със ставането ми студент постъпих така със себе си, но още май месец вече бях 2-ри номер :wink: Абе различни времена и нрави...

1. И все пак как успяваш да посещаваш всички лекции?
Остави другото, ами в дупките между тях съм в библиотеката! Трябва да се отиде на всичко, за да разбереш какво не струва и да не си губиш повече времето с него. В момента ходя на предметите, от чийто лекции виждам полза, но като ходя, значи - ходя. От - до, не след първия час да отида на кафе. Гражданско, административно и конституционно, това е (+изб. процедури и психология). Създавам си нагласа за юридически маратон сутрин и потеглям от нас. Пък и двамата ми най-добри приятели скипват всичко наред и няма кой да ме разсейва много в университета. Бих спрял да ходя на на някои часове не защото са ми безинтересни или ме мързи - напротив, обаче информационната плътност понякога е почти нулева, егати! Не говоря за житейските лирически отклонения на лектора, които са ми приятни, ами обясняването по пет пъти с различни думи на едно и също неща, авторитетното бавно говорене на иначе важни неща, които обаче могат да се кажат с две изречения. Гледам да не изоставам с науката, защото веднъж като те затрупа, няма оправяне, после всичко върви, ама с мъка. Сверявам си часовника на лекциите, това е.
2. А самият университет не прави ли програмата по такъв начин, че да подкани студентите към пропускане на занятията. Пример в тая посока е сряда. От 9 до 21 лекции без почивка. Поне един час за обяд бе!
+1! Университетът прави кинти от многото студенти, а после гледа да закърпи някак програмата. На мен лекциите от сутрин до вечер не ми пречат, понеже така имаме три учебни дни, а останалото време остава наше. Да се мотаеш всеки ден из университета за по два-три часа е чисто прахосване на време и тогава наистина никой няма да ходи. Обаче това с обяда е пълна малоумщина! Омръзна ми да набивам някакви сандвичи от Билата на крак. Така или иначе им висиш цял ден, да нямаш възможност поне да хапнеш е егаси майтапа... В тази връзка край университета не се сещам поне едно нормално място, където можеш да си купиш нормална храна. С Tazбургерите ще си отида на трийсет години: ужасни картофи и три лъжици свинска мас (опитвал съм ги веднъж и толкова)! Столът не е за разправяне - не искам да ми е един лев, пет да го направят, обаче да седна като пич и да не ми предлагат затворническа храна. Понеже и без това е фул, на тях не им пука обаче.
3. И последен за ходенето на лекции: кое смяташ за по-важен фактор за посещаемостта на дадена лекция - качествата на преподавателя или важността на предмета. На мен лично изобщо не ми се ходи на гражданско при Матеева.
Зависи какво търсиш: философията на студента, който учи, за да завърши (не тройкаджията; най-вече тези, които отчаяно се стремят да завършат с пълно 6) предполага да се ходи на важните предмети. На другите се преписва или изпитващият не си прави илюзии, че някой ходи на лекции и пита само по учебника. Важните предмети обаче имат засукани изпити, където е хубаво да кажеш разни лекционни мъдрости за отличен. Аз така миналата година се попрецаках на един от изпитите и имам 4. Карах си по учебник.
За мен са по-важни качествените преподаватели, били те и на малки дисциплини. Единствено контактът с лектора дава смисъл на настоящия формат университетско образование, иначе всичко щеше да се получава перфектно по нета и чрез книжките.
Завивиси какво търси човек. Очевидно е, че важните лекции са по-посетени. Аргументите на колегите, разбира се, не са само бележкарски - много от тях работят и нямат време да ходят на Права на човека напр. и се ограничават само с най-належащото за следването си.
А относно гражданското - за мен важността на предмета засенчва всякакви разсъждения относно препдавателя. Според мен то е хм.. "чутовно важно", по-силна дума не се сещам. Ако миналата година учихме цифрите, гражданското сега е таблицата за умножение и деление. А начинът на преподаване на Матеева ми допада (ок, като изключим удължаването на лекцията докъм първи петли): използва всяка секунда, чупя си ръката от писане, абе с две думи има за какво да седя по никое време в университета. Между другото лекциите са ни по-подробни от учебника, който си е бая тухла. Ако ми писне, бих се махнал, но не защото тя греши, а защото на мен ми е писнало. Чувал съм само слухове за колегата и, може би е страхотен юрист, но методите му на поголовна критика биха объркали бедните второкурсници. Гражданското е твърде голямо, за да се правят такива отклонения на нашия етап. Иначе винаги се радвам на оригиналните идеи, обаче нямаме време.
4. Как прекарваш свободното си време?
Да започна с това, че за "работно време" приемам не само лекциите, макар че не работя, не съм и работил (за пари) досега. Много сериозно се отнасям към хобитата си и правя едва ли не всичко по график. Свободно време му казвам на часовете, когато НИЩО не правя и обикновено лежа по гръб на някоя пейка или бръмча с мотора (той е дълга тема). Също и писането във форума :roll:
Често мрънкам на хората, че си разделям вниманието на сто места, но то така се получава наистина: освен с университетския делник и ученето вкъщи, занимавам се с лека атлетика, гребане, китара, фотография (напоследък малко), планинарство и ходене по автомобилни състезания..ъъ.. мачове чат-пат, пътувам много, често без цел, обичам камерните концерти. И на всичко гледам да отделям максимално внимание, все едно ми е професия. После защо четворката белот и бирата с приятели са от дъжд на вятър, ама аз съм си шматка и си ангажирам сам цялото време. Между другото белот съм играл 14 часа без прекъсване с чичовците от махалата, но това беше в славните минали времена.
5. Предпочиташ активна или мързелива почивка?
Почивка ли е - 100% пасивна!! Напоследък не се самоизмъчвам и си я правя по-често. Иначе активната почивка ми е много, ама аз я извъртам на жива работа.
6. Смяташ ли, че форумът представя СУ в негативни светлина?
Тоя форум е съвещание на благородни девици, никой никого не псува и не заплашва, че ще издири по IP...Всяка кретения се модерира на секундата. Пък едно "ай в дивия!!" или трите букви понякога са най-хубавите аргументи. На форума му липсва общ език, просто пишат страшно различни хора - специаност, причина да се включват тук, супер различна е тематиката. Няма какво да ни обедини идейно (в някои университети такава роля играе критикуването по наш адрес). Няма как и да бъде иначе. Сам знаеш как е при по-целенасочените и сплотени общности - във футболен форум примерно едно "моШнооо!" се тълкува еднозначно от всички.
Според мен ако някой тръгне да избира къде да учи възоснова на прочетеното във форума, трябва да е много зле, завалията. Пък много хора влизат, за да търсят потвърждение на представата си колко са изпаднали тия в СУ. Да се оправят бе, все ми е тая. Иначе аз за по-толерантен форум не се сещам. И по-всеобхватен.
7. Какво точно не е наред с българския футбол?
Въпрос на гледна точка. Както знаеш, ние сме яко against modern football и на мен такива неща като титли и бижутерски отигравания не са ми в дневния ред. Да започна с това, че не обичам футбол, особено превъзнасянето на английския, и през живота си не си спомням да съм изгледал мач по телевизията от-до. Че футбол нямаме-нямаме, но проблемът не е в загубите из Европа, а в липсата на мъже на терена. Бих предпочел българските отбори за десет години да се откажат от евросцената, но да се изградят с български момчета, които играят всеки мач като за последно. Дори да не бият, щом са се раздавали максимално на тренировките и в мача, за мен футболът е жив! Трябва да се играе със спортисти от собствената школа, на които им пука за отбора, а не с агенти, които си продават гъза при първата по-добра оферта. А ако трябва да сравняваме качеството на футбола, БПФК сме много удачен пример. Закърпихме отбор с неизвестни италианци от C1 и какво се получи? Направихме равен с Локо СФ, на вас ви се опряхме, а нашите мангали ги ударихме. Ако съществуваме все още и пролетта, ще видиш какво ще стане на домакинството ни срещу Левски (първия кръг). Разни журналя го разтягат това, но е факт - италианците от селските групи могат да бият всеки отбор от професионалната лига у нас! Според мен футболът е твърде комерсиален - и в цяла Европа не е наред, но там поне е качествен и хората има за какво да се хванат. Изчезва тръпката, интересува ме като че ли какъв красив пас направил оня гей К.Роналдо.
8. А защо волейболистите ни подържат високо ниво горе-долу постоянно, без да се наливат големи пари във волейбола?
Заради...високото ниво. Високото ниво е не само следствие, но и причина. Самопораждат се успехите, защото играчите са надъхани и си вярват във възможностите. Точно тези традиции в успеха липсват във футбола ни. Отделен е въпросът, че преди три десетилетия България също е била сред абсолютните световни сили във волейбола, наши треньори са научили да играят италианците, сърбите... Не всичко е пари. Децата се запалват по спорта и играят от сутрин до вечер в залите, без имат дотстъп до последнита дума на спортното оборудване. Като има мат'риал, нещата се получават. Обаче пък съвсем без кинти не става, ние се върнахме в каменната ера. Спортът ни изобщо е трагедия и аз се чудя как успяват волейболистите. Да знаеш само Румяна Нейкова как е тренирала; на нея два златни трябва да дадат. Най-голямата ни олимпийска надежа да дърпа на два тренажора в Академик, където и аз, и още 50 човека ходим да тренираме...
За сега толкова, че скоро нашите излизат срещу Базел.
Жалко за мача, но не се впечатлявайте много.

edit: това за 14-те часа белот се оказа хипербола, за която сам си вярвам, но да речем, че е било от сутрин до вечер, 7-8 часа. Дори тази Велика игра не се трае повече :lol:
Последно промяна от pink floyd на 06 Ное 2009, 09:57, променено общо 1 път.
Аватар
ники
Легендарен флуудър
Мнения: 7045
Регистриран на: 19 Юни 2008, 20:06
Специалност: Право
Пол: Мъж
Курс: пети

Re: Размисли и страсти: Pink Floyd

Мнение от ники »

Харесаха ми отговорите, а и бях забравил да задам два-три въпроса.

1. Относно яденето. Би ли се съгласил с моето мнение, че не е хубаво да има толкова много будки, които предлагат сандвичи около университета? Искам да кажа, че наличието на стол не е случайно и яденето на скапана храна за 2 мин е вредно.
2. Този въпрос смятам и на теб да го задам. Защо в последно време има толкова хора в библиотеката?
3. Имаш ли изградено мнение за хората, които винаги седят най-отпред в 255, кимат с разбиране, смеят се на всички шеги на преподавателите, винаги подават кърпички за чистене на дъската и задават високопарни въпроси?
4. А измислил ли си прякор за някои от тях? Днес с колегите обсъждахме прякорите на някои по-колоритни, така да се каже, колеги ;) Ако се сещаш за нещо оригинално, можеш да споделиш на лично.
5. Мисил ли си да работиш нещо в областта на правото в момента с цел увояване на някои практически неща?
6. И в тая връзка какво ти е мнението за стажуването без парички? То е неценене на собствения труд и чиста загуба на време или пък е необходимо с оглед ученето и извън академичната среда, създване на реална представа за работата и контакти?
Аватар
pink floyd
Пишеща машина
Мнения: 886
Регистриран на: 02 Юни 2008, 13:40
Специалност: право
Пол: Мъж

Re: Размисли и страсти: Pink Floyd

Мнение от pink floyd »

Здравей отново!
1. Относно яденето. Би ли се съгласил с моето мнение, че не е хубаво да има толкова много будки, които предлагат сандвичи около университета? Искам да кажа, че наличието на стол не е случайно и яденето на скапана храна за 2 мин е вредно.
Аз съм си ортодоксален поддръжник на качествената храна и затова обикновено не ям почти нищо цял ден, докато не се прибера вкъщи. Пък относно броя на будките за джънкфууд - ами то си е пазарна икономика: търсенето определя предлагането (и обратно!!), просто малцина са хората, които ще се изръсят повече пари за хубава храна. Кренвиршите също създават чувство за ситост, нищо че и те не знаят от какво са направени. Столът е Решението, обаче мен не ме влече. Като се замисля сега, хората не готвят лошо, като за обществено хранене условията са супер.. Предубеден съм и затова не ходя почти никога, но май бъркам в това отношение. Нали уж Яйцето отвориха, но там съм чувал само за хубава закуска и кафе 20 ст (направо комунизъм). Приемам предизвикателството да дам втори шанс на стола и току-виж сме се заобичали :roll: Още тази седмица ще отида!
Ако Бавария разбере за клеймото, което слагам н стола и мусаката му, ще се отрче публично от мен :wink:
2. Този въпрос смятам и на теб да го задам. Защо в последно време има толкова хора в библиотеката?
Хората гледат да запълнят дупките между лекциите с нещо полезно. Да ходиш на кафе със "служебното си обкръжение" след втория път е пълната загуба на време и пари. Аз поне по този начин не излзиам от филма и си правя учебен маратон; ако се разсея нещо, малшанс да се появя на някоя късна лекция после. Някои сигурно го правят, за да си изпросят една блага дума от собствената съвест :wink: Пък и вкъщи на много хора не им е до учене; аз си се концентрирам идеално, но познавам колеги, които като излязат от университета, повече не могат да мислят за четене. Половината от калабалъка в библиотеката е от разни любопитни хора, които идват за първи и последен път, просто пълната зала лъже относно истинския ентусиазъм. А в началото на годината съм бил много пъти напълно сам в библиотеката, като наближи сесията, тогава се пълни.
3. Имаш ли изградено мнение за хората, които винаги седят най-отпред в 255, кимат с разбиране, смеят се на всички шеги на преподавателите, винаги подават кърпички за чистене на дъската и задават високопарни въпроси?
Имам - създават си собствен свят. Водещото според мен е една особена представа за мястото им в общността, която не мога да им я вменя като вина, това е просто техен светоглед. Класическият окупатор на първите седалки е добронамерено търсещ знание, но крайно неуверен в самостоятелната си работа. Мисля, че дълбоко психологически търсят облъчването от един ментор, който да им покаже пътя. Подсъзнателно нещата излизат извън границите на учебния материал, като те търсят опора върху житейския пример срещу себе си, отговорите, които получават, директно ги моделират вътрешно, не само научно. Обикновено са прикрито слаби хорица, които са иначе интелигентни, но им липсва малко дързост да вземат сами решения - затова и гледат със зяпнала уста примера на лектора си. И понеже имат несъмнено амбиции, се страхуват да се отделят от цикъла: лекции-упражнения-лекции-изпит, да не би да се прецакат нещо. Малко от тях ще се захванат със свободна професия, а повечето ще бъдат магистрати на твърда заплата. Всичките тия странни разсъждения са моята представа за техния светоглед, вероятно е всичко да се окаже пълна глупост. А - и повечето, мисля, са от малки градове; има го синдромът на себе(!)доказването. Това е частта добронамерени студенти, които наистина имат вътрешно желание да седят отпред.
Другите са пълни дрисльовци, които не могат и да си представят колко малоумни приоритети имат в живота! 100% в тази категория са пъновете, които се смеят на неуместните майтапи от страна на лектора (ок, и двете шеги, които пусна Токушев за един семестър не бяха голяма сила, но аз лично се счупих от смях, нищо че седях на предпоследния ред! :lol: Понякога само обстановката на майтапа го прави смешен). Не ми се мисли, че може да има толкова жалки типове, които да търсят дивиденти на изпита от дебилното си поведение на лекции. Приемам просто, че търсят малко внимание свише. Абе щом се чувстват удовлетворени, нека седят отпред, не им се дразня, обаче е жалка история в повечето случаи...
4. А измислил ли си прякор за някои от тях? Днес с колегите обсъждахме прякорите на някои по-колоритни, така да се каже, колеги ;) Ако се сещаш за нещо оригинално, можеш да споделиш на лично.
Какво ти ЛС: Пъна и неговият приятел Мики Маус (или "Анимационния", назован от моя милост). В моето обкръжение поне така са известни.
5. Мисил ли си да работиш нещо в областта на правото в момента с цел увояване на някои практически неща?
Засега не, по две причини: все още сме много боси в юридическо отношение и не бихме били полезни сами на себе си. На работодателя - отделен въпрос. Това лято се завъртях малко в занаята, но повече усетих духа на залата, отколкото да науча нещо, още по-малкото да съм полезен с работата си. От друга страна сега е времето да понаучим теорията - гледам да не слагам каруцата пред коня и да започвам директно с практиката. В бъдеще, ми се струва, няма да имаме на разположение няколко години, в които единственото ни задължение е да учим и от тази гледна точка сега се възползвам, доколкото мога. Рутината после би дошла напълно естествено, но учебниците трябва да се четат и то сега. Пък и не сънувам звездни кариери на 24.. Всичко с времето си :P
6. И в тая връзка какво ти е мнението за стажуването без парички? То е неценене на собствения труд и чиста загуба на време или пък е необходимо с оглед ученето и извън академичната среда, създване на реална представа за работата и контакти?
Майната им на паричките, не ми се губи цял ден в безсмислена дейност на този етап неща. Бих започнал към завършването си като съдебен помощник, една от най-обогатяващите (интелектуално) дейности, но там се искат много сериозни знания. Предпочитам обаче докато уча, само да уча (страничната правна литература е колосално голяма и дава неограничено поле за изява). Практиката после. Повечето го правят заради възможните бъдещи професионални контакти с дадена кантора, и браншовите връзки. Понеже не гледам Али Макбийл, не се занимавам с такива глупости.
п.п: после ще пиша защо
ed:
Понеже е настанал капитализъм, времето на нероднинските връзки според мен е отдавна отлетяло. Не виждам с какво една служебна връзка с адвокатска кантора в трети курс ще е от полза за бъдещата професионална реализация на същото място. Ок, може би е добър шанс да покажеш на какво си способен, но аз бих взел при себе си един способен юрист, нежели стажантът от близкото минало само на това основание. А и ми е крайно неприятна концепцията да се натискаш някъде. Освен това адвокатското сдружение не е феодална система, а либерална структура, основана на съвместната изгода от разпределянето на труда по специализации. Понеже всички претендират, че познават адвокатурата като петте пръста на ръката си, особено по-горните курсове, ако някой благоволи да прочете тези редове, ще изтъкне как нищо не разбирам и би ме открехнал за тънкостите в бранша. Нямам никакъв опит с професията, но имам нелоши наблюдения от различни равнища. Самостоятелните адвокати са все още живи. А и не всички тръгва от някое утвърдено днес име.
Последно промяна от pink floyd на 08 Ное 2009, 21:58, променено общо 1 път.
Аватар
Мила
Легендарен флуудър
Мнения: 9872
Регистриран на: 18 Мар 2006, 16:32
Пол: Жена
Обратна връзка:

Re: Размисли и страсти: Pink Floyd

Мнение от Мила »

Здравей :)
Къде се виждаш след 5 години?
А след 10?
Какъв родител ще бъдеш, либерален или от по-консервативните?
По колко часа на ден прекарваш пред компа?
Какво обичаш да четеш?
Определи се с литературен герой?
А със заглавие на книга?
Чие присъствие във форума ти е направило най-приятно впечатление?
А най-неприятно?
Какви изненади ти поднесе правото?
А животът изобщо през последната година?
Какво си пожелаваш през следващата?
you have to keep
breaking your heart
until it opens
Аватар
pink floyd
Пишеща машина
Мнения: 886
Регистриран на: 02 Юни 2008, 13:40
Специалност: право
Пол: Мъж

Re: Размисли и страсти: Pink Floyd

Мнение от pink floyd »

Мила написа:Здравей :)
Здраве желаем :P

Къде се виждаш след 5 години?
След пет години се виждам в някоя немскоговоряща страна, самоизмъчващ се със следдипломна квалификация. Петък вечер - уличен музикант във Виена!
А след 10?
След десет ще съм пренавит, все още млад, юрист в България, който тъкмо е разбрал, че е похабил много енергия, за да стигне до там. След 20 ще съм поотхлабил малко нещата и ще гледам по-ревностно на лайфа.
Какъв родител ще бъдеш, либерален или от по-консервативните?
Приемам консервативен като "строг". Ако мога сам да си служа като пример за детско възпитание :lol: , бих я подкарал либерално.. Сериозно, нашите не са ми надничали много в канчето, за което съм им благодарен. Сто на сто са преживели един куп притеснения покрай мен, обаче не са ми се бъркали (много често поне). Та ми харесват либералните методи, обаче за жалост май няма да се стърпявам често и ще вкарвам малките в правия (според мен) път. Всеки вижда в децата себе си и му се ще да държи нещата изкъсо, но е по-хубаво да ги оставиш да правят дивотии колкото искат, стига да не стават опасни за себе си. Днес в метрото една сцена тотално наклони везните към либералното: едно хлапе пътува с майка си, а наоколо има доста свободни седалки. От СУ до Люлин тази истерична жена не престана да му намила: "Седнии, седни ти казвам, ще вземеш да паднеш и да си строшиш главата!! Не ме карай да викам бе - СЕДНИИЙ!!!" А малкият проявяваше страхотна упоритост и геройски издържа докрай и не се пречупи - стърчеше прав и се бранеше от заплашителните ръце на майка си. В тази връзка не бих занимавал децата си с глупости от рода на "облечи се, яж, спи, седни..." Спомням си, на едно море майка ми пощуря направо в опитите си да ме изкара от водата, понеже съм щял да настина, пък бащата най-лежерно си ме остави да посинея от студ и изляза, когато намеря за добре. После три дни болен, ама голяма работа; то ако тръгнеш да живееш в инкубатор, работата се изпенсионерчва.
По колко часа на ден прекарваш пред компа?
Напоследък повече, отколкото ми понася. Час+. Не ми е навик обаче. Аз съм точно от сбърканото преходно поколение, което е израснало със смесицата от мач до късно, джаги и първите компютърни зали (ама го ударих на детски спомени днеска). С други думи компютрите не са ми в кръвта. Ако не е форума, бих изкарал поне седмица, преди да се сетя дори за клавиатурата. За интернет, по-точно, тъй като музика слушам много. Във форумчето стават понякога интересни неща и си заслужава да хвърлиш по едно око от време на време...
Какво обичаш да четеш?
Обичам разказите тип Пелин или Георги Мишев. Учебната литература обаче доминира и така още повече им се радвам, когато сколасам да прочета нещо от този род. Това с учебниците е проява на нездрава лакомия да се специализираш в нещо и цялата работа си пада малко ограбване на разнообразието.. Не съм чел художествена литература от месеци. Лириката пък си има точен момент за себе си. Не обичам поезия, когато нямам нагласа. Оня ден обаче прелистих Ботев и бях като гръмнат!
Определи се с литературен герой?
Сали Яшар
А със заглавие на книга?
"Тъй рече Заратустра"
Чие присъствие във форума ти е направило най-приятно впечатление?
Joker. С поста си "нивялвам :roll: " ме спечели безвъзвратно.
А най-неприятно?
Не знам дали в историята на РиС някой някога е отговарял на този въпрос, цитирайки имена. В случая го задаваш по най-добрия начин, защото "кой ти е неприятен" или направо "кой мразиш" са обречени. Ако се върна назад, през последните седмици неприятно впечатление (пак уточнявам, че не говоря за персонално неприятни форумци, а за поводи, при които съм тръгнал да им се обяснявам) ми направиха експретните футболни мнения на Бетонски, адвокатските сериали на Баян, шефчето от СтСъвет със суперсъмнителните инициативи на структурата и откачалките от "Призив", които ореваха орталъка за тея пусти камери в Ректората.
Какви изненади ти поднесе правото?
Общо взето се препокрива с нагласата, с която нагазих в първи курс. Дори надминава очакванията ми в положителен смисъл.
Колегите знаят (и учат) много повече, отколкото предполагах, тук ги подценявах, но пък някои са пълни дивечи извън университета. Някои, казвам. Имаме нещо като средна класа в курса, аз разлика от обществения ни живот; над нея са страхотно ценните хора, отдолу - чобанизираните пролетарии, но има една хубава среда (статистическа) от готини хора.
А животът изобщо през последната година?
Винаги имам план (даже понякога прекалено подробен) за близкото бъдеще и в този смисъл нещата, които си бях наумил за последната година, в общи линии се реализираха, не ме е шашардисало нещо чак толкова. Това прилича малко на социалистически производствен план - петилетка в съкратени срокове (5 за 4!).
Какво си пожелаваш през следващата?
Поне да продължа с всичко, с което съм се захванал. Поне!
Заключено

Обратно към “Размисли и страсти”