Търговецът на кристал написа:Аз пак да намина...
Добре си ми дошла
1. 5 модни гряха в твоите очи? - 1. Впити дънки с ниска талия върху пълничко момиче. 2. Прекомерно къса пола ръвху пълничко момиче. 3. Смесване на стиловете - като например маратонки на елегантна пола или сако. 4. Крещящи и електрикови (или пък блестящи) цветове. Тези неща са подходящи за модния подиум, за видеоклип или за фотографска постановка, не за разхождане по улиците с тях. 5. Неподходящо съчетани цветове в облеклото. Или повече от 4 цвята върху теб. Като не знаеш как да се оправяш с тия неща, спазваш правилото за не повече от 2 цвята (+ евентуално един неутрален).
2. А кои са смъртните грехове в любовта според теб (те, предполагам, се припокриват в някаква част за повечето хора, но ми е интересно дали ще видя нещо уникално 
)? - Смъртните грехове в любовта предполагат това, което убива любовта? Е, това е доста индивидуална материя, наистина. Що се отнася до мен, те са следните: 1. Да ме затворят в клетка, ако ще да е направена от злато. 2. Ревност и неверие. 3. Липсата на нежност. 4. Твърде много критика в моя посока. Като не ти харесвам, прав ти път, не ме занимавай с глупостите си! 5. Твърде много критика по посока на хората и нещата, които обичам. Тя е равносилна на критика спрямо мен самата, само че освен това е и обида. Подобно нещо не толерирам при никакви обстоятелства.
3. Преди време бях мернала нещо за едно твое 24-часово правило - 24 часа, в които имаш право да се самосъжаляваш, след което се вземаш в ръце и продължаваш, no matter what. Успяваш ли винаги да го спазиш? Какво правиш, когато се чувстваш зле (със и, съответно, без причина)? - Да, имам си едно такова правило. Не че съм си го наложила насилствено, просто забелязах, че горе-долу това е времето, което ми трябва, за да се съвзема от някой удар под кръста. Така че да, винаги си се спазва, от само себе си.
Ако се чувствам зле, това винаги е с причина. Когато казвам, че е без причина, това обикновено означава "Оооо, много добре знам каква е причината, но не се и надявай да я извадиш от устата ми." Независимо какъв е първоизточникът, това трябва да се изживее, за да се преодолее. Така че просто чакам да отмине, освен ако нямам няккави наложителни обстоятелства, които да налагат самоконтрол и отлагане на "изживяването" за по-късен момент.
4. Какво не би трябвало да е смешно, обаче те разсмива (от сорта на човек, блъснал се в стъклена врата или нещо подобно)? - Смешна ми е болката. Смешен ми е и страхът. Особено второто. Ако ме е страх, стой и гледай какъв смях пада...
5. Разкажи ни приказка! Не бе, шегувам се - разкажи ни още някой мил детски спомен. - Ама те не са толкова много, вие какво, мислите си, че цял чувал имам с тях ли?
Ок, тъй като спомена приказка, този ще е обвързан с такава. Или по-скоро няколко.
Когато бях малка и с баба си лягахме да спим, тя обикновено ми разказваше приказки. Спомням си, че ми разказваше за едно камионче... и за едно кученце, даааа, кученцето.
И си измисляше какви ли не истории с него - как било на зъболекар и после два часа не можело да яде
, как си играело, за семейството му, такива разни. Вече съм ги забравила обаче. Имам смътното подозрение, че тази жена бая мъдрост ми е предала с приказките си без дори да я усетя.
6. А сега ни разкажи за някое свое влюбване. Преди да питаш, не знам какво очаквам като отговор, така че предполагам, че всякакъв разказ ще е окей. Може и с картинки. - Влюбване... ъъъх...
Ок. Колкото повече време минаваше, колкото повече свят виждах, толкова повече стигах до убеждението, че съм се заблуждавала и съм била влюбена всъщност само един път. Може би просто е било твърде отдавна и съм забравила, нали знаете приказката "Да се опиташ да си спомниш любовта е като да се опиташ да помиришеш цвете в стъкленица. Виждаш цветето, но не можеш да усетиш аромата."
Нооо, не знам какво точно да ти разкажа. Беше хубаво... в началото, докъм средата и още малко по-нататък. Беше точно от каквото имах нужда - пълното обожание, цялото внимание, което можех да искам. Не оставаше място за съмнение за каквото и да е - имах късмет да попадна на такова момче. Научих и видях... толкова много. Подобна близост с друг човек се изгражда с... години, а този път тя се случи за месеци. В един момент просто бях залята от нови неща - от цял един чужд живот, който крайно ме беше заинтригувал, защото беше толкова различен от всичко, което аз познавах. Буквално бях обсебена.
7. Нарисувай ми овца! Моля. Имам нужда от овца. 
- Ще ти нарисувам и трябва само да дойдеш и да си я вземеш =)
А, да - ще поздравиш ли Влади на патерица за рождения му ден? Че му нямам координатите, а го видях в списъка с рожденици онзи ден. - Още утре, стига да се появи на лекции
М, една редакция, понеже в момента гледам "Терминалът" за не знам кой път (един от любимите ми филми - не НАЙ-, но достатъчно любим, за да го спомена като такъв): харесваш ли Том Ханкс? Ако да, кои са любимите ти филми с негово участие? И кои са любимите ти филми/актьори като цяло? Прочетох, че не гледаш много, но колкото и да са, е важно. А гледаш ли български филми? - Амииии, Том Ханкс ми харесва, но по начинът, по който ми харесва всеки друг актьор, когото съм гледала някога някъде и за когото знам, че е добър. Радвам се да го видя на екрана, но не знам името на нито един негов филм
Що се отнася до актьори. Много харесвам Джони Деп, от него талантът просто се излива. Обичам и Стив Мартин и Робин Уилиамс, защото като комици винаги са умеели да ме разсмиват.
С филмите ще улесня нещата. А именно, ще ги сведа до тези филми, които съм теглила, за да гледам, на компютъра си, но в последствие умишлено съм пропуснала да ги изтрия. Те са: "Наистина любов", "Мемоарите на една Гейша", "Властелинът", "Чарли и шоколадовата фабрика", "Всички на сърф", "Весели крачета", "Ледена епоха 3".
Български филми гледам, да. Вкъщи имаме голяяяяма колекция от ДВД-та с български филми. Но рядко се сещам за тях, освен ако не пуснат някой по телевизията.
...
И втора редакция (щото върви втори рекламен блок): да не те тормозя само с тия филми - избери си изкуство/а, което/които са ти на сърце (театър, изобразително изкуство, фотография, архитектура - каквото и да да е), които представляват интерес за теб и сподели за няколко представители, които харесваш. Разбира се, и защо ги харесваш. 
- За музиката няма нужда да се повтарям, нали? Сред другите изкуства харесвам фотографията, но не съм запозната с имена. Не мога да сравнявам фотография и изобразително изкуство. Второто на моменти ми идва твърде абстрактно (макар че ако ми попаднат картини на Вермеер, от тях не можете да ме отлепите). Не мога да го разчитам, не мога да го разбирам. Фотографията е по-близко до реалността и ми е по-лесно да я усетя.
Театър - да, ама не. Или по-точно - грабва ме само най-доброто, иначе заспивам на постановките. Обичам представленията на учебния театър на НАТФИЗ; допада ми това, че там играят нови актьори. Предпочитам младите актьори.
И танци - балет, латиноамерикански, съвременни хореографии, каквото и да е. Обичам да наблюдавам тялото и движенията му. Умея да усещам историята и чувството, които хореографията предава. Просто е някакъв вътрешен усет.
Аууу, как ще те озоря...
2. - 3. - 4. Дрю Баримор. 5. - Аз съм несравнима 
6. - 7. Суийти. 8. Тук някой да помага с асоциацията. На какво животно ви приличам? 9. Октомври. 10. - Ля-ля-ля
Изобщо, каквото е възможно, за да се чувствам добре. Пък на срещата ще имам достатъчно време да мисля и за самия мъж.
Не те ли изтощава адски много постоянно да мислиш дали всичко е перфектно и дали другите го намират за такова?
Виж, друг въпрос е времето...
