от блога на пейо:
http://blog.peio.org/?p=5043
Потребността от неприкосновеност на личния живот е нещо, което много трудно мога да обясня на хора, които изглежда я нямат. Когато реагирам остро на възможността да бъда наблюдаван, подслушван, следен или личното ми пространство да бъде засегнато, често срещам неразбиране и се противопоставя малоумният довод: “Аз не се притеснявам да ме наблюдават, защото нямам нищо за криене”.
Първата ми мисъл, когато чуя този аргумент, е: “този човек трябва да е безкрайно скучен, ако съвсем нищо няма за криене”, но тя не помага особено. “Ако нямате нищо за криене, то нямате от какво да се притеснявате” е лозунг и единствен аргумент на искащите тотално наблюдение и искам да се опитам накратко да обясня защо това е довод, изцяло несъвместим с ценностите и принципите на свободното общество.
По същество задаването на този въпрос представлява обръщане на презумпцията за невинност. Всеки е виновен до доказване на противното. Основно задължение на обвиняващия е да докаже всяко свое твърдение – обвиняваният може да опровергава доказателствата на обвиняващия, може да го лъже и заблуждава, но може и нищо да не прави. Извършването на виновно деяние трябва да бъде изцяло доказано от обвиняващия. Само на тези, чиято вина се счита за ясна, може да се зададе въпросът дали имат нещо да крият. Те са поставени автоматично в ролята на защитаващи и оправдаващи се – в ролята на виновния.
Как се доказва, че нещо го няма? Как доказвате, че не сте виновни по обвинение, което дори не ви е отправено? Невъзможно е. За да отхвърлите подозрението, което се хвърля върху вас, може да изискват да направите всичко, но и то няма да е достатъчно. Използващият този аргумент не знае какво търси и няма причина да спре да иска още и още. Така се постъпва в полицейските, тоталитарни държави и ако не искаме да станем такава, то трябва да не мислим за себе си като потенциални обвиняеми.
Вие наистина може да нямате нищо мрачно или незаконно, което искате да скриете. Но това означава ли, че имате нещо, което искате да покажете? Това, че не искате да прикриете нещо не означава, че имате нещо за показване. Няма човек, който да може да издържи интензивно вмешателство в интимния му живот без сериозен дискомфорт и ако не друго, предавания тип “Цената на истината” са ясен пример за това.
Това са само най-елементарните и надявам се ясни доводи срещу този аргумент. Проф. Джеймс Солове е написал нарочна разработка която се занимава детайлно с проблемите на този аргумент, която ви препоръчвам за детайлно разбиране на проблема.
Повод за написването на тази статия е дискусията “За и Против видеонаблюдението в Софийски университет”, която ще се състои днес (28 Октомври) от 19:00 ч. в зала 21-А в Историческия факултет. Надявам се тя да помогне за осъзнаване проблема, който ще става все по-осезаем.
***
“Невинен сте, но това не е ваша заслуга. Това е наш пропуск.”
Наблюдението е контрол. Камерите не са средство за осигуряване на безопасност, те са средство за контрол. Когато говорят за сигурност, защитниците на камерите имат предвид не вашата сигурност, а тяхната, защото за тях вие сте опасността. Идеята за постоянно наблюдение, като средство за осигуряване на подчинение е гениалната идея за затвор. Всезнаещото око на Panopticon е затворът, който осигурява подчинение чрез страх от всевиждащия пазач. В такъв затвор искат да превърнат и улиците, училищата и университетите и цялото публично пространство.
“Възпиращият ефект” на камерите не е в предотватяването на престъпления. Не е известен още случай на престъпник, който да е станал примерен гражданин, защото има камери. Наблюдението води до пораждане на сремеж за конформизъм с наблюдаващия. Наблюдаваният самоограничава поведението си, защото се намира в контролирана позиция, в положение на постоянно заподозрян в някакво нарушение и трябва чрез всяко свое действие да доказва своята невинност. Нима има по-ефективен инструмент за контрол от принудата всеки да упражнява самоцензура?
Още по-значимо е, когато става въпрос за наблюдение не в бакалия, а в университет. Най-ценното в магазина са стоките, в университета най-ценното са знанията и идеите. Контролирането на университета е потенциално контролиране и ограничаване на идеите, които се разпространяват. Университетът е както източник на знания, така и източник на критика и съпротива срещу пороците на властта. Щяха ли да са възможни студентските протести срещу правителството на Виденов, създаването на студентските организации през 1989та, ако университетът бе контролирано и наблюдавано от властващите към деня място?
Наблюдението дава информация на наблюдаващия кой с кого говори, в каква компания се движи, кога къде се намира, кой извършва нещо, което го застрашава. Когато имаме голямо количество информация за поведението на някой, то тя се превръща в информация за обвинения в нарушение и възможност за използване на репресия срещу наблюдавания. Нека да не е закон, но може да е правилник за вътрешен ред, етичен кодекс, общоприет морал, няма значение какво се нарушава, няма значение и дали в действителност се нарушава – стига да има достатъчно количество информация наблюдаваният може лесно да бъде поставен в позицията на защитаващ се.
Университетът трябва да осигурява условия и да насърчава създаването и разпространението на знания и нови идеи, а да не е източник на мракобесие. Никой не е предложил да се използват камерите за заснемане на лекции или учебно съдържание с цел разпространението му. Никой не е предложил да се използват камерите за контрол върху разполагащите с власт и възможности да извършват злоупотреби. Самата идея да понесат това, което искат за другите е абсурдна и опасна за контролиращите, както и е всяка друга идея, която застрашава властта им. Отношението между наблюдаващ и наблюдаван е отношение на власт и подчинение и затова всеки, който цени свободата си, трябва да осъзнава опасността, която представлява наблюдението.
http://blog.peio.org/?p=5037
Лично аз обаче искам камерите да останат и се надявам това виждане да наделее, но това е само моето лично мнение. 
