Гост написа:Аре пичове... Гоу, гоу, гоу... Като за начало можете да поискате от СУ да вдигнат стипендиите... Че с тия смешни 50 пари на месец нищо не става...
На мен не ми пука дали са 50 лв или повече. Действително, ако са повече, ще е по-добре, но аз не съм тук за парите от стипендиите - пфу 50лв. на месец. Колкото толкова. За сравнение - дюлгерите от Мездра, Зверино, Лакатник, Своге, които идват с бърз влак 2636 в 7.20 на 12-ти коловоз запад на Централна гара ги изкарват на строежите из София за много малко време. Който не му харесва, там до хаспела, бъркалото и тухлите има място за всички... ...
Сградите на университета в Берн и на Софийския университет си приличат толкова, че можеш да ги сбъркаш. Обаче са два различни свята.
В СУ се водят записани 26 000 студенти. Годишният му бюджет се равнява на 24 милиона швейцарски франка. За сравнение: с 12 500 студенти университетът на Берн разполага годишно с 540 млн. франка. С годишен доход от най-малко 160 000 франка професорите в Берн са сред най-добре платените швейцарци, докато техните български колеги трябва да се задоволяват с 240 франка на месец.
Затова мнозина реномирани учени са напуснали България. Други съчетават професурата с работа в частния сектор, а сред студентите се носят слухове за доценти, които вземали подкупи.
В аудиторията на историческия факултет има дървени банки, катедра и черна дъска. Нищо повече. С модерни донякъде компютри разполагат професорите и секретарките, не и студентите. Но София е пълна с интернет-кафета, много са денонощни, а нощната тарифа е изключително евтина. Който си няма компютър, засяда там с кана кафе и си пише дипломната работа по нощите.
Студентското движение от 1968 г. почти не е оставило отпечатък върху образователната система в България. Студентите участват със съвещателен глас в ръководството на ВУЗ-а, но са по-малко "политизирани" от техните колеги в Берн. СУ не познава студентски парламент със спорещи групи на политически партии. В историческия факултет се учи главно суха политическа история и много дати.
Периодът на комунистическата диктатура почти не е тема за изследване - не е за учудване, мнозина от професорите са били на същите катедри и преди промяната. Някои са направили кариерата си благодарение на партията. Предпочитан обект на изследванията са "политически необременени" периоди като Средновековието.
Българските студенти се оплакват рядко. Който следва, получава все пак малка стипендия и може да разчита на място в Студентския град. Истинската грижа е какво ще се прави след завършването. Безработицата е голяма. След 5-те години следване мнозина зареждат супермаркети или карат таксита. Добра работа се намира само с връзки.
Студентският град - това са към 80 панелни сгради в покрайнините на София. Две лица делят стая, наемът е 16 франка на месец. Санитарните условия на места са на ръба на критичното, а хлебарките - легендарна напаст. Както и веселбите - не минава вечер без щури празненства.
Авторът на статията е студент по история в Берн, изкарал един семестър във факултета по история на СУ по програмата на ЕС "Еразмус". Заглавието е на "После".
"Let us die young or let us live forever, we don't have the power but we never say never!"
Добре, и какво искаш да кажеш с горния копиран от някъде текст?
Ама за българските стандартите СУ е на космическо ниво. Какво им е на богатите държави? Имат пари бол. Ние е тук с малко правим много. Евала! Мислиш ли, че ако имаше повече средства, нямаше да има и по-изрядни работи? Просто принципът "колкото, толкова" е железен.
Добре бе - махам първия подчертан текст. Да се спори за политика, спорт - все безсмислени неща.
Второто повече ме озадачи. Защо трябва да се оплакваме? И по-точно за какво, от какво на кого и тн? Да се хленчи като бабички е тъпо.
И дали ще зареждаш супермаркети или ще си работиш по специалността, зависи от човека. Кой както се уреди в живота.
Аз лично мисля,че ако има недоволни студенти в СУ и такива,които искат да променят нещата в тяхна полза, то е време същите тези да се организират в организация извън рамките на СС. Основната дейност на тази организация е да формулира, представя и защива студентските интереси пред съответните образователни струкури и институции. Само така студентите биха могли да застанат открито с исканията си пред тромавата образователна система у нас.
Ако има активисти, пишете може и да се видим някога и да го обсъдим!!!
Да се намеся и аз: на всяка манджа - магданоз, но си ги спомням тези пичове - те бяха 3-4 от планинска Хелвеция и се щураха из ИФ миналата година. Основно учиха български език, защото не бяха по историческа, а по филологическа програма. Впечатленията от тях у студентите и у преподавателите не бяха много добри и резултатите им не бяха много високи - около средните студентски резултати в ИФ, но си бяха швейцарци и трудно промяваха защо нещата изглеждат така в България и по-специално в СУ.
Впечатляваха се от всякакви парични въпроси и главно от българската способност да живееш с толкова малко пари. После разбраха че повечето от нас харчат повече отколкото получават като стипендии и заплати, разбраха, че масово работим на черно и не плащаме данъци и се поуспокоиха. Не можаха да се успокоят, че има такава огромна разлика между заплатите на депутати, президента, министрите и висшата бюрокрация и от друга страна - професорите. Много подпитваха за корупция в СУ, но май не получха нито едно доказателство, поне аз знам така.
Студентската пасивност ги побъркваше и смятаха СС и ФСС за казионни организации, каквито всъщност са, защото са създадени със закон. Не знам какво научиха и от българския, но след първия семестър можеха да казват "Добър ден" и "довиждане"....