Страх от "пълно" радване...?

[Malka veshtica]

Вървя си преди няколко дни и си викам в един момент: "Днес ми е едно леко, радостно, сякаш няма за какво да се тревожа...", т.е. - несвойствено. И изведнъж почнах да се тревожа, че няма за какво да се тревожа, да ме гризат съмнения от сорта "много хубаво не е на хубаво" и такива. Изпитвате ли често подобни съмнения? Защото аз си давам сметка, че при мен са се превърнали в траен модел и не знам доколко е здравословно така... Май на българина като цяло му е вродено да е по-песимистичен отколкото ведър, все не смеем да се зарадваме от сърце и за дълго на живота и позитивното в него?!?

[Slim Jim]

Ако не му се радваш сега то кога.Като почнеш работа и имаш деца ли ?

[Malka veshtica]

Хехее, ами аз съм "почнала" работа и се глася скоро да имам деца (в края на 8-ми месец съм;-))) Въпросът е принципен (също и как да се оттърсим от параноичния/реален? страх, че след хубавото идва лошо...)!

[ники]

Изобщо не се страхувам от пълно радване. Дай го насам. Дори съм планирал точно какво трябва да направя, за да съм напълно щастлив. Останали са ми само още две-три неща до пълното щастие.

[MidwinterSun]

Пълното щастие съществува единствено в главата на човек. И на това нещо му се вика позитивизъм и позитивно отношение. Дори и най-щастливият човек на земята при "правилното" отношение ще намери нещо, за което да бъде нещастен.

[ники]

Някои не сме максималисти и се задоволяваме поне за някакъв период от време с удовлетворението от изпълнението на постигнатите цели, без да си задаваме веднага други.

[MidwinterSun]

Именно. На това му се вика да имаш позитивно мислене. Иначе ако започнеш да мислиш за нещата, които нямаш... докъде ще стигнеш? До под кривата круша на щастието.

[Mushmul]

Нещата опират до нагласата на човек. Дори всичко да му е наред на някой, той пак може да не е щастлив, дори и само задари лошо настроение, да кажем.
И още опитът има значение. Ако един човек е преминал през повече трудности или са му се случили повече лоши неща в живота, той неминуемо е предразположен към песимистично мислене и съответно към страх от "пълно щастие". Този, на който живота му е бил по-лек пък винаги приема света като по-приятно място за живеене. И в двата случая има изключения, разбира се.
Иначе бях чела или гледала някакво социологическо проучване, където казваха точно това за българите - че сме си песимисти по природа. И това явление си е напълно оправдано като погледнем историята, политическите действителности и социално-икономическия статус на населението през годините.

[pora_e_priqtel]

Вървя си преди няколко дни и си викам в един момент: "Днес ми е едно леко, радостно, сякаш няма за какво да се тревожа...", т.е. - несвойствено. И изведнъж почнах да се тревожа, че няма за какво да се тревожа, да ме гризат съмнения от сорта "много хубаво не е на хубаво" и такива. Изпитвате ли често подобни съмнения? Защото аз си давам сметка, че при мен са се превърнали в траен модел и не знам доколко е здравословно така... Май на българина като цяло му е вродено да е по-песимистичен отколкото ведър, все не смеем да се зарадваме от сърце и за дълго на живота и позитивното в него?!?

За колко си продаваш проблемите?

[Norwegian Wood]

Вървя си преди няколко дни и си викам в един момент: "Днес ми е едно леко, радостно, сякаш няма за какво да се тревожа...", т.е. - несвойствено. И изведнъж почнах да се тревожа, че няма за какво да се тревожа, да ме гризат съмнения от сорта "много хубаво не е на хубаво" и такива. Изпитвате ли често подобни съмнения? Защото аз си давам сметка, че при мен са се превърнали в траен модел и не знам доколко е здравословно така... Май на българина като цяло му е вродено да е по-песимистичен отколкото ведър, все не смеем да се зарадваме от сърце и за дълго на живота и позитивното в него?!?

За колко си продаваш проблемите?

Ти пък какво се бъзикаш? Може мацката да се е била на война или да е била жертва на изтезания и сега да не може да се радва на живота.

[pora_e_priqtel]

Бе не звучи така. Иначе и на мен ми се е случвало9 да се чувствам толкова добре, че да се чудя къде е уловката

[Malka veshtica]

Бе не звучи така. Иначе и на мен ми се е случвало9 да се чувствам толкова добре, че да се чудя къде е уловката

Интересно ми е какво стана след това?
Въпросът опира не само до културно-историческа и социо-обусловеност, ами и до някакъв тип суеверност - по-развита у нас да речем в сравнение с англичаните. Съдя по конкретен пример: те, като разберат, че "са бременни", почват да купуват разни неща и да се "инджойват" както на бременността, така и на подготовката за родителство, още от първите моменти от разбирането. А ние тук - като гледам себе си и познатите и приятелките си, треперим до последно "ще я бъде ли, няма ли да я бъде" "работата", колебаем се дали да купуваме нещо за бъдещото бебе изобщо - до последните месеци повечето нищо не купуват и на близките си не разрешават - и със страх въобще правим покупки за нероденото, не с радост... Тъжно е да изпуснеш повод за щастие, ама пък като че ни е вроден тоя инстинкт все да си "нащрек" дали бедата няма да те застигне точно когато си се възвисил до "седмото небе"!? И дали наистина е инстинкт или каквото там, което не би могло да се изкорени? Лесно е да кажеш - "искаш ли да бъдеш щастлив - бъди", ама как се изпълнява е по-важното?

[pora_e_priqtel]

Бе не звучи така. Иначе и на мен ми се е случвало да се чувствам толкова добре, че да се чудя къде е уловката

Интересно ми е какво стана след това?

Ами казах си "какво пък толкова - като съм щастлив няма да го връщам това щастие я!" После се залисах с около 12435413541536 неща, които имах за вършене и почнах по-рядко да се замислям.

[Лорд Носферату]

Не знам, баба ми има едно такова свойство, че ако всичко е наред, веднага ще си намери за какво да се притеснява, ако ще да е и липсата на повод. Не бива така. Трябва да се радваш и на най-малките поводченца. Дето вика мидуинтър, радвай се на това, което имаш, не мисли за това, което нямаш.

[Norwegian Wood]

Абе, ако искаш да се радваш, най-добре

не мисли