Стихотворения на форумците

[Norwegian Wood]

А са надвесени над алеите като мрежи
нарисуваните дървета,
преотстъпват си бутилки и задължения
по пейките пияндетата.
Пияндета сме. Пушим и пишем
и гледаме недокоснатите момичета.
Докато ги обгледаме, са си отишли,
лампите са редици. Свършват във нищото.
Мълчейки, седим и броим ги
погледът бавно се мъти,
и когато си тръгнем, залитайки,
ще ги помолим да ни упътят.

[Jamesmagno]

Sedq si sam v hostela i piq sam dve butilki cherveno vino.
Qm furmi.
Chakam trite kanadki da se vyrnat ot zapoi, na koito ne otidoh, za da vidq katedralata i da qm kolbas, i da pomirisha lavandula,
i se chudq kak e vyzmojno momichetata da sa po-golemi svine ot men...
Edin za vsichki - vsichki za edin.
Kufaryt mi se razpada, ne znam kakvo da go pravq.
Shte piq vino veroqtno, a utre shte vidq Versai.
Obicham Parij, no v tova nqma nishto stranno.
Ochevidno klaviaturata mi ne struva, a si plashtam po 10 evrocenta na minuta.
Vinoto ne e losho kato za 2 evro butilkata.
Utre stavam v 8 i otivam.
Nqmam budilnik.
Piq vino.
Qm furmi.
Parij.

[Norwegian Wood]

Жмудо, ето на това му викам аз модернистичен похват.

[Kristo]

Представяте ли си - в близкото бъдеще - 30-40г. хората няма да разберат какво аз съм написал в този пост, нито какво пише в цялата тема, освен в поста на Джеймс по-нагоре...

Бъдещето.... вече започна....

[Norwegian Wood]

тежка болест е графоманията

Между двете чаши шампанско
нарисуваха котето -
безопасно забравиха ноктите му
под масата.
Пиянски,
умишлено
и хулигански
забравиха ноктите му.
Нарисуваха чаши шампанско,
а котето - кротко.

[alter ego]

Мдаа, шампанското не е за всеки...

[Jamesmagno]

Инфарктно

Утре е, а утре ще летя.
Въздалеч съм от хостЕл.
Сакът ми почти умря.
Утре ш'го оправя с тел.
С тел и скоч ще го овържа,
ще го метна на гърба си,
другите ще грабна бърже,
ш'ги наквася със потта си.
Полетът е в единайсет,
'нам дали ш'го хвана -
с толкоз тежест 'ич не знай се
(принципно го носят двама).

[New Reality]

Лудост

Гледам в празното пространство
и отново твоя лик пред мен изплува
От лудост или от пиянство
все тебе виждам и сънувам
Прекрасна като пеперуда
Разперила под слунцето криле
Като самодива златокоса
уханна китка как бере
Но почакай спри къде исчезна този образ?
Лутам се объркан , търся теб до зори
но отново не откривам вярната посока
Ах , какъв глупак съм
Ненужно е да се преврущам във Гаврош
Щом притисна своите клепачи
изгряваш пак пред мене цяла във разкош.
Пиянствово или лудостта на кое вина да хвърля?
Или пък греша? И пак виновната е любовта !

Поздравче за всички ЛУДИ

[Jamesmagno]

Да пиша или да не пиша?
- това е въпросът.
Да пиша, ще пиша...
Не писах - на косъм.
Не писах, понеже
не знам за какво.
Не писах, понеже
си имам перо,
но нямам си муза
или мисъл ловка,
и нямам си бузи,
а имам си човка,
и нямам ръце
а и пръсти си нямам,
а мойто сърце
топи се от пламък -
да пиша мечтая ,
но никак не мога:
така е - накрая
съдбата е строга.
Да пиша или да не пиша?
- това е въпросът.
Не мога да пиша...
- разхлипа се косът.

[Norwegian Wood]

Много приятна изненада e горното, хареса ми. Явно до 5 сутринта си пил и ти е дошла музата.

А всяка нощ извира на повърхността
безалкохолната безпомощност и пие,
и пие с ненаситно отчаяние.
Остава крехкият ни организъм,
остава крехкият ни организъм да ни пази -
а той гори
и жежко му е.
Той увира.
Увира, аромат на сложни чувства
разнася се от неговата слабост.
И той увира - примирено изречено
(и много тъй недоизречено).
Увира,
и увира,
и увира,
и чак след два часа
и двеста изречения изречени
(и още толкова недоизречени),
и четири бутилки бира
организмът ни -
колективно-пиянският -
умира

[xRainx]

Юдейска луна

Празна е луната
безмислостна, зловеща
като къс изсребрена надежда,
грее и залязва,
наднича. А после търси отплата.

Със стъпки по ръба
на световните трагедии
посрещам от прозореца /нощна/ зората
и всред драми и алени комедии
намирам пак на Смърт дима.

Осъзнах, че не тук съм
роден като замряло растение
а в празния хол уморен
на змии и отрова - в забвение
оставен съм от ужаса си в плен.

Ухилена е луната
със сърп на най-мръсна ръжда
наточен за жътва последна
и капе дъжда като умрели тела
комичната драма изтлява поредна.

И от рода ми човешки
най-грозен и сляп, и ужасен
син юдейски стъпва в негови грешки
и крета, и крета, и тихо крета
с мозък разпилян на дома по паркета.

[Kristo]

Когато психиатъра ти има нужда от помощ / Завръщането на Кристо

Бял диван,
да се събудя, опитвам се.
Завързан,
закопчан...
ударете ме, моля ви.
Падат пера,
но първо катран,
Някакво издевателство
тук съм сам,
кошмар ли е
или самопредателство.
А кога ще спра
да изпитвам гняв,
моят психиатър
май беше прав...

Стая с решетки
и твърда възглавница,
сега чакам лекарствата.
Изоставен вовеки,
а душата е натрапница,
която блудства
безспирно в главата ми,
Коварни мисли,
дали изобщо забравя се,
лъжи, истини,
отказване, искане,
падам - предавам се...
А ако ми мине,
и отново съм здрав,
то моят психиатър,
май ще да е бил прав...

Огледало нарязано,
явно удар със сила -
това не е кръв по ръката ми,
светлината размазана,
просто така е втълпила
за да оправдае вината си...
Не виждам изхода,
просто вървя през тунела,
лъжи или истини,
все едно, какво ще намеря,
просто съвпадение -
внезапно,
щом отшумява ехото.
Какво попадение!
Неворятно!
Победил съм си егото..
А ако това е финала,
и сега духът ми е мощен,
то явно моят психиатър
ще има нужда от помощ...

[Etiainen]

Обещание

Живея,
Дишам,
Обичам
- Такава съм.
Нима не знаеше ти това?
Когато ме целуна като нежен вятър
Във нощта прохладно тиха
И ми обеща?
Ти обеща!

Мисля,
Чакам,
Двоумя се
- Такава съм сега.
Защо седя на сивата скала
И чакам есенния вятър?
Няма залез, няма изгрев
Няма нищо...
Но ти обеща!

Мразя,
Скърбя,
Не говоря
- Такава ме направи.
А исках да летя като орел в червеното небе!
Да дишам горски въздух,
Да отпивам с поглед.
Не мога.
Ти обеща!

[bLaf]

Ситуационно

Чаша. Жълта. С оранжев сок.
Прилича на портокалов и звънецът звъни!
Обичам шоколадов сладолед!
И да летя над града!

Сините пердета се веят пред очите ми.
Приличат на знаме на костенурка.
Помирисвам миризма на шнур.
Седем е красива цифра!

Вестоносецът живее в гората.
Мониторът ми премигва.
Носим зелени дрехи.
Небето е зелено, морето е зелено!

Може да е несвързано.
Ако ви се струва така прочетете го отзад-напред.
Ще останете поразени!
От неговата истинна природа на кехлибар!

[Norwegian Wood]

Леле -
как се изскубват,
като листове от календарите как се изскубват,
как се измъкват новородени
и се изтласкват с ритник от корема ни,
и как бързо изчезват,
и прибират след себе си преждата,
и разкъсват след себе си нишката -
тия бързи сънища,
тия жестоки дни.
А ние си подсвиркваме амбулантно -
от клон на клон,
от банан на банан
и от влак на влак.
И оредяваме,
и ретардационно се влачим,
и после е чудно -
как така ни смениха паспортите,
как така ни изтриха печатите,
та се изгубихме.
Нямало как?
Чувството за ритъм взе да ни убягва,
стана ни шумно, и злобно, и кално,
взехме да се спъваме,
взехме да падаме,
докато вървим.
Взехме да се мразим
за това, че банални сме,
о, до болка банални сме,
докато мислим,
не мислим
и спим.
И да, искаме пак да танцуваме.
Пак тази вечер и пак за последно,
пак някакви цигулки
да ни удавят във дим.
Пак да заспим
заплетени в мрежите,
увързали
нежно
нашите и без това неброени
дни.