Тааа... като си подредих малко мисълта, мога да обобщя, че за мен "истинската" романтика не е в жестовете, които си направил/би направил за някого, а в миговете, които превърташ отново и отново в съзнанието си като кадри от любим филм, който никога не ти писва да гледаш. Нещо такова.
Дъждовна, това е доста... фетишистко. За романтично - не знам. Но си спомням един от отговорите в конкурса "Какво е любовта?". Разпитваха дечица - ама 4-5-годишни. И едното беше казало, че любов е когато на баба му й се схване кръстът, а дядо му й лакирал ноктите на краката. Мноооого се смях тогава - ама като се замислиш, право е детето!
* Един от другите отговори беше, че любов е когато момче и момиче се скрият в някой вход и си душат парфюмите.
