Anonym написа:Религиите,които владеят света в момента нямат нищо общо с вяра.Особено "християнството".Аз не съм атеист,но отричам всяка църква/религиозна институция.Най-малкото, защото в контекста на християнството каквато и да е йерархия е неприемлива.Markov,вярата е лично преживяване,защо си мислиш,че емпиричните доказателства откриват всички истини на света?Не можем да подлагаме идеята за Бог на проверка както природен феномен,тъй като не знаем нищо за него.Както е невъзможно да "доказваме" значението на езика,способността ни да комуникираме,спекулативната мисъл,естетиката и т.н.Нужен е друг контекст,други методологии,където,за твое съжаление няма прости обяснения
Библията не е историческа книга,тя е по-скоро сборник със мемоари на различни хора и взаимоотношенията им с Бог.Markov,ако книгата е пълна с абсолютни глупости,как приемаш,че дори интелигентни хора- учени вярват и я четат без предразсъдъци.Или всички вярващи са идиоти и заблудени?
Радвам се на въпросите, които си задал, надявам се да приемеш отговорите...
Хубаво вярата е лично преживяване - нека си остане такова за теб. Не ми го пробутвай, не го надарявай със свръхественост, разпростираща с върху всички. Приеми си че за теб има Бог, за мен обаче няма, а и обективно няма. Така че това ти да вярваш е компромис спрямо здравия разум.
Ако искаш обаче да ми докажеш, че Бог съществува (а това може да се рабзере само по някакво негово действие върху обективния свят, в който сме ние) не е достатъчно да ми пробуташ, че той бил толкова непознаваем, толкова скрит и могъщ, че всъщност моите опити биха били напразни, и , че ако той е доказуем, то той не би бил Бог. Съгласен съм, но на същите основания, още днес мога да ти обявя, че обувката ми е Бог, и критиката ти трябва да замре, понеже обувката ми е непознаваема.
Мислиш, че опростявам нещата - ми те нещата не са толкова сложни...Виж с патологиите, където някои си въобразява, че продукта на ума му (Бог) съществува независимо от него и го управлява е наистина сложно. Това е мислене на фанатични хора, но да, съвършено необоримо е.
И все пак аз бих предпочел и предпочитам простата логика и вярата в естествените закони на природата, които са еднакви и видими з авсички. Тези закони са доказани и тяхното десйтвие е обективно. Не е като при религиозните - ако стане и е добро, значи е Бог, ако нещо сгафим, няма как грешката да е в Бога...
Така вярвайки в обективните закони, а не в свръхестествени сили, например аз предпочитам да отида на лекар, а не се моля да оздравея. И оздравявам. Обратното направиха родителите на едно момиче в Америка, където те избраха да си играят на ези-тура с живота на момичето, оставяйки лечението и на Бог. Е момичето не оздравя, сиг е при Бога, а?
Не е ли малко кофти, когато хора умират наистина, само защото някои си е въобразил съществуването на някакъв Бог?
Относно Библията - това че не е историческа книга, повече ме обезпокоява, отколкото ме кара да и вярвам. Това само доказва , че писаното в нея, най-вероятно са си фантазии на писатели, а не нещо което наистина се е случило.
А за вярата на интелигентни хора в Библията...като доказателство з анея...наистина ли смяташ, че това е аргумент? Това че те саумни, не значи че тя е мъдра книга. Освен това няма човек който да е умен по отношение на всичко, което прави...Да не говорим, че съществуват и умни хора, наречени атеисти, които твърдят че тя е пълна измишльотина.
И все пак за да не те разочаровам напълно - вероятно някаква поука все пак би могла да бъде извлечена от тази книга, както и от всяка друга, това обаче не означава че героите в нея съществуват, нали? Приемам алегоричната поука в басните, но нямам нужда да вярвам че животните наистина говорят...
В крайна сметка ти чудесно илюстрираш основния проблем с религиозните хора - те не просто се отказват от интелекта си, те държат всички да се откажат от него. Вместо свобода и развитие, вярата предлага имагинерна йерархия, в която някой трябва да бъде принизен, защото се съмнява. Не трябва да се мисли, защото мисленето води до съмнение, а дори най-невинното съмнение отеква в съзнанието на фанатика като драскане на вилица в чиния. Нищо не трябва да разстройва крехкия илюзорен свят, където налудния фетишизъм, инфантилното суеверие и лицемерната ксенофобия са висши признаци за нравственост, духовност и превъзходство над неверниците... Да не говорим колко добри пари изкарват някои от цялата работа. И все пак странно - щом си загърбил съмнението заради вярата, защо все пак се опитваш да спориш и да доказваш състоятелността на позициите си? Примири се по християнски и очаквай наградата си на съдния ден 
