А тъй... Значи за неразочарованите трябва да има клуб на неразочарования истински философвечен студент написа:Може би тъкмо това е съществената разлика между "дървения" и "истинския" философ. Истинският философ НЕ може да бъде разочарован! Той напълно е осъзнал истината, че животът по начало е изпълнен с неприятни ситуации, че хората са егоцентрични по природа и че е напълно нормално и в ред на нещата да се случват всякакви кофти работи. След като веднъж е осъзнал това, той повече не може да се разочарова от каквото и от когото и да било. Както казва Спиноза, философът не трябва да плаче, не трябва да се смее, не трябва да проклина, а само да се стреми към разбиране.^PrincessA^ написа:Трябва да докажеш първо, че си достатъчно разочарован/а
Аз съм разочарована. Животът ми даде всичко, което съм искала, и сега приложи най-гадния си закон - взема ми най-ценното. Отвратително е. Гнусно е. И несправедливо. Чак ми се отщява да бъда дървен философ. Нали знаете, в това има малко очарование, шега...
Ся... тъпотия.
Не, тъпото е, че аз съм прецакана, ама друг е по-прецакан от мен. И положението става съвсем прецакано.
Напиването от мъка винаги е решение. Азе съм перманентно разочарована от всички мъже (и от много жени), та ако някой се е забравил толкова в мъката, че не гледа кого черпи, навита съм. 
.
