garet написа:...поемаш контрол вурху съня си и можеш да го промениш или по-добрият вариант - да се опиташ да общуваш с персонажите или със самият сън , да попиташ какво е посланието на кошмарите , защо се появяват и какво искат да ти кажат . А може и просто да проявиш агресия - което не е препоръчително , но има и агресивни натури

.
Ама така се губи тръпката - то мойта работа май е хем сърби, хем боли.

Истината е, че не искам да знам "защо". Не и веднага. Емоцията е много по-силна, когато осмисляш нещата наяве, отколкото ако се разправяш в сънищата си със самите тях. Докато така се получава известна дистанция и в някакъв момент прозрението те цапва като с мокър парцал и си казваш: "Стига, БЕ! Това не може да бъде, това
не трябва да бъде, това го сънувах преди цяла година." Шокът в момента, в който го осъзнах, беше пълен, само се надявам хората, които засяга, да са забравили за тоя сън - защото бях толкова ошашавена тогава, че им го разказах.
Същто така в осъзнатите сънище отново ще можеш да бъдеш с "човекът в когото си била влюбена" , както и с всеки друг .
А, той меракът ми мина отдавна. Ама разочарованието в онзи момент беше просто чудовищно.
Впрочем, сега се сещам - в последните 5 години много често съм се опитвала да направя така, че да сънувам някого. То не гледах снимки, преди да си легна, то не мислех супер концентрирано за него, преди да заспя... И нищо. За тези 5 години го сънувах само веднъж - и то, когато се бях отказала от тия "процедури" и се бях примирила, че няма да го видя никога повече, дори и насън. Малко след това го сънувах, каза ми, че е добре. И толкова - беше преди около 2 години. А понякога ми се иска да си побъбря малко с него, да му разкажа новините около мен. Само дето явно нещата не стават така. Пък и съм сигурна, че вижда - не ми трябват сънища.
Впрочем, за какво ви е да се ровите толкова подробно в подсъзнанието си? Не ви ли хваща страх от онова, което може да откриете?