заради скоростта на записване в су и по-специално фжмк.сега ще дам един визуален пример защо не ми харесва су и защо ми харесва нбу:
епизод първи: невидимо записване
Отивам аз в НБУ да се запиша към 9 сутринта. Първо отивам в една голяма зала, където работят млади хора (студенти) и въвеждат студентската информация. Нося си само две снимки, а на място попълвам формуляр за това кой съм аз и какво ще уча. След като информацията ми е въведена (десетина минути с чакането на опашка), се качвам горе на касата. Това е, уви, най-тъжният момент. Тук изсипвам една торба пари (или по-скоро си вкарвам пин кода в пос терминала), за които съм работил половин лято, и пускам една сълзичка. След това трябва да мина през едни компютърни зали, в които да направя диагностични тестове, които ще оценят нивото ми по български, компютри и език (тук отново работят студенти). Дефакто ако изкараш високи резултати на първите две, не се налага да ходиш на лекции по тях, а директно отиваш на изпит. За езика пък диагностичния тест ти казва кое ниво да запишеш. Естествено, ако искаш, можеш да запишеш първо ниво, или ако имаш сертификат, да си покриеш кредитите с него и да не се занимаваш. За мен е безплодно обаче да даваш толкова пари и да не вземеш още някой език или да подобриш някой недонаучен.
След което идва любимата ми и последна част - записване на отделните курсове. Понеже в НБУ, за разлика от СУ, всъщност има действаща кредитна система, всеки студент си избира кои точно курсове да учи, кой семестър, кои групи, кои часове, итн итн. Т.е. за моята специалност има през първия семестър са предвидени шест курса, само че аз мога да избера само четири от тях. Дефакто избираш в какво да се профилираш и как. Почти като истински университет бе
Цялото записване на курсове не се случва при някаква нервна супер мудна лелка, а при директорът на програмата. Точно така. Седи човекът, запознава се с теб, интересува се от твоите интереси и твоите желания, и ти помага да си наредиш програмата така, че ученето да ти е максимално полезно и удобно на теб. В случая моята директорка се занимаваше около 30-40 минути единствено с мен.И след това си записан. После можеш да си промениш курсовете и групите, които си записал, до първите две седмици на октомври - същото и за втория семестър. По интернет.
Тва всичко се случва в България.
епизод две: завръщането на идиотите
Понеже вече съм се записвал в СУ, знам, че ще ми отнеме поне няколко часа висене, но нали съм свършил в 11 в НБУ - не ми е проблем. Първо си купувам документи от книжарницата в ректората. За тях е известно, че във всяка книжарница са различен брой и набор, но това няма особено значение - по-скоро е просто интересен факт. След това трябва да намеря паричния салон. Отнема време. Там чакам 20тина минути, но като цяло минава доста бързо. Вече имам попълнени документи и касова бележка за таксата, юпи - айде да се запишем!
Във ФЖМК хората едва ли не плачат. Един чичо-портиер казва на 30те души във фоайето, че няма да влязат скоро и че вътре се записват 15-20 човека от сутринта. Чакам около час, през който отвътре не излиза нито един човек. Аз обаче излизам навън, лягам на една пейчица и заспивам (да напомня, че съм пътувал 7-8 часа по нощите). Към 2 часа се събуждам, само за да вляза вътре, да разбера, че всички, които са били във фоайето, са вкарани и че ще седят там до 10 вечерта (според чичето, поне). Освен това ми казва да си тръгна. После ще се чудят как да запълват 865 незаети места, но сега ако може момчето с първо желание и платена такса да си тръгне и да се върне утре, ако може в 8 сутринта. На другия ден чаках още два часа, въпреки, че бях пети по ред, и така... самото записване всички знаете как протича и няма нужда да ви го обяснявам нагледно. Не е красиво и без това.
Тва всичко се случва 2009та година, когато човек е стъпвал на луната и така нататък.
Аз съм си направил изводите, вие ако искате
)
