Не съм ревнива. Дори понякога сама се учудвам на себе си. Винаги реагирам с чувство за хумор и дори когато човекът до мен е център на женско внимание, това ме радва - значи имам до себе си привлекателна личност

Оставям го сам да сподели каквото сметне за нужно и забелязвам как по този начин дори бивам информирана за много повече неща, отколкото ако го бях подложила на разпит.
А по въпроса с бившите - те нямат отношение. Ако моят партньор не иска да бъде повече с мен, той ще намери причина да се разделим така или иначе. Същото се отнася и за мен. И тогава не са ни виновни нито бившите, нито бъдещите, приятелките, съседките, познатите и т.н. Проблемът би бил само и единствено между нас двамата.
Имам наблюдения върху болезнено ревниви хора (направо болестно състояние си беше), още по-лошо - и двамата бяха такива. Тяхната връзка беше постоянно мъчение не само за тях, но и за нас, околните (разделиха се след 5 години драми). Те ми дадоха жив пример как ревността има обратен ефект и отблъсква партньора. Най - трагичното беше, че те сякаш просто не намираха правилния начин да се справят с бушуващите в тях емоции, не можеха да се владеят, някак си ги оправдавам - чувството на ревност беше по-силно от тях
