Стихотворения на форумците

[Norwegian Wood]

Все си мисля, че някога някой ме взе,
някой сух, някой зъл и висок.
Ал. Вутимски

Все си мисля, че някога някой ме взе,
някой сух, някой зъл и висок.
Все си мисля - над мене простира ръце
и от мрака ме гледа жесток.
Все сънувам безсмислена приказка - сън
и безсмислени спомени дишам,
а отвън, а отвън гласове като звън
неспокойно и слабо долитат.
И сънувам - денят ми е сън и лъжа,
ефемерност и кухи надежди.
А нощта, а нощта е вълшебна и зла,
монотонно убива ме с нежност.

[Kristo]

Винаги съм обичал този път
тази улица, тук долу,
дори облаците, като спрат
и да завали дъжд,
сякаш е готово...
Сякаш небето ми намига,
и капките са неговите устни,
сякаш стих,
сякаш може би книга,
или просто мисъл,
която да те отпусне.

Казват, имало отдавна,
същества, които не грешали,
ако мога,
и ако сякаш трябва,
да разбера, защо са ги създали?
Не биха ли те по този път вървяли,
и по моите стъпки да минават,
сякаш хората не остаравяват,
и никога не сме ги разбрали.

Не, не ми се вярва, да съм долу сам,
и всички да са ангели небесни,
небето не е мит,
не е чуден храм,
където да не пускат
толкова лесно...
Не мисля, че това е някаква истина,
няма причина да я вярвам,
дори ангелите имат грешки мисли,
не защото искам,
а защото просто така трябва...

[fak]

само две строфи - откъснати и недовършени..

Бостанско плашило отправя закани
на спомени гнили, горчиви, грабливи.
Крещи им, че са нежелани,
а те срещу него крещят, че са живи.

И така във кръг летят на орляци
в простора на мойто съзнание.
И в полет оформят магически знаци...
Грачейки дирят от мен покаяние.

[NuTellA]

Липсваш ми...

Сутрин, когато те няма в леглото,
а аз гледам сама към морето
и пак си мисля, че ти си едното
късче, липсващо тук ...
в сърцето.

Липсваш ми...

вечер, когато от болка не мога да спя
и ставам отново да гледам небето,
в мислите си към теб да летя,
но пак от мъка е свито сърцето.

Липсваш ми...

Винаги, когато не си покрай мен,
липсваш във всеки момент...
Винаги когато те няма
липсваш ми, но ...
не искам промяна.

[xRainx]

кристо винаги пише някакви простички и леко наивни, но хващащи неща. харесват ми. : )
норвегиъна е по-алтер някак, по-завеян в добрия смисъл.
фак, добро, но на мен ми звучи незавършено, но аз не си падам по кратките неща така или иначе..
нутела, завършекът най-ми хареса, преди това - не чак толкоз.

а от мен..

Химнът на дрипите

Тълпи, тълпи
прииждащи,
безоки
студени
чумни и шумни
живи, живи
социални мъртъвци.

Като армия разярена
кошер разбуден
вдигнал пестник
с рев на лъв измършавял
чакащ връщането
на сина блуден,
на сина разблуден.

И щом злато проблесне
хоризонта се люшва
вълните убиват
кални и мътни
дрипави
сополиви
в косите – въшки
в косите – все гниди
без място за приказки
без място за самодиви.

И гръм убива небето
и корен разравя земята
от хиляди гърла виждам
окървавени езици
и всички викат
и всички крещят:
„Разплата!
РАЗПЛАТА!
За нашите бащи
за нашите деца
за измършавелите души
за застиналите ни сърца!
Разплата сега! СЕГА!"

И Бог, там горе
замлъква и чака;
ангелите шептят
демони спират да ровят.
С кръв в очите
потънали във шлака
глава надигат те
и Вселената за миг умира.

[Kristo]

Промени ме, както ти се иска,
дай ми име, дай ми светлината.
Отведи ме, както и моите мисли,
докосващи тънка струна в душата.

Заличи ни, ние не ще продължаваме,
докажи ми, че това любов не беше.
Откажи се, с това да се забавляваме,
и прости ми, че от целувките болеше.

Понякога се струва доста различно,
за сега просто двамата сгрешихме,
защото си позволихме да се обичаме.

Понякога се струва доста различно,
на доста глупави сега приличаме,
не бяхме ли с тебе, най-щастливите?

Отпусни се, лошите мигове отминаха,
докосни ги, в спомени притаени мисли.
Напусни ме, защото чувствата загинаха,
знам, дари ме - с всичко, което исках.

Забрави ме, горчивината не си струва,
откажи се, винаги ще има някой по-любим.
Отиди си, плачът ти - да не чувам,
и прости ми, че сега ще се разделим...

Понякога се струва доста различно,
за сега просто двамата сгрешихме,
защото си позволихме да се обичаме.

Понякога се струва доста различно,
на доста глупави сега приличаме,
не бяхме ли с тебе, най-щастливите?

[Norwegian Wood]

Горното е толкова бездарно....
fak, приятно изненадваш. Подозирам, че втората (пък и първата) строфа може да се доизпипа, но е готино.

[xRainx]

Помен

Кръстове
извисили се пред мен
боже, цяла каменна гора.
Около тях –
частици от вкаменения ден
вълни от сивееща слана.

Сядам с тих стон
раменете падат
о, раменете се тресат
очите дера, дращя безсилно
пресъздавам за последно звукът.
А около мен вали
както никога, никога преди.

От клоните на живота
аз ще откъсна един.
Дърводелец прероден
ала не Божи, не Божи син
фигура ще извая една
и ще я оставя до гроба –
сред ярките завещани цветя
паметник малък на черна земя.

Аз, братко, не мога да пиша
мога само кръста да нося
обрисуван с твоя лик и мечти.
Аз, братко, чувам, чувам как
мъглата нощна страхливо издиша
за да пусне при кръста ти мрак.

И нека мрак да е, но не и забрава
всечен в кръвта, всечен в плътта
ще те срещна на самия Край.
Аз знам, брате, там шири се
за всинца една безгранна морава
тя, брате, тя ще бъде нашия Рай.

Ego mos memor vos, frater.

На В.

[Etiainen]

.

[BlairWitch]

R.I.P.

[Scorpion]

R.I.P. man http://www.vbox7.com/play:cc7535e4

[Kristo]

Посветено на Фак:

Фак, Фак, ти си яка тупалка,
ай' да правим флудене-спамене,
Фак, Фак, ти си яка щракалка,
бързо поствай своето мнение...

[fak]

[Solveig]

Ремонтно

Донесох плочките,
донесох теракола.
Само те ми липсват
на килима в хола.

Най-доброто в тази тема, без ирония.

[Kristo]

С времето нарастваше,
цялата моя душевна сила,
тя нарушаваше,
тя изтощаваше,
всичко, с което се беше сдобила.
И вместо сърцеизтръгване,
тя помоли за мир и покой.
А ти вместо "Сбогом" на тръгване,
дръзна да ме превърнеш в герой...

Нека гневът ти бъде твоя страст,
но не ме използвай като оръжие,
борбата не е изобщо между нас,
и в любовта се стига до омръзване.

И обичам разрушения,
по-скоро гледки на празни души,
отколкото сам човек да руши,
всичко, дошло
с добри намерения.
И вместо да идват куршуми,
заредени от твоите думи,
аз избирам вместо тебе в момента,
миротворно да сменим инструмента.

Нека болката ти бъде и компас,
но не ме използвай като оръжие,
предпочитах да го кажа на глас,
и в любовта се стига до омръзване.

Сега е време за отмъщение,
вместо да го изпитаме,
нека помълчим в знак на прошка,
но всяко ново прозрение,
което в нас ще намираме,
ще но води до сътресения още.

И в моето име,
недей да се кълнеш,
като преди битка войник.
По-добре намери ме,
не сега, а като умреш,
в мислите, където те скрих.