ГЕРБ или стотинка - и в двата случая.... губиш...

[alhimikat]

...

Относно ГЕРБА - фактология тук


Каквото и да посочите, все ще изгубите!
Популизъм, власт и залъгван народ, който обича да го мамят с PR, добри думи и уж силна ръка...
Ех...

Да, ама не всички са слепи >>
"Голем Екшън Реди Бойко..."казва Петъо Цеков във в. "СЕГА"
снимка



Какво казва Йовко Ламбрев в блога си относно ГЕРБ-а и днешната младеж >>
Цитирам (целият текст с дискусията можете да прочетете тук >>>

"Спомням си като бях студент, даже още гимназист - през 6 месеца имаше кауза за която да се борим - на живот и смърт. В гимназията срещу униформите, в университета за сграда, после за специалността ни, че деканът искаше да ни прецака с преименуване… Като сваляхме Виденов, трупахме камари с камъни, дни наред, които още стоят срещу партийния дом на БСП, срещу Природо-научния музей… за да се помнят… защо ли…

Къде са сегашните студенти - питам се - няколко години подред? И какво чакат? Някой да им подари държавата ли - тяхната собствената?… Или никой не смята за живее тук?''


Относно Бойко Борисов, според конспиративните теории - целият текст тук >>
източник http://www.nezavisim.net

През 1990 год. отказва да подпише декларацията за деполитизиране, напуска системата на МВР и започва личен бизнес в областта на охранителната дейност. В този период установява сътрудничество и взаимодействие с публично компрометирани лица и фирми, занимаващи се рекет, връщане на пари от неизправни длъжници и други незаконни дейности (вж. Приложение № 1). Показателно в тази насока е дългогодишната съобщна дейност, вкл. ползването на общ офис в парк хотел "Москва", с Младен Михалев "Маджо", Румен Николов "Пашата" и др. Налице са данни от много източници и публикации в пресата, че охранителната фирма на Бойко Борисов “Ипон” също е съпричастна криминални деяния, в т. ч. и към неразкритото убийство на лице на 05.12.1994 г. в “Зона Б-5” (фирмата е била наета като посредник за възстановяване на дължими от убития няколко десетки милиона лева на известна фирма). Не е разкрит и случаят с кражбата на 500 000 лв. от касата на “Ипон” и последвалото убийство на извършителя (служител във фирмата) и неговата приятелка в района на гр. Враца. Предвид връзките на Бойко Борисов с организираните престъпни структури през 1998-2000 г. е изучаван от Националната служба за сигурност (ОР Румен Йорданов) с цел привличането му за негласен сътрудник. В този период е давал регулярна информация за поведението и действията на лидери на престъпни силови структури и други криминално проявени лица. (Тогава, а в някаква степен и понастоящем, откриването на оперативна разработка или регистрирането на определени лица като агенти и нещатни сътрудници или кандидати за такива, се е използвало като форма за осигуряване чадър при осъществяване на незаконосъобразни действия в полза на конкретни управленски или корпоративни кръгове. Като пример – Поли Пантев, Косьо “Самоковеца”, Славчо Б. Христов и много други.) Папката със събраните за Бойко Борисов материали, заедно с постъпилите от него сведения са били докладвани на тогавашния директор на НСС ген. Атанас Атанасов и вербовката е била одобрена, но не е осъществена поради настъпилите кадрови и структурни промени в спецслужбата след парламентарните избори през 2001 г. Понастоящем “Ипон” се нарежда сред най-големите охранителни фирми в страната (охранителният й състав възлиза на около 800-900 души). Фирмата охранява редица обекти и лица, вкл. "Мобилтел", тръбопроводите на "ЛУКойл", хазартната фирма "Ай Джи Ем", Първа източна международна банка, "Булинс"; къщите и вилите на Славчо Христов, Николай Маринов "Маргина", Младен Михалев "Маджо" и др. През лятото на 2000 год. "Ипон" поема физическата охрана на Общинска банка с протекциите на Стефан Софиянски, Сава Джендов (бивш началник на УБО) и др. От пролетта на 2001 год. "Ипон" охранява и алкохолната фирма "Синхрон инвест". След назначаването на Борисов за гл. секретар на МВР, той прехвърля акциите си от фирмата на Д. Бадънков (бивш началник на направление "Охранителна полиция" към СДВР, чийто син е служител на ГКПП-Аерогара София). На възловата длъжност в системата на МВР е лансиран на премиера от бизнесмени и политици със съвпадащи интереси за запазване контрола върху обстановката в страната след последните парламентарни избори:




Не знам, обаче, ако сте прочели всички коментари при Йовко, ще разберете за какво говоря... *


Особено последния коментар на Иван Иванов:

"Колеги,
макар и в далечен Лос Анжелос, мога да ви уверя, че само гласността може да реши казуса “ББ”.
Ако всички български блогъри пуснат по едно такова съобщение, ако го поставят винаги на първото място в сайтовете си, само тогава народът ще разбере, че “явлението” Борисов е обикновен балон. Въздух под налягане. Този балон трябва да бъде спукан, а “генерала” да се пусне на пистата с всички останали участници. В момента той ползва познатите му отблизо журналистки, за да си вдига рейтинга. А читателите му вярват, защото говори като тях: “Да им е..а мамата на тия политици, които ми взеха 100-те милиона лева!” “Ние запълваме дупките, те пак се появяват” и т.н.

Жалко, че нямам блог, за да почна да пиша за ген. Борисов - по ленински, както той самият е свикнал.

Успех и дано го разкарате от политиката по-бързо - да си ходи обратно в Банкя."



*мое лично мнение

[Циндил-Пиндил]

Само чакаме ти и останалите родолюбиви блогъри да ни посочите най-некомпрометираната фигура в българския политически живот, та да се юрнем да гласуваме за нея на следващите избори

Не знам защо, но не ми се нрави особено идеята тук да се разисква вътрешната политика на страната. Поне не и по този начин. Нито ти, нито аз, нито който и да било от посещаващите форума сме достатъчно наясно с това, че да правим грамадански изказвания. Личната позиция си я имай, но не я налагай по такъв начин... Щото интернета е страшна работа и позволява голяма гласност и за големите истини, и за големите глупости.
А на нас българите това ни е вродено - да оплюваме и да търсим компроматите, преди още да сме дали шанс на някого да покаже на какво е способен.
Неслучайно политиката на родните властимащи и власт-търсещи е не "какво смятам да направя аз за тази страна", а "какво не успя да направи оня преди мен".

*мое си мнение

[nrggirl]

Не знам защо, но не ми се нрави особено идеята тук да се разисква вътрешната политика на страната. Поне не и по този начин. Нито ти, нито аз, нито който и да било от посещаващите форума сме достатъчно наясно с това, че да правим грамадански изказвания. Личната позиция си я имай, но не я налагай по такъв начин... Щото интернета е страшна работа и позволява голяма гласност и за големите истини, и за големите глупости.
А на нас българите това ни е вродено - да оплюваме и да търсим компроматите, преди още да сме дали шанс на някого да покаже на какво е способен.
Неслучайно политиката на родните властимащи и власт-търсещи е не "какво смятам да направя аз за тази страна", а "какво не успя да направи оня преди мен".

*мое си мнение

totally agree-вам


п.п. само да обърна внимание - засега ГЕРБ е просто поредната неправителствена организация, по-точно ЮЛНЦ, а не политическа партия, не виждам защо всички се втурнаха да го оплюват отсега...

[mushroomhead]

Само чакаме ти и останалите родолюбиви блогъри да ни посочите най-некомпрометираната фигура в българския политически живот, та да се юрнем да гласуваме за нея на следващите избори

Не знам защо, но не ми се нрави особено идеята тук да се разисква вътрешната политика на страната. Поне не и по този начин. Нито ти, нито аз, нито който и да било от посещаващите форума сме достатъчно наясно с това, че да правим грамадански изказвания. Личната позиция си я имай, но не я налагай по такъв начин... Щото интернета е страшна работа и позволява голяма гласност и за големите истини, и за големите глупости.
А на нас българите това ни е вродено - да оплюваме и да търсим компроматите, преди още да сме дали шанс на някого да покаже на какво е способен.
Неслучайно политиката на родните властимащи и власт-търсещи е не "какво смятам да направя аз за тази страна", а "какво не успя да направи оня преди мен".

*мое си мнение

колгата много точно го "закова" ...
Определено това ,че сме студенти не ни прави "големи акъли" ,че да даваме крайни мнения...Политиката е сложно нещо

[nightwish]

Все пак Симеон ще става журналист ,вие какво очаквате-да научава новините и да си мълчи ли?Предполагам,че следи внимателно политическите събития в страната и не би се изказал по даден въпрос,ако не го е проучил(доколкото е възможно) и не си е съставил ясно мнение за него.
А за това,че политиката е сложно нещо-да,така е,но това не означава,че не можем да се опитаме да разберем как стоят нещата и да си изградим мнение.А и да се опитаме да променим това,което не ни харесва.Мисля,че алхимикът се опитва да направи точно това.

[Циндил-Пиндил]

Преди всичко исках да изразя мнението си, че този форум не е най-подходящото място за такъв тип дискусии. За тях има предостатъчно уеб-пространство и читатели
Ти сама го каза - Симеон учи за журналист, но той все още не е такъв
Задачата на журналистите в едно демократично общество е да осведомяват, а не да налагат крайни мнения. Не че такива "професионалисти" няма, но те в повечето случаи изпълняват нечии мръсни поръчки... И съм сигурен, че момчето не иска да се отъждествява точно с този тип джурналисти, а търси обективност и безпристрастност.
Колкото до невероятните "разкрития" за обекта на конкретната статия - бате ти Бойко - нищо ново не ни се казва тук... Следователно новина тук няма Питай баща си за постовете и дейностите на Борисов, сигурен съм, че той много добре знае какъв е бил ББ още по времето, когато ти си ходила права под масата и си гушкала плюшен мечо
Пожелавам успех на Симеон и съм сигурен, че някой ден името му ще надхвърли форума на Софийски Трябват хора, които да изчистят името на журналистиката именно като позволяват на читателите/зрителите да си изградят възможно най-обективно мнение... on their own

[nightwish]

.

Преди всичко исках да изразя мнението си, че този форум не е най-подходящото място за такъв тип дискусии. За тях има предостатъчно уеб-пространство и читатели

Сега размишлявах върху това и не мога да реша дали си прав.Все пак във форума на се обсъждат неща само за СУ.На мен ми е интересно да науча какво мислите за подобни проблеми.Със сигурност има други форуми,където се обсъжда политика,но там не участват само хора,свързани със СУ.

Ти сама го каза - Симеон учи за журналист, но той все още не е такъв

Приеми,че алхимикът изкарва част от стажа си във форума .

когато ти си ходила права под масата и си гушкала плюшен мечо

Аз гушках плюшено кученце .

Пожелавам успех на Симеон и съм сигурен, че някой ден името му ще надхвърли форума на Софийски Трябват хора, които да изчистят името на журналистиката именно като позволяват на читателите/зрителите да си изградят възможно най-обективно мнение...

Присъединявам се към пожеланието .

[nrggirl]

няма значение дали е журналист или учи за такъв - моите уважения към него и бъдещата му професия, но генерално не съм съгласна журналисти, вестници, и въобще всякакви медии да ми натрапват мнение. да ме информират - да; да ме настройват - не...

[alhimikat]

Само чакаме ти и останалите родолюбиви блогъри да ни посочите най-некомпрометираната фигура в българския политически живот, та да се юрнем да гласуваме за нея на следващите избори

Не бих го направил. Мисля, че сте достатъчно прозорливи и сами ще се справите

Акцентирах върху изказването на Йовко Ламбрев, понеже говори за това какво са правили студентите и младежите преди време и изразява мнение какво правят те сега. (Касае студентите, така че е логично да попадне във форум за студенти)

Акцентирах върху изказването на Иван Иванов, понеже показва гледната точка на човек живущ в Щатите, но следящ българския политически живот. (Отново касае студентите, косвено, засягайки обществено-политическия живот в страната)

Не акцентирах на изказвания от нашето медийно пространство понеже всеки може да си ги намери и сам. Потърсих алтернативни изказвания и мнения, различни от вечно присъстващите в медиите.

Защо си мислите, че натрапвам мнение. На когото не му се чете, може да подбере друга информация, която да възприема.

генерално не съм съгласна журналисти, вестници, и въобще всякакви медии да ми натрапват мнение. да ме информират - да; да ме настройват - не...

Има сайтове за новини, където да си ги четем безпристрастни и преснички!
Това е форум - типичното за един форум е да се включват различни хора, с различни гледни точки, а не да си предават безпристрастно новини

Не знам защо, но не ми се нрави особено идеята тук да се разисква вътрешната политика на страната. Поне не и по този начин

А по кой начин да е. Лошо няма да има и подобни теми, а не само спамърски
Мисля, че сме достатъчно зрели люде, за да вземаме участие в обществено-политическия живот. Какво по-добро място от форума на СУ -> млади, интелигентни хора с нестандартна визия за бъдещето...

Личната позиция си я имай, но не я налагай по такъв начин... Щото интернета е страшна работа и позволява голяма гласност и за големите истини, и за големите глупости.

Хм...
Разбрахме го, но хайде да заложим на истините и недоказаните такива

Задачата на журналистите в едно демократично общество е да осведомяват, а не да налагат крайни мнения.

Да приемем, че всички тук се изказваме като студенти в СУ, силно заинтересовани от обществено-политическия живот и студентските въпроси а не като журналисти. (за да не оставаме неразбрани, не за друго)

На мен ми е интересно да науча какво мислите за подобни проблеми.

Именно и на мен също

[mushroomhead]

Именно Smile и на мен също

Хмм едва ли ще ти е интересно да научиш какво мисля точно аз,но...щом настояваш .
Ми мисля ,че разни живеещи на хиляди километри от БГ и "наблюдаващи" пилитическия живот у нас не трябва да си бъркат гагата и да дават "поучителни" съвети:

Успех и дано го разкарате от политиката по-бързо - да си ходи обратно в Банкя."

Интересно кои "ние" да го разкараме?Студентите?Че ние не можем мазето в Ректората да си оправим ще бутаме човека с най-висок рейтинг...Много ми е забавно като почна да чета изказвания от типа "студентите трабва да надигнат глава...", "студентите трябва да се събудят и да оправят държавата едва ли не..."

"Спомням си като бях студент, даже още гимназист - през 6 месеца имаше кауза за която да се борим - на живот и смърт. В гимназията срещу униформите, в университета за сграда, после за специалността ни, че деканът искаше да ни прецака с преименуване… Като сваляхме Виденов, трупахме камари с камъни, дни наред, които още стоят срещу партийния дом на БСП, срещу Природо-научния музей… за да се помнят… защо ли…

Тоя пък се изкара опълченец на Шипка едва ли не...Какви са тия камъци дето е трупал Бог знае.И къде стоят?!Хайде моля ти се бе,какви каузи толкоз е имало ,които сега ги няма?Тоя все едно говори за Възраждането.97ма бях 7ми клас и добре помня събитията.
Абе ПИСНАЛО ми е от разни псевдо патриоти и "будители".Видели един човек ,който успял (ББ визирам),радва се на народна подкрепа(до колкото му остана след като стана кмет) и бързат да сипват ла*на ,че да си чешат езиците и да се правят на големите политолози.Сега ще кажете "тоя е фен на бат' Бойко"...мне не съм колкото и интересно да звучи с оглед казаното

[nrggirl]

Абе ПИСНАЛО ми е от разни псевдо патриоти и "будители".Видели един човек ,който успял (ББ визирам),радва се на народна подкрепа(до колкото му остана след като стана кмет) и бързат да сипват ла*на ,че да си чешат езиците и да се правят на големите политолози.Сега ще кажете "тоя е фен на бат' Бойко"...мне не съм колкото и интересно да звучи с оглед казаното

[Циндил-Пиндил]

[alhimikat]

Ивайло Дичев прави внимателен анализ на явлението ГЕРБ и причината за него - Бойко Борисов.


Ивайло Дичев
в. СЕГА

Доксокрация, властта на мнението

Накъде върви демокрацията, когато мимолетното мнение незабавно получава публичен израз

Можем да кажем, че г-н Бойко Борисов е първият завършен медийно-социологически артефакт. Ето как протече политическата му кариера до тук: той мълчи, сърди се на журналистите, отказва да дава изявления, сондьорите обаче упорито питат: "Бихте ли гласували за партия, оглавявана от Бойко Борисов, ако такава би имало"? После публикуват разноцветни торти и комини, поставяйки го между реално съществуващите партии като вече съществуващ факт. След дълги дискусии, хипотези и контра-хипотези почвата е подготвена, съспенсът е доведен до край и артефактът се появява, целият в бяло.


Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против г-н Борисов и не искам да се изказвам за качествата му преди да е извършил някакви по-определени неща като кмет, политически лидер или какъвто реши да бъде. В известен смисъл дори е симпатичен здравият разум, който той проявява на фона на родния политически абсурдизъм.
Чуденето ми е за това, какво става с демокрацията в един свят, когато мимолетното мнение (докса) може да получава незабавен публичен израз. Доксата се домогва до власт, демокрацията става в доксокрация. Не власт на народа или гражданите, защото въпросното мнение ние не изразяваме на площада, не като личности, които отговарят за позициите с името си, не във видими публични сдружения, а

анонимно пред други анонимни анкетьори,

където то се превръща в парченце от съответната торта или комин. Утре настроението ни се променя, казваме друго и никой не ни търси отговорност. Такъв е принципът на сондажите, те ме обследват като обект, не като субект.

В това разбира се има доза манипулация. Маркетинговото проучване на политическия пазар идентифицира някаква потребност, но заедно с това й дава определено име, форматира я - накрая остава съответният реален политик да се намести в така построената рамка. Представете си например, че българските сондьори почнат упорито да ни питат как бихме се отнесли към партия, оглавена от Бил Гейтс.

Представяте ли си? Като развърти тук едни виртуални работи - ставаме една Силиконова планина, Севлиево до Севлиево... И ето ви потенциална подкрепа от Х%. Почват да публикуват данната и да я обсъждат, едни са за, други - против, политолози предлагат сценарии за това каква точно би била политиката на премиера Гейтс у нас. Междувременно още У% от нашите съграждани се присъединяват към победния марш на Майкрософт, образуват се дружества за неговото посрещане, списъци от кандидат-членове на партията му.

За Медина заминават кандидат-министри да опипат почвата...


Въпросът за достоверността на сондажите, за тяхната политическа пристрастност предъвквахме през целите 90 години: наред с това днес трябва да почнем да мислим за ролята, която те имат в обществената игра. На американския социолог Робърт Мъртън дължим понятието за сбъдващи се предсказания, т.е. предсказания, които сами причиняват ефекта, който описват. Например, ако Джордж Сорос предскаже, че курсът на дадена валута ще се понижи, това ще предизвика паника, хората ще почнат да продават тази валута и тя наистина ще се срути.

Не мислете, че играта със сондажите е само български провинциализъм - нейните виртуози още през 90-те години бяха Клинтън и Блеър. Дори Франция, чиято политическа традиция е на противоположния полюс, усърдно се включи в света на доксокрацията: президентските избори са в 2007, но вече две години сондажите тестват ту Саркози срещу Вилпен от дясно, ту Роайал срещу Ланг отляво и всякакви други комбинации.

Така на практика се заобикаля волята на самия политик - наместо той/тя тържествено да се кандидатира за надпреварата, поемайки отговорността да спечели или загуби, пазарът предварително се проучва, така че партията да "пусне" по сергиите само този, който ще се похарчи. Доколкото това се прави за вътрешна информация на съответните партийни централи, няма какво да обсъждаме; проблемът възниква, когато

моментните снимки на мнението станат основен фактор в политическата игра.


Защото между другото поредното изследване на общественото мнение е новина, която захранва медийната машина при липса на други суровини. Имам чувството, че у нас публикуват просто всяко изследване, от всякакъв източник. Какво се оказва?

Наместо с идеите, позициите, действията на политиците ние все по-често се занимаваме с рейтинги, торти и комини. Що за публична новина е това, че толкова процента биха подкрепили еди какъв си кандидат, ако той би се кандидатирал?

Обратният аргумент е, че обществото има правото да знае какво мисли. В идеалния случай сондажите или следват някаква договореност и морален кодекс (примерно изследванията се пускат само в определен момент, при определени параметри, гилдията си забранява пускането на поръчани от партийни централи изследвания...), или многообразието на пазара постепенно прави така, че научаваме да се разпознаваме в социологическото огледало. У нас явно се тръгна по втория път, затова ми се вижда важно да говорим за опасностите, които той носи.

Ето го и конкретният случай: за добро или лошо сондажите създадоха една политическа сила.
Възможността обществото да живее непрекъснато пред собственото си огледало крие рискове. Политиката днес все повече се състои в това да направиш някакъв ефектен жест и още на вечерта имаш реакцията - еди колко си процента са те одобрили. Г-н Саркози, например, се явява на някакво местопрестъпление, заклева се че ще залови престъпниците - и ехото на доксата му отговаря във вечерните новини.

Г-н Борисов не е по-малък майстор на играта със сондажите - и той ходеше по местопрестъпленията, сега запълва дупки, мълчи, изкарва из нерви медията, като я тласка към свръхинтерпретации. Не подценявайте и г-н Сидеров, който тържествено се настани в нишата, която социолозите отдавна бяха определили - е, не лично на него, но на един такъв вид формация.

Да се прави политика по поръчка, според настроението на хората изглежда примамливо - каква по-истинска демокрация от тази, където всяка вечер знаем какво мислят хората по всеки един въпрос и политиците се съобразяват с това. Проблемът е в скъсяването на времето между политическо действие и реакция на доксата. Оттук нататък наместо да носят отговорност от избори до избори политиците се превръщат в рекламни агенти на самите себе си, а отговорност носи... мнението, т.е. никой. Прибавете към това много важното обстоятелство, че политиците могат да минат без партии, свързани с организация, хора, мрежи, човешки контакти - днес общественото мнение може да се мобилизира директно през медиите с един малък екип от специалисти по политмаркетинг. Партийният апарат още събира пари за кампанията като в Америка, но старата му роля на човешки гарант за идеите е все по-проблематична. Един такъв тет-а-тет между лидера и народа.

Колкото по-пазарна става политиката, толкова по-далеч отива от основния си принцип: борба с неясен край.


Какъв е смисълът от избори, за които са ни убедили, че краят е предрешен?

Ивайло Дичев
в. СЕГА