"Angels and Demons"
Държава: САЩ
Година: 2009
Жанр: Екшън от типа "световна конспирация", "тайните на църквата" или "как да продаваме най-добре (по текстове и опита на Дан Браун)"
В ролите: Том Ханкс, Юън Макгрегър, Айлет Зурер и др.
Режисьор: Рон Хауърд
Общо впечатление:
Явно Том Ханкс наистина ми е слабост - все пак изгледах филма докрай (по едно време имах съмнения дали ще го сторя, затова го отбелязвам като факт). Давайки си сметка, че "нинджи" нахлуват в църкви, разни хора пристигат на предполагаемите местопрестъпления 2 минути, преди убийството да бъде извършено (та чак се питах дали и ченгетата, и убийците са си сверявали часовниците по новините на "Хоризонт" - програма Христо Ботев - и ако не са, какво правим тогава?), а професорът и мадамата търчат така ориентирано из тайните тунели на Ватикана, все едно всяка сутрин минават през тях на път за работа, стигнах до важен извод - те (създателите на филма) просто толкова си могат. Говорим за стандартен екшън, направен за убиване на 2 часа, ако не си задаваш много въпроси и не се впечатляваш особено от евтини трикове.
В един момент си изкарах акъла - реших, че са подменили и края, а тогава вече щеше да е направо забавно. И без това шамбеланът беше единственият интересен герой - ако го бяха дообезличили и него, щях да им предложа да жигосват не с "Illuminati", а с "Hollywood". И без това филмът го крещи отвсякъде.
Визуални ефекти:
Дим-машината брои ли се? Не, честно - някои от кадрите в началото ме потресоха сериозно. Абсолютна бутафория, съчетана с някакви светлинки, които не говорят нищо, но следва да се подразбират като илюстрация на интензивно протичащи високотехнологични процеси. Или поне нещо, близко до това.
Нататък филмът си имаше всичко, което е необходимо за един екшън, гарнирано от мащабна експлозия за (почти) финал. Е, последиците бяха подценени по американско му, но какво да ги правим...
Актьорска игра:
И по-рано го казах - Том Ханкс ми е слабост (по доста необясними и пределно субективни причини). Отива му да се прави на умен, какво да ви кажа. Ролята му не иска кой знае колко и му се получава. Мацката не ми допадна, но фокусът принципно е изместен от нея (както е редно), та минава за достатъчен баланс - хем хубава, хем почти гений, хем търчи наравно с мъжете. Добре, че не ги "целунаха" накрая като в книгата, че щеше да е нелепо.
Проблемът ми е шамбеланът. Той ме удържа да прочета цялата книга, неговият герой ми бе единственият интересен в нея, та разчитах, че ще бъде така и във филма. Юън Макгрегър? Е, ясно се вижда какво са търсели с подобен избор. Дали са го постигнали - това вече е въпрос на лична интерпретация. Ян Енглерт като Ередия е по-близък до подобна роля (според мен).
Сюжет:
Дори като тръгна да го пиша, ми изглежда нелеп. Въпросът е да не им се връзваме твърде.
Накратко: през 16-17 в. католическата църква погва илюминатите, които застрашават основните й принципи, застъпвайки се за науката (много грубо казано, признавам). В наши дни, когато папата умира и конклавът трябва да избере нов глава на католическата църква, четиримата преферити (онези, сред които се смята, че е новият папа), са отвлечени и, според заплахата, ще бъдат избивани публично (по един на всеки час), а на петия час ще бъде взривена ... кхм... антиматерията, открадната от ЦЕРН по-рано, с което ще бъде унищожен Ватикана, а заедно с него - и половин Рим.
Ватикана привиква бързичко проф. Лангдън, който е специалист по символи и по историята на илюминатите, от които идва заплахата, а заедно с него - и д-р Витория Ветра, която се занимава със създаването на антиматерията в ЦЕРН.
И оттам се почва американо-църковен вариант на "The Amazing Race" из улиците и църквите на Рим. Болезнено.
Атмосфера:
Постарали са се да го направят както трябва, но тъй като това с "както трябва" явно не им е познато, се е получило "по американски". 2-3 прилично изглеждащи кадъра, нелош финал (от
след края на историята с хеликоптера, повече не казвам).
Всъщност, не знам какво повече можеха да направят от такава история, ама с подобен декор (всички тези произведения на изкуството)... можеха и да не ги рушат така безмилостно, минавайки пътьом през тях в търсене на следващата cluebox (нали за "Шеметна надпревара" си говорим...)
Оценка не смея да давам. Като екшън - окей, прилично. Гониха се, стреляха се, давиха се, палиха се, скачаха от хеликоптери (и си разбиваха носовете при скока

). Като автентичност на действието - трагедия, като история - съвсем. Като актьорска игра - нищо особено, но то не се и иска да заорават в психологически драми. Достатъчно е
да гледат умно, да говорят бързо (за да не им хванете нелогичните моменти) и да бягат с блясък в очите. Ау... тая вечер съм особено зла.

Но сериозно - това е усещането (и причината да не си падам по екшъните като цяло, макар че това
няма общо с мнението ми за конкретния филм и искам да го подчертая).
С 2 думи - ясно е защо филмът става хит. Очевидно формулата "църковни мистерии + млади/симпатични учени от различни сфери и, разбира се, от двата пола + екшън + Дан Браун" продължава да работи. В "Ангели и демони" (и книгата, и филма) не говорим за история или изкуство, а за пари. И ако това е ясно, има вероятност да го харесате. Иначе не се хващайте, ще се изнервите доволно много.