От онези писатели, към чиито текстове се пристрастяваш. Стройно изградени светове, пълнокръвни герои и ВЪПРЕКИ научната фантастика - невероятно човешки във всяко едно отношение. Една от големите слабости на повечето sci-fi автори е именно идеализирането на героите - при Симънс просто няма такова нещо.
Преди 10 минути дочетох "Хиперион" - въпреки че бях като залепена за нея, нямаше как да не се вбеся, че свърши в средата на нищото. Не обичам така. При "Илион" поне имахме някакъв горе-долу адекватен финал, поне на половината сюжетни линии. Тука - нищо. Мрън! Сега като знам колко време ще ги издирвам другите части и ми се реве. А не ми се чете от компа. Мрън х2!
Та... споделете си впечатленията от Дан Симънс и неговото творчество
