^PrincessA^Мерсиии
И малко въпросчета и от мен
1. Името ти е много хубаво
На кого си кръстена или има ли някаква по-специална история около избора му?Предава се в семейството ми по бабина линия от поколения. Тя е кръстена Виолета, обаче, защото попът е бил пиян и рекъл на техните "Вида не е българско име" и я прекръстил. Цял живот я е яд.
А иначе, идва от "виделина", старата дума за светлина. По-често го тълкуват като видя, виждам и дори в някои краищана България има някакви ритуали на Видовден с умиване на очите, гадаене и т.н. Пра-прабаба ми се е водела някаква врачка. Мен обаче си ми харесва значението "виделина" най-много. Пък и често не виждам нещо, които са буквално пред носа ми, и в буквалния, и в преносния смисъл на думата, така че другото не ми отива никак.2. От къде си?
От София.
3. Любима музика?
Разнообразна, на периоди. В момента слушам предимно Тодор Янкулов, Таря Турунен, Queen, Era и други взаимно несъвместимо неща.
4. Как обикновено си прекарваш времето, когато си цял ден вкъщи?
За съжаление, обикновено когато това се случи имам редакции, коректури и домашни за Цветкова. А сега и изпит и гигантска курсова при същата. Във времето, в което не работя по някоя от гореизложените задачи, цъкам из Интернет, слушам някаква музика, хващам някоя хубава книга или си пускам някой сериал. Бях захванала „Отчаяни съпруги”, ама остана доникъде с тая сесия.
5. А кои са любимите ти места 'навън'?
На сладкарница, пица или кафе с приятели, в Борисовата (малко хора се навиват на това, нз защо), безцелното шляене по улиците в центъра също ми е любимо.
6. 'Нощен живот' - къде, с кого, по колко?
С приятели, които няма да се разсърдят, ако примерно в три ми писне и си тръгна (както става обикновено).
Приятно ми е, но бързо ми омръзва. 7. Три неща, поради които избра СУ? И три, поради които си още тук?
1. Най-добрият университет в България.
2. Има специалност Книгоиздаване.
3. Тази специалност се учи близко до дома ми (за справка -> СВУБИТ е сравнително близко с пряк транспорт, но ме дразни сградата, да не говорим за нивото на обучение, Великотърновския университет пък е в далечен град. СВУБИТ все пак беше резервният вариант).
8. Защо 'Шепот'?
Докато кандидаствах вечер, когато преучех, си пускат „Шепот от отвъдното” като по-неангажиращ сериал. Много ми хареса и ей така си го сложих като ник. Всъщност бях с друг ник (не помня какъв) и го смених замалко, но тогава се отмени опцията за смяна на никове. Казаха ми, че ако пиша на админите мога да си върна стария ник, но този взе, че ми хареса и изгубих желание да го махам.
Това, че е несъвместим с мен самата не ме смущава особено.
9. До каква степен показваш емоциите си?
До твърде голяма.
10. Кои приказки най-много обичаше да ти четат /още преди ти да можеш сама/ като малка?
Баба ми разказваше едни много сложни приказки с принцове и принцеси, които си ги измисляше вмомента, а също и народни приказки. Обожавах да я слушам. „Снежанка и седемте джуджета”, „Спящата красавица”, „Алиса от страната на чудесата” и още няколко подобни имах на касетки и си ги пусках рано сутрин (имах навика да ставам в 6 и трябваше някакси да кротувам без да събудя никого).
11. В коя друга професионална област можеш да си се представиш?
Нещо без математика и твърде сложна техника.
12. Какво те впечатлява/привлича у мъжката половина?
Външния вид, държанието, очите. Много гледам очите. Впечатляват ме различни неща в различни момчета. Ако ме впечатлят твърде много неща в едно момче вече е друг въпрос.
13. Има ли нещо, към което си изпитвала силен интерес преди време, който след това е отмрял? Как си го обясняваш?
О, много неща. Примерно преди години бях много запалена на тема вампири – бях чела Брам Стокър, Ан Райд, изгледала филми като „Дракула на Брам Стокър”, „Дракула 2000”, „Интервю с вампир”, „Кралицата на прокълнатите”. После интересът ми отмря. Всяко нещо с времето си.
Друг интерес, който ми отмря, беше този към японския език. Отидох в 8-ми клас, запалих се просто като към ново предизвикателство, много странен и различен език, но колкото повече навлизах, толкова повече се отдръпвах – не толкова от езика, колкото от манталитета на японците, от гигантския колективизъм, пълното потъпкване на личността спрямо фирмата и т.н. фактори, пълното подтискане на жените, еднаквостта и т.н. и т.н.
14. Какво може да те 'спечели' категорично при първа среща с някого? А да те отблъсне? Доколко важни са ти първите впечатления?
Може да ме спечели дружелюбното държание, също и да видя, че с този човек мога да си приказвам повече от 5 минути без да замълчим и да не знаем какво повече да си кажем. Такова положение ужасно много ме дразни. Също ме отблъсква надменното и арогантно държание, също и грубото отношение.
15. Разкажи за работата си
Ей сега си взе белята. Ще има да четеееш...
Първо, взимам разпечатките на оригиналните списания (те са две, невинаги идват по еднои също време) , отивам си в нас и вече съм получила по мейла преводите. Сядам и започвам да редактирам. Всяка фразичка, всяко балонче, всяка бележка се номерира в текста и на разпечатката. В текста преводачките вече са го направили, за мен остава редакцията на грешки, словоред, сбъркани имена, сбъркани понятия (примерно, едната веднъж беше писала Изкуствена интелигентност, вместо интелект), после още 2-3 изчитания, за да съм сигурна, че няма никакви правописни, пунктоационни, смислови и какви ли още не грешки. При „Колите” идва изчитането на писмата от конкурса и измислянето на нов въпрос, при „Спайди” – писането на допълнителни рубрики (кръстословици, загадки, рубриката Спайди поща с картинки от читатели), за да запълня опразненото от чужбински реклами място, както и анонс за следващия брой. После всичко това отива в издателството и по някое време (различно за отделните списания) ме викат на първа корекция. То по друг начин се нарича, ревизиране на броя или нещо от сорта, аз му викам това. Разпечатката вече е на български и с моите текстове. Тук се очаква да се хванат всички изостанали правописни, пунктоационни и смислови грешки, както и дизайнерските – разменени реплики, пропуснати елементи, нецентриран текст, грешен шрифт, разменени страници и т.н. и т.н. Това се прави на два пъти, т.е. като нанеса грешките и след време (може същия ден, може след седмица, зависи как сме със сроковете) се прави пак. Третият път вече е финалната версия, която се разписва страница по страница от редактора и отива за печат. Би трябвало след 234248242 изчитания вече да няма грешки, но
нещо безгрешността още ми убягва. Казват ми да отделям повече време и повече внимание и аз се старая да го правя, като мине сесията дано си подобря работата, че ми писна от мене. 
Срам ме е вече. Вмомента имам дадени две корекции като по-сложната е за вторник, 9 сутринта. Имам чудовищен изпит в понеделник, който е устен и нз в колко ще свърша, да не говорим, че преподавателят винаги като го видя и си поприказвам с него после не съм в състояние да правя нищо известно време, докато дойда на себе си. Не знам как ще я направя навреме и без грешки.
16. Подреди в хронологичен ред първите неща, които правиш, когато се прибереш в стаята си/вкъщи, след като цял ден си била навън?
Мия се, преобличам се, правя си нещо за ядене и сядам на масата с някоя книга (обикновено някоя, която знам, че трябва да прочета по задължение и все не ми върви, и все е на по 2-3 странички, изчетени в кухнята) или списание. После отивам на компютъра.
17. Последното нещо, на което се усмихна днес?
Ей тази ти емотиконка:
^^(извинявам се за закъснелия отговор)
