Бръъъ...
Помня как един път на село, докато бяхме по гората метнах един камък надолу и след малко чух братовчедка ми да вика! Бил съм я уцелил! След няколко дни пък пак в гората брат ми си меткаше някакви камъни и с рикошет в едно борче, остър каманяк се заби в кратуната ми! Бог връща!
Помня как един път как с колелото строших фар на една кола пред болка, никой не разбра, че съм бил аз! Абе, доста често така се измъквах! Примерно пак една беля с кола. Спиших гумата, после целият квартал се събра да ни пита мен и един кой е направил това, като че ли е толкова важно, макиа му трън, но ние си траехме и и ни оставиха!
Помня как с брат ми се мушнахме под един диван и ме научи да показвам среден пръст!
Помня, че само един път съм спял в детската градина!
Помня първият път когато отидох на мач Пирин 0-3 ЦСКА, тогава баща ми ме взе от детската градина и всички ми завиждаха, че ще ходя на мач.
И най-важното, помня, че другите деца бяха по-тъпи от мен!
Сериозно, много тъпи бяха, не знаеха, че като някой от противниковия отбор изчисти в корнер се бие корнер! Или пък, че когато има тъч, топката влиза в игра с ръце, а не с крака.
Или пък, че мислеха Уругвай и Парагвай за едно и също нещо!
ПОмня, че първата ми картина е човек клекнал в тоалетна!
ПЪрвият ми спомен е как съм в кола и гледам навън полята!
Помня как оставах до късните часове само и само да гледам някой мач на Барселона със Стоичков!
Помня... ае стига засега с най-ранните спомени!
