Стихотворения на форумците

[gogigagagagigo]

Жмууудеее, всички людее
къртиш, дърво норвежко

[Jamesmagno]

Митак, много талантлива сесия си имал, браво!


Лека САЩ и сладки пътища.

- Тръгвам за чужбина, тръгвам!
- Лягай, Иво, стана късно.
(Някой в хълбока ме сръгва.)
- Стига, сомнамбули мръсни!
Оставете ме да пиша!
Искам малко да съм буден!
- Мислите ти веч са киша,
лягай, за да ги прокудиш.
- Стига! Мой си е животът!
Цяло лято ще будувам!
- Цяло лято ще работиш -
в рафта стоки ще редуваш.
- Знам добре какво ще правя,
знам, ще пиете без мене.
Знай, сърцето ми изгаря,
чуя ли да казват "време".
- К'во се жалваш? Я си лягай -
утре имаш да се стягаш.
- Да го .....! Ти се стягай!
Ти със време разполагаш...
- Стига вече си се карал,
мъдро утрото е, знаеш.
Пак си мишката набарал
и с клавиатура лаеш.
- Ах, ще лая и на живо!
И ще хапя, ако кажеш!
- Стига, усмири се, Иво!
К'во опитваш да покажеш?
- Нищо, спи ми се, ще лягам.
И съм тъжен - не е тайна,
кофти е, че заминавам,
нищо, че живеем в лайна...
Точка, падам. Ден денувай
тази нощ в потайни къщища...
- Спи във кош и грош сънувай.
Лека САЩ и сладки пътища.

[Norwegian Wood]

Приказка
Сомкнутые веки.
Выси. Облака.
Воды. Броды. Реки.
Годы и века. (Б.Пастернак)


Отвъд морето, на брега
сред призраци и сред тотеми
живяла царска дъщеря,
живяла приказна сирена.

Отсам морето, край брега,
сред храмове и сред градини
поели в утринна мъгла
седмина горди кралски сина.

Отвъд морето, край брега
погледнал кралят стар и морен
от мраморната тишина
на най-високия прозорец.

Отсам морето, край брега
видял как кораби потеглят,
видял опънати платна,
море и слънце, и надежди.

Във този ден, във този миг,
във който кралят се завтекъл
принцесата да извести,
че в брак със принц я е обрекъл

във този миг поела тя
през пясъци и през пустини,
през облаци и синева,
през ветрове и дни, години

Поела тя и щом дошъл
със свитата си принцът морен
заварил краля в тишина
тъй все на същия прозорец.

...

Отвъд морето, на брега,
сред плажове и сред пустини
живяла тя, живяла тя
и нищо друго не е имало.

[Norwegian Wood]

Врата жълта, мръсна
развален звънец,
кой ме чака вкъщи,
кой е там отпред?
Здравей, стара майко,
здравей, стар баща.
Здравей, стара къща.
Кой ви нае*а?
Здравей, грозно куче,
здравей, кален двор,
здравейте, съседки.
Във тоя затвор
кой те, майко, вкара,
кой те подреди
да блъскаш като луда
за смешни пари?
Къде, стари татко?
Пак ли цяла нощ
ще ходиш да се трепеш
за един скъсан грош?
Здравейте, прозорци,
здравейте, стени,
толкова сте мръсни
и грозни, и зли.
Здравей, тъпо село,
здравейте, петли.
Жабешките нощи
и овчите дни.
Спирка. Некролози.
Ред царевичак.
Селските говеда.
Селския глупак.
Всички си отиват.
Само аз съм тук,
затъвам до шия
в селския боклук
и мисля как утре
или друг ши*ан ден
ще реша, че ми пука
за майка и за мен,
ще си взема багажа,
ще се махна оттук,
а на другите ще плюя,
ще направя напук,
ще отида във Америка,
ще изям Холивуд,
в Испания ще бачкам,
ще работя като луд,
с руснаци ще пия
шведки ще е*а,
п*тки ще събирам,
пари ще ловя.
След всички години,
с тез бели коси
заслужаваш, татко,
добри старини.
Утре заминавам
за Англия, за САЩ,
няма да забравям
селото и вас,
пари ще ви пращам.
След всичките дни
искайте само
добри старини.
Сбогом, тъпо село,
турски кенеф,
страна на лайнари,
простаци и смет.
Сбогом, селски мутри,
сбогом, "Мерцедес",
каран от хъшлака
на маминия шеф.
Сбогом, лелки - крави,
сбогом, вестник "Шок",
сбогом, помия,
сбогом, порок...

Ала туй след малко.
Нека пък сега
да приседна малко
с морния баща,
да му кажа: "Тате,
здрасти, как сте днес,
държите ли фронта,
всичко ли е шест?
Аз дойдох си малко,
тук ако реша,
да направя бизнес
няма да сгреша.
Тук е евтиния,
тук сме у дома,
дай една ракия,
разреди с вода,
па да си полафим.
Малко мухабет
никак не е вреден.
Имаме късмет,
че сме живи-здрави,
всичко е наред,
никой не е болен,
гледаме напред...

Здравей, тъпо село!
Отново и пак
при тебе си идва
селският глупак.

[gogigagagagigo]

След теб и Данчо, ще удавя Крум и Панчо!
Как да пускам и аз моите мизерни пиянски опити след такива светила?

Шише

"Обичам те!" звучи изтъркано и сиво
а може да е толкова красиво...
Би трябвало да е изискано и стилно,
да е опияняващо и силно,

да е като мотив от песен,
ритъмът му да е лесен,
да съдържа пламък, жар
да има от опасния ти чар...

И нека да не е клише,
и нека да излезе от шише
захвърлено в бурното море
И стигнало до теб - "Обичам те!"

[Lord]

Алеле, Митак!

[Norwegian Wood]

Ода за Университета
по Хр. Радевски
Аз крача с книжните ти крачки
Аз чувствам как тече кръвта
на хиляди книжовни крачки
на хиляди studentes участта,
тупти във пулса ти неравен,
тупти в славянската ти плът,
аз падам, но се пак изправям,
поел рискования път
към Гълъбарника мистичен,
на тоалетните ти твойта смрад,
ме води към заветното "отличен".
Ах твойте асансьори - ад..

Прашасалите коридори
издават просвещенски звук
и всички тъпи кикимори,
които "Фемина" си пафкат тук,
ме карат да не забелязвам.
Аз имам тъй свещена цел!
Не ме засягат нито лелки,
ни портиерният козел...

Минавам и през нашта Mensa,
студентският стомах ме пак зове,
навярно циганка във мензис
умирала е тук... или пък две?
Две циганки умирали са тука?
Щом казал Бог е - ще се мре.
Ще взема да опитам тая супа.
Ще видим ще ми действа ли добре.

Води ме, Университет, води ме,
под своите книжовни знамена!
Води под Климентово име,
под тоновете свои писмена,
които младите студенти
поемат като тежък кръст.
Осланям се на mos docentis.
Ще бъда аз крещяща мъст,
със знанието ще сразя злодея,
но диплома ми трябва за това -
да мога като Смирненски да пея,
да мога като Ботев да умра...

[Norwegian Wood]

Ода за Студентски град
Студентски, Студентски, научно море,
на дух неспокоен непреходен храм,
Студентски, ти в моето жадно сърце
навсегда ще светиш със нАучен плам.

Студентски, по твоите равни алеи
замислено крачат на малки ята
на святата нАука бъдните феи,
на вечната младост светите чада.

Студенти, по твоите широки поля
читалища никнат кат гъби след дъжд,
книжарници ведро разтварят врата
за момъка български, млад, вездесъщ.

Той рафтове гледа и клати глава,
какво да си вземе днес? Юнг? Пиаже?
И цъка, и цъка, но маха с ръка,
купува си всичко и беж да чете!

"Миленката" цяла нощ свети в потрес,
там правеха чудни открития пак.
Че там всяка нощ се провежда конгрес,
не знаеш ли, значи си кръгъл глупак.

"Ориента" осъмва във ранни зори
със нечий професорски демонски вик,
припламват във утрото жарки искри -
дискусии водят се в тоз светъл миг.

Научни сътруднички цяла нощ пот
проливат от своите кръшни тела
Не е лесен този научен живот -
трънлива пътека за умна глава!

Студентски - завинаги в мойта душа!
И тъй ще те помня до сетния час
на светлото знание в нашта страна -
светиня книжовна за всеки от нас!

[kristina_fan]

[Kristo]

Избиват ни във влакове,
избиват ни с автобуси,
но истина е, че ние се
избиваме сами помежду си...
Научиха ни на религия,
научиха ни на свобода,
но само за няколко мига,
цялата ми идея умря...

Господи,
искам да съм журналист -
с няколко думи прости,
да променям животи,
най-мощно оръжие - белия лист,
и ако никой не задава въпроси,
с гордост да кажа "Аз победих"
Не ми трябва внимание,
нито да виждам на живота красотата,
всяка мъка, всяко терзание,
да превръщам в пир за душата.
И ако още някой жив остане,
нека в моето предаване, има
достатъчно фалшиви тревоги,
една любима атомна зима
и всичко най-лошо до дойде...

Избиват ни във влакове,
избиват ни с автобуси,
но истина е, че ние се
избиваме сами помежду си...
Научиха ни на религия,
научиха ни на свобода,
но само за няколко мига,
цялата ми идея умря...

Господи,
искам да съм демагог,
да владея със слово тълпите,
понякога в думите плодовите,
се крие моя вътрешен Бог!
Това, за което те са сърдити
на мен, е че съм жесток,
но нима може лъжите красиви,
да ни вкарат в опасен порок?
И да правя, каквото си искам,
твърде много ли трябва да казвам,
всичко, което днеска измисля,
утре съдбата да го доказва?

Избиват ни във влакове,
избиват ни с автобуси,
но истина е, че ние се
избиваме сами помежду си...
Научиха ни на религия,
научиха ни на свобода,
но само за няколко мига,
цялата ми идея умря...

Господи,
искам да съм дори и теб,
докато те ползват като оправдание,
аз да продължавам напред,
всяко мое ново занимание, нов късмет
да е някъде там на небето,
и който иска да вярва -
за мен,
това, което хората казват,
винаги ще звучи фалшиво.
Защото моята сила е в думите.
Философско? Дори красиво?
Не, по-скоро тъжната глупост на хората...

[Norwegian Wood]

Едно и също всяка нощ -
безчет безумно дълги стихове.
Тетрадката е със огромна площ,
а дълга е нощта, и тихо е.
Аз в стаята ще бъда сам,
ще чакам нещо да се случи,
ще чакам цяла нощ и знам,
когато ме завари случаят
на сутринта с отпусната глава
върху бюрото, подредени
ще има някакви слова -
слова от стиховете,
писани за мене.

[O|OeHukc]

Бреей, браво колеги!!!

[breakable_`]

Norwegian Wood, много ми харесва това последното, малко ми напомня на едно любимо мое стихотворение на Дамянов, като идея и настроение..
тази вечер нямам сили да прочета назад(много сте писали бе.. много творци, много нещо ) ноооо.. в близко бъдеще с мерак ще видя и назад, за да се изкажа по-подготвена

[Norwegian Wood]

Изпит по норвежки

Изпит тежък и ужасен,
ти като дамоклев меч
си надвиснал зъл и страшен
и надежда няма веч.

Мързела си не обичам
и режим ще въведа,
в десет форума ще спра да пиша,
в още двайсет - да чета.

Фейсбука не ще отварям,
пощата - на ден, на два,
речника не ще затварям
и по цял ден ще чета.

Всички правописни норми
ще науча ей сега,
всичките дублетни форми
ще набутам в таз глава.

Още седмица остава
и ако не спя,
ако взема да се хвана
и си седна на г*за,

ако стихове не пиша
и романи не чета,
ако вечер не препивам,
на обяд не спя до два,

и не ходя на латински,
не излизам на кафе,
може и да хвана
пет и педесе...

Но надеждата незрима
струва ми се вече днес -
утре избори ще има,
днеска съм на Толкин фест.

А пък имам и есе да пиша,
имам "Глад" да прочета,
имам със едно момиче
среща в петък сутринта.

(Всъщност ей това момиче
го измислих ей сега,
за да мога да римувам
нещо с "петък сутринта".

Ама може да я срещна
до четвъртък вечерта
и така все пак да имам
среща в петък сутринта.

Първо ще се помотаем
мъничко напред-назад
и ще влезнеме накрая
в ресторантче на обяд.

Те ще е така красива,
с руса пусната коса,
тя ще е така щастлива,
че е с мен от заранта,

и че после, то се знае,
сме на кино и на бар,
а пък ендшпила ще разиграем
вкъщи и под катинар.

* * *

Митьо, Митьо, ти, кратуно,
тъпа дървена глава,
сядай да си учиш думи,
сядай, няма да сгреша,

ако ей сега ти кажа,
че един дамоклев меч
е надвиснал зъл и страшен
и надежда няма веч. [

Ода за латинския като свободноизбираема дисциплина

Gaudeamus, ала-бала -
кой ме би по таз глава,
вече трябва като хала
да насмогвам да чета,

да чета и научавам
всички форми, времена,
нищичко да не забравям;
за какво ми е това?

Бали го. Не знамус.
Важното е да съм млад,
gaudeamus, gaudeamus.
после следва косопад.

[Norwegian Wood]

В най-хубавото ми стихотворение,
което няма да напиша никога,
което няма да четете никога,
и няма никой да забрави никога,
в най-хубавото ми творение,
където вятърът ще носи призраци
и кал и прах по празни улици,
ще има само тишина.
В най-хубавото ми творение,
което други ще напишат някъде,
седя си сам, говоря си със вятъра,
прикрит зад сива тухлена стена.
В най-хубавото ми творение
отивам да попитам вятъра
дали стена е, или не стената,
дали през нея влиза светлина.