Радослав Парушев
Издателство Ciela
"Я, нова книга на Радослав Парушев" - първата ми реакция, когато видях каталога на издателство Ciela за месец май (едно от малкото издателства, които освен годишен, пускат и месечни каталози). От доста време се каня да започна предишните му две книги, но така и не стигнах до тях. Винаги подхождам с огромно недоверие към българските автори, докато чета книгата съм възхитена, а накрая обикновено така оплескват финала, че оставам с много смесени чувства. С Project DOSTOEVSKI нещата не се получиха съвсем така.
От корицата: Началото на 21 век, малко преди да удари Кризата: в антиутопичната Санта София, бизнес столицата на Източна Европа, хората масово полудяват по новооткрития ръкопис, съдържащ изчезналия Втори том на „Братя Карамазови”. Отскоро безработният банков служител Алексей К. чувства, че нещо съвсем не е както трябва, че някой си прави доста неприятна шега с Историята. И е решен да разнищи случая. Края на 19 век, Санкт Петербург: писателят Достоевски няма представа, че изобщо някога е писал Втори том на „Братя Карамазови”, но пък ни най-малко не се притеснява, когато го навестяват поклонници от Паралелни измерения, стига да има горещ чай, или нещо друго, с което да ги почерпи. Същевременно, агентът на зловещата царска „Охранка” Достоевски доволно потрива ръце в своите мрачни подземия. Посред огнените пустини на планетата Набу една цивилизация от високоинтелигнетни газове се готви да щурмува Космоса с благородна цел. Кое обединява горните плоскости в една забързан, задъхан Сюжет? Поразителното въобръжение на Радослав Парушев, как кое. С привидно лековат, лесносмилаем стил авторът на „Никоганебъдинещастен”, „Преследване” и „Project Gigamono” поднася своята най-сериозната и зряла творба – един роман за, малко или повече, Смисъла, както в Системата, така и извън нея.
Личните ми впечатления: Текстът е страшно четивен - ей така, на един дъх. Започваш книгата и не усещаш кога е свършила. Да направим уточнението, че не съм чела нищо от Достоевски (срам за мен, знам), но книгата пак ми хареса, гаврата с класическия описателен стил - също. Предполагам, че ако бях чела Достоевски, щеше да ми допадне още повече, но ще почетем, ще видим. Главният герой, Алексей, страшно много напомня в началото на романа на героя на Едуард Нортън от "Боен клуб" - същото наслаждение от притежаването, съчетано със същата вътрешна самоомраза и презрение. Система, какво да я правиш. Влиза ти под кожата. Хареса ми историята с Роберто Малкия - лошия добър мафиот. Много добре се е получила. Честно казано, антиутопичният момент изобщо не е толкова силен, колкото го изкарва анотацията, но виж, някои гаври с клишетата на научната фантастика ми допаднаха страхотно. Книгата е такава - ту те кара да се хилиш безумно, ту ти става гадно, като си познаеш живота и стремежите - жалки, елемнтарни, човешки. Изобщо, голяма част от текста е гавра - със т.нар. "лайфстайл" (нарочно го пиша на кирилица), с безумните реклами, с манията за кредитиране, с манията за живеене, ама с пълни шепи, копеле. Никога никой да не ни надживее.
Литературното представяне на книгата беше страхотно, макар и малко прекалено дълго. Но пък наистина се получи забавно, раздвижено и интересно. Никакви забележки към организацията, която понякога доста куца на такива мероприятия.
. 
Този невзрачен тип е съвършен (и завършен) магьосник.
