П. К. написа:можеше да е 1872-а, да лежиш в тревата под някое дърво на остров Корфу и да не мислиш за всички неща, за които мислиш в момента, а да ядеш маслини и хляб и босите ти ходила, покрити в мека пръст, да си играят с очертанията на прозрачните вълни в морето.
можеше да е 1916-а и да свириш на туба в окопите при Сома, покрит с кал и мръсотия, с подгизнали крака, обути в неудобни ботуши, но поддържащ блестящо парче мед. натискайки сигурно клапите, въпреки несигурната ситуация, в която си се озовал.
може да е 2009-а, навън да вали сняг, а ти да подскачаш по тротоарите, опитвайки се да опазиш белите си фред перита от кишата.
чудесни платнени обувки с подсилена предна част, контрастиращи елементи и бродиран лавров венец.
пази тези обувки като краката си. дори повече. това са ръцете на стотици деца и техните майки. това са хиляди избодени, премазани, наранени пръсти. това са купища панички с каша и хляб на масата един път в седмицата.
някога децата на обущаря са имали предимството да ходят боси. сега обущарят няма деца, защото никоя жена не харесва такива социални отломки. освен ако не става въпрос за обущарите на Salvatore Ferragamo.
handmade footwear.
извървяхме пътя от мария магдалена, която помазва божиите крака, до мунтазер ал заиди, чиито обувки не са ръчна изработка, но вече имат културна стойност.
но не прибързвай с изводите. децата все още се радват да скачат в локвите. най-добрият лек срещу настинката е да държиш ходилата си в леген с морска сол и много гореща вода. стъпалата ти са ерогенна зона, особено като се стъмни. и винаги ще намериш някой фетишист, който ще харесва краката ти много повече от красивата ти душа.
не прибързвай с изводите. времената са други. но ние сме си същите.
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО много ме впечатли
