Аааама как изобщо не ми дреме, че пускам пореден пост. Какво да ви направя, като вие не пишете, а има новини.
'Начи. Знаете, че съм особено ужасна критикарка, когато стане дума за режисура (и, най-често, щом иде реч за "модерна" постановка). Изгледала съм двуцифрено число постановки на Националната опера и не съм успявала да кажа за нито една, че, видите ли, наистина я харесвам. Не като изпълнение (щото още помня онзи чудоооовищен "Бал с маски" миналия април, където просто си махнах главата от кеф), а като режисура.
"Хофманови разкази" не ми е сред любимите опери поради една супер проста причина. Изкарва лошото у мен и ме кара да мисля, че според много хора вероятно имам определени поведенчески проблеми. Сигурно е така, щом продължавам да харесвам героите, за които са писани басови и, особено, баритонови партии. Или, честно казано, мисля си, че точно това показва, че съм в ред.
Както и да е. Мисълта ми е, че ако не бе тази причина, "Хофманови разкази" щеше да е много напред в личната ми класация и тази вечер отново се видя защо това е така. Постановката бе умопомрачително добра - това е опера, която може да бъде особено куклена, но може да бъде и опера на ужасите. Е, в постановката на Карталов има и от двете, без, уви, да се стига до крайност в някоя от посоките. Дето се вика, още може, но и така е повече от добре.
Специално внимание заслужава втората половина от първо действие (или, както си го нарекох, "сцената с кондомените хора" - не без причина, повярвайте ми!), където Оливия и Хофман бяха просто феноменални (кхм.. да не говорим, че хореографията е такава, че всеки мъж на мястото на Костадин Андреев би се... смутил сериозно), а арията на Оливия (в изпълнение на Диана Василева) се получи чудесно (накрая ще ви дам линк, за да чуете колко трудна е, всъщност).
Косьо. Аз него го обичам безкрайно много и ми беше мъка, че през миналия сезон имаше твърде много проблеми. Не знам дали просто имаше добра вечер (утре ще проверя
- редакция: утре е Калуди, което определено ще предложи шоу за гледане), или имаме налице тенденция, но голяма част от проблемите са отстранени (трябва да се има предвид, че той на практика изнася операта на гърба си). Актьорски също беше удивителен, малко са "звездите", които ще се навият да правят подобни неща на сцената - шапка му свалям за което. Накрая пак имаше въздушни целувки, но този път не бяха съпроводени от скъсана рокля като в Бургас през август.
"Лошият"... т.е. "лошите". Абе, какво да ви разправям. И Офенбах ги е обичал, прекрасна музика им е написал. И колко бяха добри в играта си, лелеееее...
Еманация на злото, да са живи и здрави.
Е, изпуснах Юлиан Константинов, за което ще ме е яд много, много дълго, защото ролята му отива безобразно много, ама няма пълно щастие.
И, последно - финалът на второ действие - най-страховития възможен такъв. Точно като от филм на ужасите и, същевременно, ужасно куклено. С една дума - като филм на ужасите с кукли. Брутално беше, щях да падна от балкона, Диво, диво!
Айде поздрав с двете най-популярни неща от тази опера (утре от 16.00 е последният спектакъл, билети има, препоръчвам го горещо, макар че операта е дълга):
За тази ария говоря - ама няма да ви кажа какво прави девойката с тенора в това време, то трябва да види 
Миличкият Косьо... А най-страхотно беше, че нямаше нищо пошло, изобщо - страхотно намерено.
И любимото ми изпълнение на баркаролата, което до днес неизменно свързвах с "Животът е прекрасен", но от тази вечер съм в сериозно раздвоение. Сцената беше брутална!
Едит 1: Продължавам да агитирам за "Риголето" на 28 юни (датата е променена, първоначално беше 21-ви). Гостуване на Владо Стоянов не е за изпускане.
Едит 2: Следваща премиера - "Саломе". Много, много
болна опера.
)
), че когато днес видях новия пост, помислих, че заглавието е Опра и се възмутих... 
