По принцип темата не е сред най-популярните в България. У нас, доколкото съм запознат, имаме стабилна позиция по въпроса, която не показва тенденции за промяна.
В европейски и световен мащаб основният противник на аборта е католическата църква. Тя се позовава на теорията си за брака, според която единствената цел на съвокупляването (правилно ли го написах? бахти думата) е създаването на здраво потомство. По същия начин целта на семейството е отглеждането и възпитаването на това здраво потомство. Естествено, от тук следва фактът, че в държавите, където все още църквата има силно влияние поради едни или други причини, темата за аборта е много наболяла. Например - в португалия абортът е законен от 2008 година, в ирландия все още е забранен и правото на живот на зародиша е скрепено с норми на тяхната конституция.
У нас, колегите юристи могат да ви кажат, че единственият вариант да считаш зародиша за субект на правото е правната фикция в наследственото право, която се прави единствено с цел да се защитят правата на бъдещия новороден спрямо тези на другите наследници, и тя се ограничава единствено до този смисъл. Тоест - не дава абсолютно никакви други права на зародиша. Смятам за безспорен фактът, че в България не приемаме зародиша за човешко същество до момента, в който той не излезе жив от утробата на майка си. Поне от правна гледна точка. Като цяло това е правното становище на много страни от европейския съюз.
Интересен случай, възникнал във Франция от близкото минало - бременна жена трябва да отиде на рутинен лекарски преглед. По стечение на обстоятелствата същия ден в същата болница при същия лекар трябва да отиде на преглед друга жена, която има същите имена, и която трябва да бъде оперирана от възпален апендисит. Става секретарска грешка и картоните на двете жени са разменени. Лекарят не се усеща и оперира от апендисит бременната жена. Тя защо се съгласява не знам, но не ни и интересува особено. Вследствие на това бременната жена загубва плода си и прави принудителен аборт. Лекарят е осъден за лекарска грешка и за нанасяне на телесни повреди и страдания на жената според френското законодателство. Но жената, която се явява като частен обвинител по наказателното дело, обжалва и настоява въпросният лекар да бъде съден за убийството на детето й. Детето й обаче не е било родено и е нямало как реално да бъде убито. Или пък е имало?[леви моуд оф]
Защо пускам темата, освен за да ви покажа какъв прилежен ученик съм
- защото ми е интерено какво ще кажат защитничките и противничките на аборта по тоя форум (такива имаме много. Справка - http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtop ... 1%80%D1%82) и ми е интересно какво ще кажат колегите юристи (кристо, иве, лорде и всички останали - считайте се специално поканени да се изредите на темата). И въобще всеки един човек с гражданска позиция по въпроса, още повече, че бидейки граждани на една държава, която в този аспект е модерна и развита не би трябвало да имаме силно пристрастни и предубедени позиции по въпроса. Въпросът е - абротът убийство ли е? Ако да - трябва ли да бъде разрешен? Ако бъде разрешен и е убийство, трябва ли да бъде разрешена евтаназията? Ако бъде разрешен и е убийство кое дава право на друг индивид да избира вместо зародиша? Ако не - принудетлният аборт, причинен вследствие на насилие върху бременната жена или поради лекарска грешка убийство ли е или просто нанасяне на съответната телесна повреда (мисля, че в случая според бг законодателството се води тежка, ама по-добре да каже някой дето в момента учи или е учил наказателно право)
питам ви от чисто морална и логическа гледна точка.
... Останах без думи направо. Сигурна съм обаче, че има още много такива случаи, за които не сме наясно... Нямаше ли някакъв закон, че ако е след 4 месец, жената не може да направи аборт?
Да не говорим, че за мен, аборт без последствия, не би могло да има, най-малкото са психически. 
. Всеки да се пази както намери за добре. Мен от презервативи ме боли, а от противозачатъчни ми е лошо. Какво ще ме посъветвате? Да се гръмна или да не правя секс?