А че Малин беше >all - беше, да. Аз днес тъкмо разправях, че си падаш по Захари, и се сетих, че всъщност беше Будинов.
Факт е обаче, че ЗБ се справи отлично и с ролята на неразбрания гений, и с тази на 10-годишното дете, което не трябва да яде въпросната филия със салам, защото Уокър "страда". И това продължава в следващите 20 години. Това беше повече от велик монолог - дето се опитвал да поддържа известно ниво на нещастие, колкото да не го мислят за луд. 
Много приятно ме изненада и с монолога на Пип от началото, когато разказваше, че баща му бил малко мълчалив, а майка му - малко лудичка. Имаше много чаровна усмивка в гласа му, той това го може. А историята наистина не беше нищо особено на пръв поглед и това най-много ми хареса. Но я си кажи честно, не ти ли отне малко време да я подредиш след финала? И кой бе мълчаливият, и коя бе лудичката? И защо Пип разказваше за тях, при условие, че стана ясно, че става дума за Нед и Лина? Щото на мен ми остана една питанка - ако Тео е бащата на Пип, то нещата нататък не се връзваха, защото във втората част съвсем не го видяхме като мълчаливец...
Малин обаче изтрепа язовира.
Беше повече от страхотен. Добавка - и стоп-кадъра преди поклоните много ми хареса - с тримата вляво на сцената. Чудно, чудно. Да му се ненадява на Влади Люцканов, пу пу пу...
Още един недостатък - безумията с промените в декора. В никоя пиеса сценичните нямат място на сцената по време на действието - още повече, когато става дума за камерен спектакъл. Това май ми е основната забележка, останалото им се е получило отлично.
И тази сцена...страхотна е! Всеки път като ида там толкова много и се кефя 
