Стихотворения на форумците

[Jamesmagno]

Стига сме акали верно. Някой да пусне стих.

[Kristo]

Параноя

Да, ти обичаш страховете си,
къде би си купила едно кило от тях?
А аз мога да продавам емоциите,
за жалост - ми остана само евтин смях.

Не можеш да се доверяваш лесно,
казваш - реакция защитна срещу всеки.
Но защо това пробужда интереса,
за откриване на човешкото в човека?

Разбирам, срещу всички си готова,
да поведеш война, и да се бориш,
нима трябва толкова да си сурова,
и назад във времето ми да се ровиш?

Лекари питах, било им вече ясно -
проблема не е в хората, а в тебе само.
Понякога за душите ни е опасно,
ако останат сами, без приятелско рамо.

Аз само предлагам да съм героя,
но не този, който би спорил срещу тях.
Предлагам срещу тази параноя,
малко останали дози от моя евтин смях.

[JudyRamone]

тва с писането на нов ред на всяка втора дума, което се прави с цел да се придаде изкуствена дълбочина и оригиналност на стихотворението, не помага нито на Джуди за посланието и, нито на Джеймс да я гаври ...

Кристо, некак си не беше уместно да се правиш на остроумен точно в тоя момент.

[Kristo]

тва с писането на нов ред на всяка втора дума, което се прави с цел да се придаде изкуствена дълбочина и оригиналност на стихотворението, не помага нито на Джуди за посланието и, нито на Джеймс да я гаври ...

Кристо, некак си не беше уместно да се правиш на остроумен точно в тоя момент.

Какво му е на момента?

[svetleto89]

No MaGic

Разбягаха се всички еднорози,
а русалките в локви са удавени.
Даряваме си тръни вместо рози,
а мечтите нежни са забравени.

Къде ли сбъркахме? Не знаем.
Пораснахме,изпълнени с надежда.
Не спирахме бъдещето да чертаем,
ала уви. Надеждата подвежда!

Държим се прилично. Зрели сме вече...
Та куклите отдавна в мазето лежат...
Работим, къпем се и лягаме вечер.
Не вървим вече по стария път.

Живеехме в чудния свят на мечтите.
И бяхме вълшебници, красиви и волни.
Не радост,тревога има сега във очите.
А душите ни...безкрайно са болни.

***
Русалките във локви са удавени.
Еднорозите разбягаха се всички...
Мечтите ни детски са забравени.
И гаснем си прозаично.Самички.
5.04.2009

[Scorpion]

Светле, стихотворението ти е прекрасно, само на някои места липсва ритъм. Предлагам ти една редактирана версия:

No MaGic

Разбягаха се всички еднорози,
русалките във локви са удавени.
Даряваме си тръни вместо рози,
мечтите нежни вече са забравени.

Къде ли сбъркахме? Сами не знаем.
Пораснахме,изпълнени с надежда.
Не спирахме ний бъдещето да чертаем,
ала уви. Надеждата подвежда!

Прилично се държим. Узряхме вече...
Отдавна куклите захвърлени тъжат...
Работим, къпем се, лягаме вечер.
Не стъпваме вече по стария път.

Живеехме в чудния свят на мечтите.
Вълшебници бяхме, красиви и волни.
Не радост - тревога сега във очите.
Душите ни вече безкрайно са болни.

***
Русалките във локви са удавени.
Еднорозите разбягаха се всички...
Мечтите детски вече са забравени.
И гаснем прозаично.Все самички.
5.04.2009

Copyright svetleto89

[Kristo]

Това е добра идея, Скорп - ремикси на оригинала на Светлето...
Моята версия:

No MaGic

Разбягаха се моите еднорози,
а русалките в локви удавени.
Даряваме си тръни вместо рози,
а мечтите ни ся изоставени.

Къде ли сбъркахме? Сами не знаем.
Обичахме се, изпълнени с надежда.
Не спирахме бъдещето да чертаем,
но уви - всичко друго е, изглежда.

Държим се прилично. Зрели сме вече.
Та куклите отдавна в мазето лежат...
Дишаме, живеем и оставаме далечни.
Молим ли се, тези дни да спрат?

Живеехме в чудния свят на мечтите.
И бяхме вълшебници, красиви и волни.
Сега тревога има явно във очите ни.
А душите, дупки от болка - огромни.

***

Русалките във локви са вовеки.
Еднорозите разбягаха се изоставени.
Мечтите детски, не са за всеки.
И гаснем си безразлично - забравени.

[Norwegian Wood]

Понякога ще имам нужда от почивка.
Тогава ще поемам напосоки,
от стаp хамбар ще си открадна лодка,
в морето ще стоя до зазоряване,
ще гледам към звездите, ще си мисля,
че знам старинни приказки за принцове,
принцеси, замъци и рози,
ще дишам, спя, ще си почивам
и няма да ме има много дълго.
А после пак ще се прибирам,
по дълги улици ще обикалям дрипав,
със глупавите минувачи ще се целя
със кални храчки, злоба и усмивки.
Добре дошъл, омръзна ли ти вече
от малкото ни състезание,
в което, щеш не щеш, ще тичаш.
Един съвет - избий си всички мисли
и всички смешни и ненужни чувства,
спусни капаците, разфокусирай погледа,
на "шест" настрой си тъпомера,
тръгвай..
* * *
Още една тухла в стената

[JudyRamone]

Е това е! Евала! Почнеш ли да го четеш няма спиране ! Уникално е, Норвегиън ууд !

[Jamesmagno]

Митак, това друг път пускал ли си го?

[gogigagagagigo]

Светле, It RULEZ!!! Не ги слушай.
Не ти трябват законови норми, когато има чувство.
При теб го има и се усеща най-силно

[Scorpion]

Светле, It RULEZ!!! Не ги слушай.
Не ти трябват законови норми, когаот има чувство.
При теб го има и се усеща най-силно

Аз да съм казал, че не рулира?! Просто на някои места в редакцията, която предложих, поразместих словореда и прибавих някои думи, с които не променям смисъла. Чувството, което Светлето е изразила, заслужава и съответната форма - това ми беше замисълът. Но както винаги в този форум е налице презумпцията, че щом някой коментира нечий пост, то се заяжда. Уважаеми Гоги, в случая не е така.

[Kristo]

Усещате ли, как тази тема стана най-активната тема у раздела...
... малка сълзичка напира в мене, че мечтата ми се сбъдна... благодаря ви... целувам ви... (е, без митака, гоги, джейм, гошо, мечо и другите мъже...)

[gogigagagagigo]

Скорпионе,
Просто като човек който не може да различи правилата със слепите си очи, не спазвам никакви форми, поне не и съзнателно...
Както и да е, нямах в предвид че се заяждаш или караш, а че за мен е по яко оригинала точно защото е естествен, пък и по близък до нас.
Според мен поезията не се подчинява на правила и че ритъмът идва с чувството с което се чете. Ако чувството го има то и стихотворенитието звучи ритмично и цяло и то без да е спазило нормите.

Надявам се, че съм се обосновал.

[svetleto89]

Йес, благодаря много,момчета, вашите поправки се отразяват много добре на написането от мен, много ми харесва как сте го направили. Наистина не бях издокарала ритъма, но това е защото не редактирах. Написах това, което ми беше като емоция, а после направо го съхраних. Това ми е недостатък-прибързвам.