Каквото и да е, пази се и внимавай да не те хванат. Тааа...
- режа - портокал на две, сокът се разтича и за пореден път се вбесявам от невъзможността на филмовата романтика (ваната все е къса или тясна и не става за двама, водата изстива за нула време, свещите угасват, влиза пяна в очите, няма къде да оставиш чашата с вино - а по някое време установяваш, че и в нея също е влязла пяна)... та и с портокалът е така - мам.ка му и WC Teleshop и идеални картинки на идеални неща.
- остро - Не е задължително да е точно това, но острието е такова, определено С все звука, който се чува, когато пронизва плътта (не е "храс", ама мисля, че и двамата не искаме да го чуваме). Асоциацията ми с "остро" е точно този момент, в който острието влиза в плътта - движението навътре след първоначалното нарушаване на целостта на кожата. Брррр... не знам дали ме разбра, ама аз си го представям.
- одраскано -
(нали можеше да са всякакви асоциации - е, "scratch")- порязан - хм... first cut is the deepest. Съвсем първосигнално. Ако трябва да е картинка, ще бъде стандартно порязване, по диагонал на ръката (ама отгоре, а не опит за рязане на вени),между китката и лакътя, 4-5 см по дължина, не дълбоко до кост, но с достатъчно кръв (венозна на цвят
)- убождане - ъъъъф... тук ще разказвам. Гумена връзка, стегната над лакътя; мед. сестра, която изпада в паника, черен стол с гадна кожена тапицерия, от прозореца се вижда вишна, боли, та не се трае, защото точно в тоя момент поредната ми вена заминава, ама аз стискам зъби, щото съм пич. Друга мед. сестра ме прегръща и ме разпитва за концерта на Тото Кутуньо и за "гадженцата в София", а аз силно желая да я изритам, само дето ме боли и не мога да мръдна. Две подобни приключения имам. След първото (откъдето е абсолютно култовият лаф "Чаа'й, че иглата заяде!") асоциирам "убождане" и с много чифтове крака, сред които съм се озовала по незнаен начин.
Стана ми жал за сестрата тогава - все пак, да направиш такъв гаф, след който дъщерята на шефа да припадне... Познай дали ми е вземала кръв отново след тоя случай. 
- език - и тук ще те разочаровам, уви
- пиърсинг - пфффф, тъпа работа... Веднага се сещам за оня тип, дето постоянно виси като жива реклама пред тату-студиото на Попа. Като го видя, та ме хваща страх. Не бих си го причинила (впрочем, дори ушите ми не са пробити - няма и да бъдат). Нали не държиш на картинка? Ениуей. Пренебрегвайки асоциацията, породена от ежедневния ми опит, се сещам за жигосване (с желязо, цифрички - изобщо, как си требе
)- дупка - Заешката дупка, разбира се. Но пак не е картинката, която търся - отгоре изглежда като дънер, който обаче е кух. И се вижда, че дъното не се вижда, хаха. И е тъмно, но не страшно - и все пак е ясно, че се иска смелост да скочиш. Така де, Заешката дупка на Алиса.
- устни - кофти ден от седмицата уцели - в събота и неделя все си мисля, че имат неправилно множествено число (това като Дулсинея в "Голямото кихотене", дето обясняваше, че във вторник сутрин мисли само за пари
) - та, в тоя ред на мисли, първата асоциация е http://www.youtube.com/watch?v=h2bWomyBSSI- възпаление - ъъъъъъ, метна ме у едни спомени, от които боли буквално. Какво да ти кажа - първа асоциация - скалпел. Тъкмо три такива. Представяй си го както щеш, аз мога само да ти кажа, че аааама много болеше тогава.
Хич не ми се и търсят картинки. - болка - повтаряш се, а аз не искам да повтарям картинката с пластирите с пейн килъри, признавам.
За обърнатата елха - нарушена хармония, граничеща с почти фатален хаос. Опорочаване/отричане на всичко познато, аномия, такива неща - разколебаване на ценности, при всички случаи. Имаше и такъв филм - помня, че заглавието ме впечатли, но така и не го изгледах.