В шиб.ания (ах, тая цензура!) пловдивски "Старопрамен" слагат спирт, ***** им! Поредната бира (след "Загорка"), която зачерквам от списъка с годни за консумация (у нас) поради тази причина. Главата ми упорито опитва да се раздели на две половини - а нито съм пила много, нито бързо, нито на гладно. Нито после ми е било замаяно, или каквото и да е - просто директно ме зацепи глава и това продължава в последните 3 часа, но болката е толкова силна, че чак ми се гади.
Вече никаква бира, произведена в България. Писна ми.
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..." В края на ноември
ТВЪРДЕ жестоко.
Впрочем, аз това съм го разправяла - кофти антиреклама на "Загорка" (особено предвид факта, че съм от СтЗ), но няма начин - баща ми е лекувал човек, който се занимава с финансите на пивоварната и той е обяснил на татко, че на негово място не би пил "Загорка", като знае колко пари се дават за спирт (татко се е оплакал, че са я развалили - че получава киселини и главоболие от тая бира. И етоооо...)
Аз не го вярвах това, докато не ме засвятка главата и мене. Но ме е яд за "Старопрамен"-а - в Чехия си закусвахме с биричка и дори не ни хващаше. А тук - от по-малко от кенче се видях в приключение. Едва преди минути ме поотпусна.
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..." В края на ноември
Цял ден съм в едно ужасно сговнено настроение, без желание за нищо, всичко и всички ме дразнят (с едно малко изключение)...
Сутринта имах прекалено близка среща с една крастава жаба в страшно неподходящо време.
Спря тока в още по неподходящо време.
Не успях да си спазя графика.
Следобед пак имах среща, но този път с ОГРОМЕН плъх насред шосето зад Кауфленд в Дружба.
Пак дадох 5 кинта за ксерокс.
И на всичкото отгоре сега ме боли корема от преяждане
Кухнята на Мушмул има 5 различни "комплекта" лампи, които се включват през ПЕТ различни ключа, като само 3 от тях са на стените, а другите два са запокитени в шкафове!
И тя сигурно ще ме убие, задето споделям такава информация, но това просто ме уби.
Целта на Истинската котка е да си живее живота мирно и тихо, с възможно най-малка намеса от страна на човешките същества.
Всъщност почти като при истинските хора.
В края на краищата това е векът на книжната кърпичка. Изсекваш носа си в един човек, смачкваш го, пускаш водата, посягаш към друг, изсекваш се, смачкваш, пускаш водата. Всеки иска да смачка другия.
В края на краищата това е векът на книжната кърпичка. Изсекваш носа си в един човек, смачкваш го, пускаш водата, посягаш към друг, изсекваш се, смачкваш, пускаш водата. Всеки иска да смачка другия.
В шибаното летище са ми съсипали лаптопа. Направих грешката да го оставя в нормалния багаж, макар и завит с всякакви дрехи и такива работи отвсякъде, ама на. Екранът му отишъл. Мислех си, че няма да е нищо страшно и са се прекъснали някви жички. Еби му майката. Сега не щат и да го оправят... АААААААААААААААААААА!
Тъпия полицай. При нас в сектор Г стана бой и се чу само едно "Бегай!Бегай!" и всички се разпръснаха. Това става на два реда пред мене. Отиваме и сме над изхода, от едната страна - задръстено, от другата - една кука завардила. Едно момче пред мене го пита дали може да минеме, 'щото ония се бият, ние искаме да се махнеме, оня вика - "Отивай там да се буташ!...", момчето пак го попита, а оня :"Бе ти български разбираш ли?!" и го гледам как почна да му трепери долната устна и си рекох :"Тоя сега ше извади палката и ше почне да раздава тупаници", егати нещастниците. После що хората толкова им се дразнят. Ама и ония пък дето се сбиха прецакаха цялата атмосфера на мача... По едно време станаха кълба хора и се чудиш кой за кво се бие. Оказа се, че уж само двама се сбили, а другите ги разтървавали. На мен лично ми заприлича на групичка, която просто си вървеше по редовете и млатеше, който й падне. Уф.
...and I find it kind of funny, I find it kind of sad, dreams in which I'm dying are the best I've ever had.