21. Защо закъсняваш толкова колосално? (искам причини, не оправдания) Само със стари познати ли като севиждаш закъсняваш или със всички? Смяташ ли да направиш нещо по въпроса, за да си по-точен?
Винаги изниква нещо - звънва телефон, допикава ми се, пускат яка песен, заплитат ми се връзките на обувките, по пътя виждам 5-ма познати, съседката ми иска нещо. Да, не са важни неща, но винаги им отделям време, не знам защо. Просто съм по-спокоен и не се притеснявам, като видя, че закъснявам, т.е. повече от почти винаги. Обикновено тръгвам от вкъщи малко преди, по време на или след часът на срещата. Не отдавам голямо значение на точността, може би защото вярвам, че тя не е определящ фактор за приятелството ми с хората. Ако закъснението ми стане причина за продължителен конфликт и дори трайна раздяла с приятел, значи на приятелят нещо му куца. Това дали някой ще дойде навреме или ще го чакам един час, никога не е стояло като животоопределящ въпрос пред мен и не смятам да си затормозявам съзнанието с него. Хората, които ме познават, знаят, че закъснявам и не ми се сърдят. Някои ме хокат, но не ме съдят дълго време, защото това наистина не е важно и те го знаят. Всеки има мобилен телефон, с малки изключения и всеки би могъл да ми звънне, за да разбере защо и колко закъснявам, но обикновено не се налага, защото аз звъня първи в повечето случаи. Най-много закъснявам за по-масови срещи, защото знам, че чакащите не са сами и могат да си правят компания, че дори и да влязат някъде без мен. Обаждат ми се или аз на тях и се разбираме: "Ние сядаме еди-къде-си" и няма проблем. За еднолични срещи гледам да не окъснявам толкова, защото знам, че не е гот да чакаш, а и не всеки има моята нагласа. Закъсненията са ми осигурили спокойствие в моментите, когато на мен се налага да чакам някого, защото знам какво е и не съдя никого, даже не се сърдя. А нямам и право при такъв бекграунд. Да кажем, че живея по-спокойно. Всеки има правото да си тръгне и да не ме дочака, дори ми се е случвало и не съм изпитал и най-малката негативна емоция, а само съжаление, че не съм успял да се видя с човека, примерно.
За лекции също закъснявам много, а като видя, че това става, доста често и въобще не отивам, защото уча на майка си в дивия...
За срещи с непознати почти не закъснявам, но когато това стане, те го мислят за случайност и не му обръщат голямо внимание.
За влакове, автобуси и самолети не съм закъснявал никога. И въобще за наистина важни неща.
Мисля, че основната причина да закъснявам е едно вътрешно чувство на омраза към малките, битови, задължаващи и в същото време свръхнеесенциални неща, на които повечето хора отдават огромно значение. Един вид бунтарство, насочено срещу дребнавостта, материализма и собствените ограничения. Вероятно изкривена Донкихотовщина.
Дали смятам да направя нещо по въпроса? Да, винаги се опитвам да не закъснявам. Понякога успявам.
22. Дай ми пример за добър политик. По възможност да не е български.
Imperator Caesar Divi filius Augustus, Pontifex Maximus, Consul XIII, Imperator XXI, Tribuniciae potestatis XXXVII, Pater Patriae
23. Понякога като седиш в стаята си и си мислиш за вселената, живота и всичко останало не ти ли липсва А. Леви? Искаш ли да го поканим отново да пише у форума. Не мислиш ли че новото ни поколение "политици" имат доста какво да научат от него?
Всеки има какво да научи от А. Леви!!!
24. Възможно ли е съществуването на форума без флууд? А на форума в неговата пълноценна форма?
Много условни въпроси. Възможно е. Ако под пълноценност разбираш това сега, естествено, че няма как. Ако разбираш нещо, в което няма флъд - логично е да може.
25. Кристо - явление, необходим елемент, закономерност или и трите? Ограничи се само с някой от посочените отговори.
И трите.
26. Би ли дефинирал някоя сфера от социалните си контакти като "лов на путки"? Ако искаш изължи тук и ми отговори на лично
Не. Не бих. И на лично бих ти казал същото. Ако бъда по циничен и изляза извън кожата си и извън човешкото, трябва да кажа, че всяка сфера на целия живот на мъжа е "лов на путки", но някои намират Фройд за антипатичен и ще си замълча.
27. Не мислиш ли, че формулиран по този начин горния въпрос никога няма да може да получи задоволителен за някой друг освен мен и теб отговор
Ааами! Някои хора се задоволяват с много малко.
28. Какъв процент? (от социалните контакти)
Или 0 или 100. Но това не е въпрос на лично мнение, а на научен дискурс.
29. Дали ще завършим кампанията с Ирра и Вертас преди да се пенсионираме? Знаеш ли, че пацо ще ходи на ексчейндж в австралия и догодина вероятно няма да можем да играем и по коледа?
Хахаха, Пацо радва. Не знаех, разбира се - как си представяш да ми каже и да пропусне възможността да кажа: "Моля?!?! Пацо в Австралия?! Това момче не спира да ме изумява!"? Поздрави го от мен и му пожелай приятно прекарване.

Съмнявам се да си доиграем, но не го отписвам съвсем като възможност...
30. Вярваш ли ми, че Ирра ми липсва много? Ама наистина много. Дали има заместител?
Вярвам ти, бе. Тя вероятно символизира онази част от теб, която остави в България и която ми липсва. Не виждам как би могла да има заместител. А не виждам и защо. Като се замисля, на мен ми липсва Исен.
31. Обобщи в пет (сравнително прости - демек не прекалявай със сказуемите) изречения какво се случи за изминалите 7 месеца в нашия "кръг" приятели.
1. Аз не спирам да правя приятели, да опознавам живота всячески и да се отварям.
2. Радо започна доста да работи и е зает предимно с това.
3. Джиджи ходи с Марто.
4. Марто ходи с Джиджи.
5. С Митко почти не съм се виждал, а с Любо - малко повече с тенденция към зачестяване.
Отчуждаваме се. За теб няма да пиша, защото си знаеш.