1. Не сме се виждали от много отдавна, ако не броим едното ни сравнително кратко виждане зимата и няколкото делови виждания в същия период от време. Как се чувстваш по тоя повод?
Не се замислям често, защото съм се задръстил, доброволно разбира се, с хора, дела, физиономии, мнения, инициативи - свои и чужди, дейности, разговори, отношения, цветове, книги, музика, информация и всяка свободна секунда е заета от нови такива. Напоследък ми остава малко време за размисли и ми се налага да ги съчетавам времево със самите преживявания, което си е тренировка за мозъка, но и един вид пропуск. Като се замисля, липсват ми вечерите, в които се прибираме двамата след масова среща или D&D и си лафим за живот, философия, любов, човешки отношения или просто D&D, пеем си The Crown And The Ring и се хилим на простотията си. Липсват ми философските ни беседи в розариума на Борисовата, както и разказите, сюжетите, които снаждахме заедно просто така, защото беше яко. Липсва ми времето, когато не започваше разговорите си с условието "Иво не приема чуждо мнение и е тъп инат" - тогава наистина диалозите ни стигаха до някъде и бяха удовлетворяващи. Лимитираността на контактите в Италия (логично) ти влияе затварящо и ограничаващо. Пацо, както знаеш, например, не е най-добрия пример за социална стратегия и светоглед. Не казвам, че тук е пълно с добри примери, но поне е пълно с близки хора, върху които да имаш поглед. Като се върнеш, ще те позакърпим и ще си като нов
Free your mind and the rest will follow. Приятелско цунк.
2. Не смяташ ли, че наличието на интернета и възможността за глобална комуникация чрез него осакатиха немилите, клети недраги хора дето се скитат из тая сива чужбина? Един вид - аз съм в италия от, колко... 7 месеца май ще станат скоро, а реално не съм прекъсвал комуникацията си с вас.
Има разлика - ти знаеш, че си там за определен период от време. Комуникацията е на различно ниво. Всеки се променя. А когато се променяме далеч един от друг, резултатите са непредсказуеми. А и общуването по Интернет в никакъв случай не може да замени фейс-ту-фейса.
3. Това според теб плюс ли е или е минус?
Минус, поради всички изброени причини. Плюс, защото получаваш възможност за поглед отстрани, дори отгоре, което си е някаква мъдрост и в известен смисъл разширяване на светогледа ти. Същото, с малки корекции в лексиката, важи и за хората, които остават тук.
4. С оглед на горните три въпроса - липвсам ли ти по някакъв начин? По какъв? А пацо липсва ли ти? По какъв начин?
Тъй като ти казах, че, как и защо ми липсваш, ще кажа за Пацо. Пацо като че ли не ми липсва. Спомените ми, свързани с него, са много приятни, забавни и приятелски, но си остават спомени. Пацо изпитва неописуем страх от привързване или по-скоро от загубата на нещо, към което се е привързал. Частично ми го е споделял, без да използва думата "страх", разбира се. Затова сам си е ампутирал способността да се привързва. Само че без да иска (или пък нарочно, за всеки случай, не знам) в процеса си е ампутирал валентността двупосочно. Демек направил е така, че незадълбочеността на отношенията му с хората води до това и те да не се привързват към него. Това го прави самотен, сигурен съм. Оптимизмът ми идва оттам, че маската, която си изгради сам и с която се срастна по необходимост, малко по малко се топи при общуването с нови хора и в известен смисъл Пацо, излязъл от рамките на семейството си, започва да гради осакатената си личност наново, умело използвайки мъдростта, натрупана от семейния живот, който е доста различен от този на всеки друг, както сам знаеш. Но демиджът е траен и голям - ще видим какво ще излезе от него
Или пък няма да видим. Всичко, което казах, можеш да си обясниш с преглед на една кратка семейна биография на Пацо. Това е мое мнение, не натоварвам никого с него, разбира се.
Та затова Пацо не ми липсва, а ти - да.
5. Как може да определиш промяната, която претърпя вследствие на престоя си в щатите миналото лято?
Помъдрях, поукроих се, направих още една крачка навън от веселото и детското и навътре към сериозното и несмешното, но тази крачка ми помогна да видя колко истина има там, откъдето излизам и колко безсмислена е тя там, където отивам. А това наблюдение ми помага да съхраня онова, което искам и което е възможно, разбира се. Не знам дали ме разбра...
6. А какво ще кажеш по повод промяната на форумното общество? Помниш ли онази среща, на която се появи Андраш. Мисля, че това беше първата среща, на която отидохме аз, ти и матусал заедно. Впрочем, ако не ме лъже паметта това беше и първата форум среща на Ваня (Контесата) Какво се промени във форума оттогава насам? Посочи ми известен брой разлики между тази среща и последната форум среща, която сте правили.
"Ветераните" порастват, стават заети хора, отделят все по-малко внимание на форума и все повече - на общуването с хората от него, с които вече са се сприятелили. Идат нови звезди, симпатични са, но не знам какво ще се лучи с тях - предстои да видим. Като цяло, мисля, че форумът има нужда от повече модерация. Не толкова заради мен самия и заради тези, кито познавам, а заради новите потребители. Мисля, че ако никога не си влизал във форума и по едно време попаднеш тук, шансът да успееш да откроиш смисъла на някоя тема, посоката на някоя дискусия и въобще място, където можеш да се включиш със собствената си индивидуалност, клони към нула. Може би е време за смяна на екипа от стари, познати хора с нови младежи, които не познават 100% от активните потребители и съответно могат по-независимо да взимат решения. Такива не сме нито аз, нито ти, разбира се. Форумът не е затворено общество, а започва да се превръща в такова. Не е нормално от една КСК да се пръкнат едва трима-четирима активни. Биха могли да бъдат много повече. Но, както казах, "ветераните" постепено освобождават места, в които се набутват нови надежди, така че промяната е естествен процес. Не знам дали има нещо, което да можем да направим, освен да не спамим. Когато всички само това правят обаче, е трудно да се включиш по друг начин...
7. Оттогава една дума ли е или аз съм зрелищно неграмотен? Или и двете?
Една дума е. Може би биха били две, ако са употребени в смисъла на "отколкото тогава", но в такъв случай можеш просто да използваш "отколкото тогава".
За втория вариант не гарантирам, лични разсъждения са.
8. Обществената ти дейност през последните няколко месеца - характеризирай я с три думи. Бъди обективен.
Събираме млади, умни, положителни люде, показваме им, че има много други като тях и така им даваме самочувствие. Говорим за това, как и накъде можем да концентрираме и насочим енергията, ресурсите (основно интелектуалните такива) и потенциала си, за да направим нещо добро за себе си и обществото, поне в България, засега. Няма как да знаем дали каузите ни са обречени, ако не започнем. Действаме на принципа "каквото сабя покаже", а каквото и да покаже сабята, всеки от нас ще бъде поне малко обогатен с опит, акъл и знания. Събирали сме се два пъти - един път с лектор (една от стъпките е да се пообразоваме външно, че и взаимно) и веднъж сами - говорихме за това, какво ще правим най-общо и по-важното - ЗАЩО. Засега сме 60-тина души. По принцип бройката расте, но сме позарязали информирането на нови хора, така че растежът се осъществява със стабилно забавени темпове. Покрай тази дейност се завъртаме в един безкраен водовъртеж от организации, сдружения, хора и каузи, които искат да си помагаме взаимно, канят ни насам-натам, раздават визитки, изнасят лекции и безвъзмездно ни помагат. За много малко време установих, че София е плашещо малка и всички се познават и са взаимно свързани. Резултат от това е например участието ни в климатичното турне на WWF и задълбочаването на отношенията ни с тях, проектът "Място за бъдеще" и ГС "Непрекъснато образование", които застават изцяло зад нас и ни помагат всячески. Да културно-социалните процеси в известен смисъл са естествени, а в дуг не са, но все засягат активно някакви групи от хора. Е, явно ние сме такава група с неопределени размери - поколение като поколение.
9. Как така се получи, че се превърна в Радо? (пояснявав - човек, който в разстоянието попа-площад слайвеков се спря да говори с трима познати. Радо правеше така преди.)
Познаваш ме и знаеш, че във всяка ситуация намирам общ език с все някого. Гореописаният водовъртеж не е изключение. Приятели под път и над път. Не съм недоверчив
Скоро Митко (Lord) се беше уплашил, че познавам твърде много хора, на следващия ден играхме D&D у тях и се оказа, че познавам съквартирата му
10. Коя ти е любимата кръчма?
Бафмааму, не знам.
Дивака, Уго, Хамбара - в тях ходя най-често, ама това го знаеш... Аааа, напоследък на върха на класацията е китайският на Славянска и Левски, близо до спортната палата - имаше един период, в който всеки ден бях там. Готвят гигавкусно и бирата е 1,70!
11. А коя ти е любимата бира?
Вече ми е все тая - всичките са еднакво никви. Гинес харесвам, но рядко съм пил хубав. Като цяло от българските предпочитам Загорка, Каменица и все по-рядко Ариана и малко по малко преодолявам антипатията си към Шуменското. развалиха всичко - бозата, бирата, баничките - what's next???
12. Един трики въпрос - помисли добре преди да отговориш - колко различни марки бира трябва да има в една колекция, за да не изглежда жалка?
Колекция бира? Ако говорим само за бутилки и/или капачки, всичко зависи от културата на оценяващия. Ако покажеш 10 капачки на баба Въца от с. Путкинци, ще ахне и ще реши, че само с това се знаимаваш. Ако пък я покажеш на човек, който се занимава с това, ще ти се изсмее и ще ти покаже своите 500 примерно.
