Изискванията към кандидат-студентите в СУ принципно са напълно нормални. Обаче не и като се вземе предвид нивото на преподаване на литература в гимназиите.
Аз съм получавал отлични оценки на работи върху произведения, които не съм чел, а някой ми е преразказал накратко 2-3 минути преди да седна да пиша. Впоследствие получавам на абсолютните си измислици оценка 5.50 с единствената забележка да се придържам повече към текста и да подкрепям безумните си разсъждения с цитати.
Автори от рода на П.Славейков се изучават по 2-3 часа, като повечето време минава в изясняване на това кой какво е прочел и дали изобщо някой е прочел нещо. После се избира на случаен принцип един текст и ние му правим анализ, крайният извод от който е, че авторът е пич/нещастник/готин/лесен/труден/тъп/депресант/хейтър. На преподавателите това изобщо не им пречи - някак си им е по-лесно да не се занимават да ни обясняват за какво всъщност става въпрос, а да ни разсясняват в детайли колко сме зле, отколкото да намерят начин поне малко от малко да ни въведат в материята, която за доста хора би била интересна и полезна с оглед кандидатстването.
Следователно ти си излизаш от гимназията с оценка 6 по литература (приемаме, че не си малоумник) и ако кандидатсваш с БЕЛ си принуден да си ЗАПЛАТИШ курсовете или частните уроци, с които да си попълниш знанията, които би трябвало да си получил БЕЗПЛАТНО в гимназията от хората, на които това им е професионално задължение. После набутваш нещо от рода на 2 бона за уроци и ако имаш късмета да си попаднал на свестен учител, си взимаш изпита. Разбира се, има го и варианта, в който нямаш средства или желание да си плащаш за нещо, което принципно ти се полага. Тогава просто сядаш и започваш по един или друг начин да преоткриваш самостоятелно мистериите на българската литература, отиваш на изпита, късат те, намираш си работа и следващата година си плащаш частните уроци.
"Това е толкоз просто и логично"
