В Италия обаче няма да се хванат. булгарИа като кажат... познават те от километри.ники написа:Имаше хора, дето ни гледаха все едно сме пълни простаци, ама ние казвахме, 4е сме румънци.
Вадиш ми спомени от Италия.
Хапванията им бяха строго регламентирани, за което ги приветствам жабарите.
Закуска - до 10 часа, изтървеш ли - не ти сервират
Обед 12:30 - 14:30
Вечеря 18:30
На едно място ни бяха обедите и вечерите с украинците, поляците, руснаците, мексиканците, аржентинците. Те хорицата некви скромни... Как се наяждаха с по едно (паста - спагети или макарони..., второ, трето и 250 мл. вино или минерална вода...)
Ние нали сме балкански души, тарикатлъка трябва да избие, се сдобивахме с повече купони. Дори се пазаряхме с момичетата (не са лелки, нямаха и 30 години) от стола - 1 купон = 3 вина (кутийки от по 250 мл.) Обедът - обезателно 2 часа го правим, следобедът прекарвахме по леглата, защото навън жега, пък и бяхме подпийнали. За вечерята отивахме един час по-рано. Дори посрещахме момичетата и разтоварахме манджорното (това е италианския лаф) от баничарките. А другите си хапнат, станат, ние оставаме последни, даже ги беше свян да ни гонят. 
Пък как им обяснявахме виното да го носят в бъчви, защото с кутийки не е спорно Те само италиански знаят.И после защо българите сме били зле в това, зле в онова. Като отидем някъде и се насираме, меко казано от предложени облаги, докато другите продължат да си вършат работата, така ще е.
Иначе няма нужда да казвам, че бяхме най-шумната група.
Няма да забравя - връщаме се от стола една вечер и в едно дворче виждаме домати... То всеки път ги виждаме, ама точно тогава бяхме в настроение да извадим инструментите и да забием "Мама на Радка думаше" на улицата. Нали тогава беше хит Хората по комшийски си бяха седнали на лаф-мохабет и викаха - Оооо, Булгариа. Където отиваме, все изцепки. В един хотел във Франция имаше и негри, араби, ама като нас - никой. В стаите - по трима, отваряме си за обед нещо... на единия се бяха развалили бурканите с месо. Вътре приличаше все едно е препарирано животно. Заебахме тия буркани, хапнахме, аз се възползвах от кабеларката, лежим, спим, гледам - бурканите измити. Отидох до комшиите, само отварям вратата - "Ега ти вонята" и алармирам всички по стаите - "тия тъпи французи са пуснали бомба с вонлив газ". Обаче ми щракна, че бурканите са измити. Питам го героя - "к'во стана с бурканите, с това пустото месо, дето майка ти беше пратила и много ясно, че ще се развали в тая жега?"
- Ами излях ги в кошчетата на етажа.
Да се смееш ли, да плачеш ли... В следващия момент персонала на хотела не могат да сварят да изнасят найлоните от кошчетата. И така ги изнасяха, сякаш са чували с радиоактивни проби.
Сега и ако намеря пари да си ги купя 
Feed Me!
И ако се чудите къде да ядете (щото и това го има) - "Принс Хамбургер". 
Не е чак толкова добро, но поне е из целия град. 
, а и при мисълта за предстоящото "пътуване" ми се иска да извикам от кеф 
