Как живеете?

[javortomov]

Краен съм и не се срамувам от това. В допълнение умея да съчетавам две крайности едновременно. Тоест, противоречив съм. Вероятно поради тази причина напоследък все по-малко хора ми вярват.
И понеже има връзка с темата, да попитам: защо по дяволите се смята, че да си противоречив е нещо лошо?? За мен това дори е положително - да успяваш да съвместяваш в едно две несъвместими неща.

Много просто - ако си противоречиш реално не съвмесяваш две неща в едно, а просто не държиш на нито едно от двете.

[anomalia]

Интересното е, че винаги съм се стремяла към баланс, защото винаги съм била човек на крайностите, но ми е много трудно да го постигна тоя баланс

[vvvv]

Никога не съм живял балансирано, немога и да си го представя.

[L'Inspecteur]

Колкото и да си мислите, че живеете в някакви граници, вие все пак действате в едни рамки, установени от действащия правопорядък. Следователно никой не е дотолкова свободен, че да смее да твърди или си мисли, че е човек на крайностите, или че е на ръба...такива са хората, които са напуснали този свят.

[Joker]

Хм, "напуснали този свят"!? Каква може да е разликата между граници и рамки в рамките/границите на тази тема? Ще си мисля цял ден.

[L'Inspecteur]

Всеки си мисли, че живее преминавайки "границата" (по-екстремните типове хора).
Истината е, че въпреки това привидно преминаване, има една по-обща рамка която ограничава всички ни и не може да действаме отвъд нея.
Въпрос на закони...писани, неписани, на физиката

[kriskata]

както дойде,но предпочитам по-наситените преживявания

[Joker]

И все пак човек започва да надхвърля и рамките, които са били в миналото напълно физически ограничения... напр. полетя!

[L'Inspecteur]

А кога ще спре да потребява и се превърне отново в човек?

[Joker]

Не може съвсем да не потребява, защото например, трябва да се храни, да пие, да диша.... а има и производство... Потреблението не пречи на човешкото, а само злоупотребата с него... като всяка злоупотреба.

[kRiss]

Каква е вашата философия в живота?
Стремите ли се да вървите все по ръба, или предпочитате да живеете в златната среда? С други думи какъв човек бихте искали да сте - човек на крайностите или човек на баланса? Защо?

Не можеш винаги да философстваш с Живота... понякога има много извратено чувство за хумор ; )
И въпреки това - всеки се стреми към баланс, по един или друг начин (емоционален, финансов... какъвто щете).
От месец насам ежедневието ми е толкова забързано, че балансът не намира място дори като думичка в него.
Подчинявам се на известни крайности... емоционални, предимно (но съм далеч от психо-разстройството, слава Богу!). И се чувствам... добре!
Балансъст, сам по себе си, е доста скучно нещо... : ) а т.н. "крайности" внасят... разнообразие (и дават опит).
Тръпката от "новото", от неочакваното, непознатото, безкрайно-исканото, мечтаното... ето кои са моите любими не-балансирани крайности!
В крайна сметка.... или с 2 думи ( ) - по-добре ми е "сред" крайности, тогава съм много по-мотивирана, стегната...
Имам нужда от много адреналин! А балансът е... ей така, за отмора ; )

[Don Horhe]

В общи линии... Оти да се косим, като ще ми мине?

[intention]

Като цяло събирам от всичко и от баласа и от крайностите.
Когат ми писне да балансирам забивам в крайностите ,но никога само в една - гледам да ги разнообразявам

Идеята е да живееш така както смяташ ти за правилно и то правилно за себе си ,не за старшите или за някой друг!

[radja]

в хармония.

[blackout]

От битка до битка.

Но принципно съм фен на максимата:
Живей на ръба, иначе заемаш много място.