За тези, които живеят с половинките си...

[MidwinterSun]

В заключение -- личното ми мнение е, че съвместното съжителство между "половинки" (ебaти тъпия термин, кааааааааак на 19г. може да съществува категорича убеденост в една-единствена половинка?! ) е логично да дойде след брака/детето или поне годежа, или поне 3-4 годишна връзка...

Не е задължително да имаш убеденост в каквото и да е. Но да започнеш съвместно съжителство с някого едва след брака/детето за мен изглежда като недобър вариант. Поради една-единствена причина - опит. Много по-лесно е да се справиш с нещо, с което си се сблъсквал преди. Какво му е лошото да пробваш да живееш с някого, ако ще и да си на 20? Ако ще и нещата да се провалят - подобно преживяване учи на много неща.

[Cecilia Lisbon]

(това е към Ели) ...охххх, не зная, май говорим на различни езици.
Естествено, че има много различни хора/случаи/връзки... Но да си представим следната ситуация (всякакви съвпадения с реално съществуващи личности/авторки на теми са абсолютно случайни):
Момиче (18-19г.) идва в Големия град и заживява с малко по-големия си приятел. Всичко е цветя и рози, съжителството е комфортно и уютно, домакинските задължения са леки и приятни, любовта процъфтява, сексът е чудесен, и т.н. и т.н. Момичето добива самочувствие на зряла жена, желание да говори с останалите, които живеят с половинките си; а когато я попитат за адреса й, с гордост заявява: "С приятеля ми живеем еди-си-къде". Минават година-две. Младите се учат и се кефят и се клатят и прочее, но по някаква причина не се взимат. Простете за песимизма. Или просто това не е "онази, голямата любов", или е нещо друго -- фактори бол. Какво става с тази млада, 21-годишна дама? Какво й предстои? Без опора, без да е свикнала на друг живот, без мъж? Какво? Тепърва ще иде да живее в Студентски град ли, със съквартирантки като мен и Мила? Горкото хипотетично момиче Просто си представете как изведнъж ще й се струпа всичко онова, което не й се е налагало досега. Разбира се, че това може да се случи и на омъжена жена на 30г. и с три деца -- и това е някак по-нормално. Просто времевите граници на порастването съвсеееееем са се изкривили.
Знам, че съм голям хейтър, но кажете ми, нормално ли е таймлайна на съвременния български тийнейджър неизменно да включва: секс с други малолетни от едната крайност, та до живеене на семейни начала между сериозни, но едва минали пълнолетието младежи от другата? Пък кой знае, може и да се припокриват. Нищо лично, наистина. Просто недоумявам как все по-бързо се осъществява едно криво-разбрано 'порастване'...
После ще отговоря и на Силвия, че сега излизам

[Catherine]

MERCES_LETIFER, като цяло съм съгласна с гледната ти точка, обаче не съм съгласна, че съвместното съжителство трябва да дойде след брака. Много бракове се оказват неуспешни именно защото партньорите са се "взели" без идея да си имат какво значи съвместно съжителство. И после има "Ама ти що вечер оставяш мивката пълна с чинии" или "Ти защо си разхвърляш чорапите навсякъде" и накрая "развод поради несъвместимост". Не одобрявам всяка девойка на по 16-17 години да се нанася след 1 месец връзка при "мъжа на живота си", обаче една стабилна връзка според мен трябва да има и опит в съвместното съжителство преди подписа. Иначе си е хвърляне в дълбокото без да можеш да плуваш.

[Търговецът на кристал]

E, Ир, то много зависи и как виждаш ролята на мъжа в картинката. Според мен съвсем не е невъзможно да се "оцелее" след една подобна раздяла. Дори смятам, че това би бил много полезен урок, защото ако тя НЕ е свикнала да разчита за всичко на рицаря/принца и прочее подрънкващи персонажи, ще може да се справи достатъчно адекватно както във, така и извън подобна връзка. Ако е делегирала де що права и задължения има на него, това, разбира се, си е неин проблем.

Но да се ожениш, пък после да заживееш с избраника си, без да си наясно на какво (не) го е научила мама и какви изненади да очакваш от него (например, цялата домакинска работа да пада върху теб, щото ти си жената, а той, необезпокояван, да си продължава с ергенския живот и да мисли, че ти си окей с това, а ти да го търпиш, щото го обичаш...) - наистина не ми се струва добър вариант. После стават грозни сцени, разводи, делят се имущества, пръскат се пари по адвокати... не си е работа.

И не, не казвам, че трябва да живееш с всеки, в когото имаш (не)щастието да се влюбиш - щото, представяш ли си някое по-влюбчиво девойче колко време от живота си ще прекара в опаковане и разопаковане на багаж? Просто ако имаш известна сигурност, че това е точният/твоят човек, не е лоша идея да опитате да поживеете заедно - така ще видите дали нещата се получават (пак не казвам, че трябва да станат от раз, особено ако от едната страна има егоист като мен ) и, ако не се получават, няма да се налага да поддържате илюзията за възможно общо бъдеще. Обратно, ако се получават достатъчно добре, увереността, че това е Човекът, ще нараства и ще можете да правите много по-категорични планове за... нататък.

[^PrincessA^]

Абсолютно съгласна с Елица.

[Crematory]

И аз, макар че постъпих по обратния начин

[Cecilia Lisbon]

Така! Никъде не съм казвала, че е 'лошо' да се пробва да се живее с мъже, нито пък че това трябва да стане само и единствено след брака! (Не разбирам защо ми развихте ситуацията с маминото синче!)... Просто очаквам съвместно съжителство от хора с дългогодишна връзка и твърди намерения за брак! Не от 19-годишни кандидат-студенти, не с кого да е, не кога да е, и категорично НЕ КАТО САМОЦЕЛ!!!...или в избиване на комплекси за (не)зрялост! Съжалявам...

...една-единствена причина - опит. Много по-лесно е да се справиш с нещо, с което си се сблъсквал преди. Какво му е лошото да пробваш да живееш с някого, ако ще и да си на 20? Ако ще и нещата да се провалят - подобно преживяване учи на много неща.

Абсолютно съм съгласна с позицията за опита... Да вметна, че лично аз съм научила много и от Студентски град, и от купони в занемарени мъжки квартири, и от случайни преспивания у разни мърливи гаджета, и от всякакви отношения на съквартиранти/удължени гостита. Ок, нямам опит с постоянно съжителство с мъж, но съм виждала достатъчно запуснати и неспретнати госпожички, които могат много сериозно да смутят и един стар ерген. Или смятате, че този вид опит непременно е полово-определен? Аз не мисля!
Колкото до хигиената/навиците/дребните недостатъци и т.н., те могат да бъдат прогнозирани и от едно 10-дневно ходене на море... Не е необходимо, както каза Ели, влюбчиво да стягаме багажа след някой-и-друг-месец 'ходене' със сладко гадже.

И още нещо -- ако аз имам дъщеря, която на 19г. ми заяви, че иска да живее с приятеля си,... колкото и моето гардже да е най-... просто не бих го приела!!!
И още нещо!!! -- Катрин, всеки може да се научи да си прибира чорапите и да си мие чиниите.

[Мила]

Бидейки в миналото 19 годишна пикла, изнесал се да живее с приятелят си, мога да кажа само едно нещо - колкото и да обичаш някого, на тези години си емоционално, житейски и финансово неспособен да си играеш на семейство. Много скоро и най-силната любов става жертва на дребните битовизми, с които някой с малко повече житейски опит би могъл да се справи много по-лесно и без проблемно.

[Cecilia Lisbon]

^Ахам! Много се радвам, че някой най-сетне спомена и финансовата част на въпроса. А именно -- сещам се за няколко двойки, при които момиченцето не си мърда й пръста, а работещето момченце плаща всичко (или почти всичко, ако момиченцето допълнително е подпомогнато от фактора "мама и тате"). Паразитната зависимост ме потресава и отвращава...
Евала на Крематори, че даже взима повече от мъжа си! Наистина искрено се възхищавам на такива жени!

[Търговецът на кристал]

О, ако отворим дума за финансовата страна, истории ще има много. Най-малкото, в собственото си семейство имам два много различни примера от страна на двамата си дядовци, та съм си направила съответните изводи.
Но мислех, че все пак говорим за нормални отношения, не за паразитиращи индивиди и прочее - последните обикновено стават Мис България. (хубаво де, преувеличавам, но мисълта ми е, че не е готино)

Разбира се, има и варианти, в които мъжът получава достатъчно добри пари и двамата вземат решение жената да си остане у дома, за да се занимава с децата и домакинството. Нелош вариант за жени, които биха се чувствали достатъчно пълноценни, реализирайки се единствено като домакини. Тогава обаче имаме ли това паразитно съжителство? Не, струва ми се - ако иначе ангажиментите и при мъжа, и при жената са 50% работа и 50% домакински задължения (говоря условно, разбирате), така стават 100% работа за мъжа (срещу 0% домакински задължения - т.е. помага, само ако има сили и желание) и 0% работа за жената и 100% домакински задължения. Тъй де, разбрахте ме - все пак има някаква равнопоставеност.

Но къде намесваме финансовия фактор, изобщо? Той, уви, си съществува винаги, без значение дали двамата са на 20, 30 или 50 години. (аааако знаете как мразя разговори за пари, лелееее... ама то ми е от зодията - "За пари не се говори, парите трябва да ги имаш" Но това, уверявам ви, съвсем не важи само за мъжа - поне според мен)

[Мила]

Ели, парите се намесват, когато двама души се опитват да живеят заедно - най-малкото: общи сметки, общ наем, общи пари в крайна сметка. И какво се случва?!
Вариант едно:
И двамата ги издържат мама и тате. Това не мога да го приема в никой случай - щом си толкова зрял, че да живееш с някого и да си играете на семейство, значи трябва да си достатъчно зрял, за да си изкарваш парите за тези игри. А никой да не ме убеждава, че с две стипендии за отличен успех може да се води нормален живот на квартира (при условие, че двойката живее на квартира, а не нелегално на общежитие)
Вариант две:
Единият е студент, другият работи. Вариантът отгоре със "мама и тате" продължава да важи. Само че това е още по-гадно, защото колкото и пари да взима работещият в двойката винаги преобладава чувството, че родителите на другия до някаква степен се намесват в тяхната издръжка. Защото, имайки "връзка", те следователно са едно цяло, нали това е идеята?
Вариант три:
И двамата да работят. Това е може би единственият правилен вариант. Обаче! От това произтичат много други различни последици - занижен успех в университета, мърморене от страна на родителското тяло, намаляване на интересът към социални мероприятия - т.е. ежедневието ти се свежда до работа/лекции/в къщи и много скоро вече няма какво да си кажете. И ето ти го моментът, в който се превръщате в средностатистическо семейство, липсват само децата, кучето и битовият алкохолизъм.

А въобще не ми намесвайте идеята с домакинските задължения, гледането на деца и повече. Какви деца на 19 години, бе, вие нормални ли сте?! И за какви домашни задължения говорим? Това да не са ти 30те, 40те дори 50те години? Жена, която се чувства като пълноценно осъществено човешко същество, седейки си вкъщи е минало, мит и пълна фантасмагория. Няма човек, който да е възпитан през 20/21 век и да не желае да постигне клишетата на осъществяването - престижна диплома, добре платена работа, скъпа кола, апартамент някъде по Витоша/южните квартали на София, и чак след това ... децата и семейството. Ако не ми вярвате, погледнете социологическите извадки. Или просто бъдете откровени със себе си.

[Crematory]

А, Мерцес, не бързай да ми се възхищаваш, аз достигнах върха на "кариерата" си, докато той има накъде да се развива и скоро нещата ще стоят по друг начин Особено ако заминем, както го мисля, където аз хептен нищо няма да струвам
А, сега се оказах фантасмагория Искам ги тези неща, да, но не искам да се бъхтам заради тях, нито ще ми е драматично, ако ги нямам...Семейството и особено децата са били винаги на първо място за мен...друг е въпросът, че нещата не винаги се случват както човек иска.

[Мила]

Крематори, ти готова ли си да гледаш дете с две стипендии на месец?
Защото ако си, тогава да, фантасмагроия си. Но ако искаш да осигуриш необходимия минимален жизнен стандарт на себе си и на отрочето си, тогава влизаш в моята група.

[Cecilia Lisbon]

Добавям изключително важен щрих в мнението си: съвместно съжителство на неравни начала ми се вижда неприемливо! Т.е. единия бил студент, пък другия бил работещ, пък третия не-знам-си-какво-си... Най-малкото, факторът "лекции" изобщо не трябва да съществува!!!... Съвместно съжителство -- само като са завършили и двамата, и следователно са на равни начала.

[Търговецът на кристал]

Защото, имайки "връзка", те следователно са едно цяло, нали това е идеята?

И точно като такова, без значение от възрастта, следва да си посрещат трудностите заедно. Илюзия е, събирайки се да живеят заедно, да мислят, че всичко ще е прекрасно, безоблачно и над леглото им ще пеят славеи в златни клетки. Никак даже.
Но да не се лъжем за работата и успеха в университета - това са градски легенди. Ирина скоро беше писала за девойка от нейната специалност, дето изкарала към 5.50 семестриален успех, а, доколкото помня от чик-чата, работи. Обучението в нашите университети (поне в хуманитарните специалности) далеч не е толкова трудоемко, та да не може един студент да си намери някаква работа по време на следването. Това, че аз съм избрала да не го правя, е друг въпрос и си имам своите мотиви (плюс разните му други специалности).

Просто започваме да говорим за различни неща - вие наблягате на възрастта, а аз - на (дори и имагинерната) зрелост. Дори да си играят на семейство, ако и двамата го искат, защо пък да не пробват (отново с уточнението, че говорим за достатъчно продължителна връзка преди това - за каквато говори Муун Рейн, доколкото разбрах)? Да видят, че любовта не е само купони и секс в отсъствието на някой от съквартирантите и да решават какво да правят оттам насетне.

Иначе казано, по-добре да си поиграят на семейство, отколкото да си играят на любов. Макар пак да има "if" и други уточнения за конкретния случай, разбира се.

И наистина последно - съвместно съжителство съвсем не означава дете/деца сега и на момента. Поне методи за контрацепция има достатъчно, та при малко акъл в главата, може да се говори и за достатъчно надеждно семейно планиране. Тъкмо биха имали известно време да се нагодят един към друг - защото да заживееш с някого и да родиш дете почти веднага след това, е огромен, ама наистина огромен стрес. Не говоря от опит, ама като си помисля за колики, никнещи зъби и фактори, тормозещи малката душичка, от които тя може да се оплаче само с рев... та мога да си представя какво ще е, ако тепърва трябва да "свиквам" и с мъжа си наоколо. Звучи като няма такъв купон - а аз се имам за човек със здрави нерви...