За тези, които живеят с половинките си...

[lLady_MooN_RaiN]

Здравейте, реших да направя тази тема, за да видя дали има още хора, като мен, които живеят с половинките си и да ги попитам, промени ли се нещо откакто заживяхте заедно, как си разпределяте задълженията вкъщи, как се отнасят близките ви към това решение, как самите вие стигнахте до него? Сигурно ще се сетя и за още въпроси, но като за начало и това стига...

[Joker]

Отново мога да кажа: вече не! Промени се и е доста по-хубаво.

[^PrincessA^]

Аз живях. Вече ми е бивша половинка /не че намеквам нещо де /

[Azul]

Много ми харесват горните 2 поста

[^PrincessA^]

Държа да отбележа, че нямат нищо общо помежду си!

[allshallperish]

Точно това щях да попитам и аз

[Azul]

За тези, които живеят с половинките си...

....малко сте се минали

[MidwinterSun]

Аз живях. Вече ми е бивша половинка /не че намеквам нещо де /

Същата история.
Полезен опит беше. Всички негативи, които съществуват във връзката, се усилват и стават много по-трудни за преодоляване. Но пък имаше и много хубави моменти, това не може да се отрече...

[lLady_MooN_RaiN]

Аз ли съм единствената, която живее с приятелия си и се чувства адски щастлива???

[Master_of_Sin]

Аз пък много бих искала да живея с Него обаче... не става, не е възможно и просто явно няма да разбера какво е да съм с него по цял ден, за което съжалявам.

[ники]

Аз пък много бих искала да живея с Него обаче... не става, не е възможно и просто явно няма да разбера какво е да съм с него по цял ден, за което съжалявам.

Радвай се. С бившата приятелка имаше момент, когато се виждахме всеки ден по цял ден и това просто съсипа всичко. Както някой беше казал преди мен, всички негативи се усилват и стават направо непреодолими.

[Master_of_Sin]

Радвай се. С бившата приятелка имаше момент, когато се виждахме всеки ден по цял ден и това просто съсипа всичко. Както някой беше казал преди мен, всички негативи се усилват и стават направо непреодолими.

ми може не знам... то с мен трудно се живее та може би той трябва да се радва по-скоро а иначе той е един от малкото хора с окито се разбирам много добре ..почти си никой друг не се разбирам така както с него, някво сходство просот имаме в характерите явно.

[lLady_MooN_RaiN]

Аз също очаквах проблеми и в интерес на истината имаше такива. Но те се оказаха незначителни и не се отразиха на отнопшенията си. Аз се уча да готвя (защото той учи и работи, а аз само уча) и се оправяме...Не казвам, че розова приказка, но е истинско и двамата се чувстваме щастливи.

[Crematory]

Не само, че живея с него, даже съм омъжена за него.
След 2 години пътуване, нямаше по-щастлив човек от мен, когато се събрахме заедно.
Е, изнервяме се, разбира се, няма как...и двамата сме малко асоциални типове, с различни особености в кривостта на поведението.
Домашните задължения...общо-взето аз правя някакви нещастни опити да готвя, той ми помага понякога, понякога не, зависи дали е на кеф.Някои неща той ги готви. Подреждането и чистенето изключително много ги мразя, особено подреждането, така че остава за него, чистенето го делим. Чиниите аз си ги мия, обичам това Прането е за него, пералнята е твърде сложен технологичен уред за мен Пазаруваме заедно.
Живеем заедно от година и половина вече

[lLady_MooN_RaiN]

Ето една хубава история, браво!
Незнам, когато аз реших да живея с приятеля си бях буквално засипана от критики. Че, битовизма щял да развали отношенията ни, че нямало да видя нищо от прочутия студентски живот, че ще ми бъде много трудно...Но на мен ми харесва! Не съм от хората, които денонощно са на купони и в повечето време са в нетрезво състояние. Обичам да се забавлявам, но всичко си има мярка. Задълженията вкъщи си ги разпределяме заедно. Аз готвя и чистя (понякога той ми помага за чистенето), той мие чинии, пере и оправя леглото. Понякога ходим заедно да пазаруваме, понякога само аз, понеже ми е на път. Вечер като се прибера, сготвям нещо набързо и гледаме филм. В събота и неделя, ако не си пътуваме (не сме от София), излизаме на разходка в центъра или до наякой хипермаркет да си напазаруваме по-стабилно. При нас така се случи, че си мечтаехме за това съжителство няколко месеца след като се запознахме. Просто връзката ни в началото се развиваше много бързо, а после забави темпото. Та всички дребни проблеми и неразбирателства в началото бяха засенчени от щастието, че мечтата ни се е сбъднала...