gabi..gabi написа:Анализ на творбата общо взето. Засегнах по-важните въпроси за гнева на масите, за силата им, за бунта, обединението и за жестокия погром. После за връзката на гнева с историята. Накрая писах малко за оптимистичния край на поемата и пак за връзката гняв-бунт-история. Като цяло не съм много доволна от това, което направих
Като съдържание и акценти си подходила добре. Предимство е това, че си обърнала внимание на връзката между гнева и историята - много биха се заблудили да пишат за тях единствено поотделно - една подтеза за гнева и една за историята, пренебрегвайки корелацията "гняв-история".
Сега ще споделя аз какво бих писал по тази формулировка.
Гневът бих го представил многоаспектно: присъщ е както на бунтуващите се, така и на пазителите на вековния ред(яростното потушаване на бунта) ; гневът и като градивна, и като разрушителна сила; и като носител на промяна, и като нежелание за изменение на статуквото; по-кратко за трансформациите на гнева - вяра, страх; несправедливият ход на историята, който обуславя справедливия гняв на онеправданите и т.н.
Особено важни с оглед на темата са началото на поемата и последната и глава.
За историята, бих писал, че хората са нейният колективен творец, а това, което ги обединява е гневът; гневът като катализатор на движението в историята ; историята е циклична, а това, което предпоставя цикличността и, е гневът , но той е и онова, което ще сложи край на затворения порочен кръг(12 глава) и т.н.
Amberglow, и ти си подходила добре - многоаспектното представяне на проблема се цени
(blush)
