Първият беше Цуфи. Бях пети клас. Беше си нормален хамстер - тлъст и хаплив. Всъщност само мен не ме хапеше. Имах навика да го пускам да си щъка по пода, докато един ден не го открих заврян до половината в една дупка на пода до тръбите за парното. Нашите се гавреха с него доста, той затова ги и мразеше
След това баш в началото на осми клас си взех един мини - хамстер, целият бял - Пуфи. Ама реших, че ще му е самотно, затова на следващия ден купихме и Фуфи. По пет лева парчето - добра оферта. Обзаведохме ги и живяха супер дълго - две години и половина, като се има предвид, че доста често ги лашках на задната седалка на колата, докато пътувахме към или се връщахме от вилата. Преди да умрат си взех още един, който ми дойде бонус - Луцко (Луцифер, де). Но мъничето беше болно и не изкара много, а и ония двата дзвера Пуфи и Фуфи така и не свикнаха с него, та той си живя в отделен аквариум.
Много си ги обичах мишлетата, майка ми не можеше да ги понася, ама още се разнежвам като си ги спомня. Най-яко беше като си ги пусках в дрехите и малките топчици ме галеха с козинките си или ме гъделичката с лапките си.
Даже скоро исках да си гепна още някакво хами, но в момента ме мързи да гледам себе си, та какво остава и за животинче..

