Любими първи изречения :)

[Kristo]

Абе нали само първите изречения ве, кви са тези фермани...

Моето е "Стаята беше пълна, но той бе сам..."

- "За вълците и хората" - Мирослав Александров

[Бавария]

Е, само не казвай на Бавария.

Бавария научи.
;-]
---
На няколко мили южно от Соледад река Салинас свива към хълмовете и тече край тях дълбока и зелена.
Не, не е велико това изречение, но е началото на най-великата повест :-]
----


Лукчо беше син на Лукан и имаше седем братя и сестри: Лукчо, Лучка, Луканчо и така нататък — все с имена, подходящи за едно почтено лучено семейство.

Лукчо си е класика!

[valandin]

На няколко мили южно от Соледад река Салинас свива към хълмовете и тече край тях дълбока и зелена.
Не, не е велико това изречение, но е началото на най-великата повест :-]
----

*1

[My Phoenix Dreams]

"Лолита, светлина на живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа."
- "Лолита" от Владимир Набоков.

[theDarkSite]

"О, смугли синове на пустинята, мои далечни братя! Простете, че разкривам пред око на бели съкровените тайни на душата ви, - както я видях някога, кога живях сред вас своите честити дни!
Не ще се разтворят за реч на кощунство устата ми: не ще оголя пред белите ни една ваша тайна!
Но аз ще разкажа за миговете на моето щастие -, защото в страдания минах живота си - и само при вас бях щастлив."

Николай Райнов - Очите на Арабия

[theDarkSite]

"Тежка полунощ пилееше черни коси над Янтра. Отвъд реката, на стръмната скала, що крепи каменливите нозе на Трапезица, стърчеше висока кула, споена о канарите с жълтеникав пясъчник. В мрака над сребърната речна гънка стърчеше кулата, - надвесена като гадател над вълшебно блюдо, в което тъмни сили чъртаят бъднините на хора и народи."

Балдуин, Видения из Древна България на Николай Райнов

[NuTellA]

" Когато бях на шест години, видях в една книга за Девствената гора със заглавие "Преживени случки" великолепна картина. Тя представляваше змия боа, която гълта дива животно. "

"Малкият принц" - Антоан Дьо Сент-Екзюпери

[DarthDuri]

In a galaxy far, far away.....

[intention]

"Имало едно време една проститутка..."

Момент! Имало едно време ... така започват детските приказки ,а проститука е тема за възрастни.
Как бих могъл да напиша книга с такова противоречие и то в самото начало?!
Но тъй като във всеки един миг от живота си сме с единия крак в приказките ,а с другия в ада на ежедневието ще запазя това начало:
...."

Паулу Коелю - Единадесет минути!

[ники]

Беше октомври, една тежка за превъзмогване сутрин - тежка дори за човек като него, преживял толкова много сутрини като тази. Цели петдесет и шест години - откак бе свършила последната гражданска война - полковникът друго не правеше, само чакаше. И октомври беше едно от малкото неща, които идваха.

Маркес, "Няма кой да пише на полковника"

"Muchos años despues, frente al peloton de fusilamiento, el coronel Aureliano Buendia, habia de recordar aquella tarde remota en que su padre le llevo a conocer el hielo"...

Сто години самота : )
На Бг:

"Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда."

Други любими думи от същата книга: "Валя четири години, единадесет месеца и два дни."

Щях да напиша и това, но някой отдавна ме е изпреварил

[Norwegian Wood]

"Имало едно време една проститутка..."

... която се казвала Мария"

Както май и другаде писах, след такова първо изречение как да се сърдиш на книгата, че описва духовните преобразявания на въпросната проститутка, произтичащи, докато я опъват на задна и й четат Библията.
Оф, къде ми са пликчетата? Ай уил драйф.

[intention]

Norwegian Wood
"Норвежецо" ...

Незнам дали си чел цялата книга...в нея далеч не става въпрос за това какво се случва в главата на въпросната Мария проститутка по времето в което цитирам те " я опъват на задна "

За нея това са 11 минути,в които тя просто върши дадена процедура ,за нея това не е наслада нито унижение. Просто 11 минути от времето й които тя превъзмогва в името на това да успее да бъде нещо което е по значимо в очите на самата себе си на роднините й на собственика на магазина когото е оставила с висящо предложение за брак. Идеята на книгата е много по голяма от това да разберем какви мисли и "душевни преобразувания " минават през главата на една проститутка докато обслужва поредния клиент. Не случайно акцентът не е в тозипериод от денонощието а върху това какво е в дневника й какво прави през другото време....и т.н.

[Amellie]

Хайде аз да напиша някои от българските си фаворити:

"В любовната сянка на нищото, за кой ли път, но със сигурност за последен, се събуди в онази ранна утрин на пролетното равноденствие La Velata -- безименната с тайнствена усмивка, само наречена в един портрет -- и отметна с изящна ръка нежно потрепкващия покров на балдахина, в чиито лазурни нишки слънцето вече играе с първите си отблясъци."
( Емилия Дворянова, "La Velata")

"По онова време процесът на тъй наречената индустриална миграция бе завършил успешно и в моето село останаха на доизживяване само възрастни и престарели хора.
( Ивайло Петров, "Хайка за вълци")

"В 189...г. аз напуснах града К. и потеглих за София; като всеки българин, аз не можех дълго време да живея без служба, толкова повече че страшният за мене министър си даде оставката."
(Георги Стаматов, "Записки на един мой познат")

[ники]

Петроний се събуди чак към обяд и както обикновено много уморен

[theDarkSite]

"Бран кървава се дигна по цялата българска страна. Брат срещу брата стана - и син баща си в кърви потопи. Че гняв изля над села и градове мъст божия: клетва тегнеше над земята..."

Цар Петър, Книга за Царете, сказания за мир и бран, Николай Райнов