08:30 сутринта. Никой от блока не е излизал, аз съм първият! След 50 маневри между две дървета напреко, като разстоянието отпред и отзад беше по 10-тина см (о, Боже някои на сухо не биха минали така). Защо предприех това ли? Навсякъде имаше навявания и просто това беше "най-лекия" начин за излизане. Доволен и щастлив се измъквам от дървения капан, затъвам тъкмо на включването в уличката. Двама мъжаги ме бутнаха и излязох.
Симеоновското, Вапцаров, Черни връх бяха добре обработени, Баучер в киша, трамвайните линии малко поднасят, но това е нищо в сравнение с жълтите павета, примерно.
12:00 по обед. Пробвам да вляза - йок. Вятърът така е насял снега, че още по-голям ужас от сутринта беше. Избутаха ме, ама не към блока, а към улицата. Обиколих целия Студентски в търсене на място, където да паркирам, че да започна с риненето. Всички копелета бяха спрели по главните улици. Както и да е - паркирах до блоковете около марсилията.
След топла супичка в стол в блок 54, взех греблото от портиерната, портиерката си правеше обеда. Разринах, по-голямата част от купчината е моя, по-малката част са я направили манготата за да чистят кофите. Ето вижте:
Около другите блокове положението е абсолютно същото. Като излизах от 55-тите, пак затънах, за трети път ме бутаха. А там беше супер балъшко, щото един кроманьонец много гадно ми се запречи. Как го псувах копелето... добре че има разбрани хора и веднага се притичват.
Както и да е, паркирах си до блока, от отсреща бутат нещастно кърджалийско Жигули
Дънките ми долу бяха замръзнали. Постоплих се малко и реших да връщам жеста. Поразкарах се малко и въобще не беше трудно да открия хора, нуждаещи се от помощ. Където видя, че някой се тормози, бутам и го изкарвам. Четирима човека изкарах
Сега да видите какво става - всеки е заебал колата си, където му падне. Един до кофите за смет, щото го мързи да поразрине, че да се мушне до някой блок. Това са 2 провинения - затруднява движението и на практика прави кофите необслужваеми. На фона на купчината - при такава обстановка червеното фордче е в нарушение.
Бива бива българщина, ама такова чудо... На едните греблата им седят за украса в портиерните, другите пък не хаят за положението, мислят, че са единствени на пътя. Е, видях че има и съвестни, които с разум подхождат в обстановката.
Нека, нека да вали. Днес имаше учудващо много коли и жени шоферки, но ако продължи времето да е така, ще се откажат. То на повечето кашонадите им няма да запалят на студа. Като ги затрупа партината, понеже са мързеливи повечето и няма да излязат... и така
Бравос!